Защо руснаците (повечето) са православни християни?

Когато свещеник в най-източната православната църква в Русия, разположена на Командорските острови в Берингово море (над 8 хил. км източно от Москва), започва своята сутрешна литургия в 8 часа сутринта, в столицата предишният ден дори не е свършил. Никоя друга религия не е толкова разпространена в Русия; почти всяка общност, голяма или малка, има своя православна църква.

Не е изненадващо: според статистическите данни приблизително 75% от руските граждани се смятат за православни християни. Как обаче започва всичко?

Политиката води до промяна на вярата

До края на X в. славянските племена са предимно езически, различни общности предпочитат и се молят на различни "местни" богове. А обикновените хора са абсолютно съгласни с това. Искаш да спечелиш битка – направи жертвоприношение на Перун, бог на мълниите и войната. Искаш богата реколта – моли се на Мокош, майката на всички.

Обикновените хора никога не биха се опитали да променят древната си вяра, ако не е влиянието на елита. Принцеса Олга (920 - 969 г.) е първият владетел на Рус, приел християнската православна вяра през 950-те във Византия, но едва внукът ѝ Владимир (960 – 1015 г.) решава да покръсти цялата страна.

Повечето историци предполагат, че амбициозният Владимир не го е било толкова грижа за Христос, колкото е искал най-вече да обедини страната и тя да има едно управление и една църква. Първо, той се опитва да наложи култа към Перун, любимият му езически бог, но хората не го възприемат. Затова на принца му е нужен по-добър вариант и влиятелен чуждестранен съюзник.

Избор на религия

Според "Приказката от минали години", руска средновековна хроника, Владимир, който иска да проучи всички възможни варианти, кани свещеници от различни изповедания: византийски православни, католици от свещената Римска империя, мюсюлмани от Волжка България и хазарски равин. Предполага се, че той им казва нещо от рода на: "Е добре, разкажете ми сега за вашата вяра и ме впечатлете".

Мюсюлманинът отпадна, когато споменава, че ислямът забранява пиенето. Шокиран, Владимир отговаря: "Пиенето е радостта на всички руснаци. Не можем да съществуваме без него" и веднага отпраща човека.

Равинът също не успява да вдъхнови принца, който го попита: "Е, добре, ако юдаизмът е толкова велик, къде е твоята земя?" Равинът смутен отговоря, че Светите земи на народа му са окупирани. "Добре, казва Владимир, че ако сте загубили собствената си земя, как мога да се уповавам на религията ви?" Така Русия пропуска шанса и тя да приеме юдаизма.

Владимир отхвърля и германския католик, на когото казва: "Върни се там, откъдето си дошъл, защото нашите бащи са отхвърлили вашата вяра, а ние ще направим същото". Остава византийският свещеник, който успява да впечатли принца.

Неговите пратеници в Константинопол също се завръщат очаровани от красотата на православните църкви и богослужението. Така самият Владимир приема православието през 988 г. и решава да покръсти страната си в тази вяра. Поне така се твърди в хрониката.

Покръстване с огън

Както повечето историци предполагат, решението Владимир да избере православното християнство, цели по-скоро да подобри връзките на Русия с християнските държави, а не е толкова свързано с чувства: за Рус Византия е важен търговски партньор. Споделянето на религия би било полезно за Владимир.

Той нарежда статуите на старите богове в Киев (тогава столица на Рус) да бъдат унищожени и хвърлени в река Волхов. Хората плачат и оплакват идолите си, но нищо не могат да направят. А до по-отдалечените и независими градове, Владимир изпраща свои военачалници с армии, за да покръстят тези територии. На един от тях - Добриня,  му се налага да изгори много сгради в Новгород, за да накара жителите му да се покръстят.

Силни традиции

И така се поставя началото – почти хиляда години властта в Русия работи с християнството, насърчавайки тази религия и подкрепяйки свещениците. Едва когато болшевиките идват на власт през 1917 г. и се опитват да превърнат Русия в атеистична държава, религията е забранена, а духовенството – унищожено (поне в началото на тяхното управление). След това политиката става по-малко враждебна, но да се молиш и да посещаваш църква продължава да не се одобрява в СССР до края на 1980-те години.

След падането на СССР православието отново е в играта и според официалната статистика е доста популярно. Въпреки това и свещеници, и социолози посочват, че много от хората, които наричат себе си православни, не постят и не ходят редовно на църква (79% и 63%) според анкета от 2014 година. За тях религията е само символ, идентичност.

"Вярата не прониква в нашия живот или във всекидневното ни поведение", казва Сергей Кравец, ръководител на центъра за православна енциклопедия. Вероятно княз Владимир би бил разочарован. Или пък не.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.