Как Горбачов доброволно унищожава най-добрите ракети на СССР под натиска на САЩ

Вашингтон притиска Горбачов да даде съгласието си за унищожаването на съветските ракети "Ока" (по класификациите на НАТО SS-23 Spider) и в крайна сметка постига своята цел. Русия успява да запълни дупката в сигурността едва след две десетилетия с разработването на "Искандер".

Наскоро се навършиха 30 години от подписването на първия Договор за разоръжаване между Съветския съюз и САЩ, който премахва опасността от ядрен Холокост, разразила се над цялата планета в продължение на десетилетия. Основният договор от декември 1987 г. предвижда унищожаването на всички съветски и американски ядрени ракети с малък и среден обсег (500 до 5500 км).

Ракета 9М714 за ракетна система система 9К714

Макар да е световно постижение в безпрецедентни мащаби, за СССР то оставя горчив послевкус... Не само защото Москва е трябвало да унищожи 2,5 пъти повече ракети и 3 пъти повече бойни глави, отколкото Вашингтон, както твърди изследовател от Фонд "Карнеги". Съветите освен това трябва да се откажат и от ракетите си от най-висок клас, макар те да не са засегнати от изискванията в договора, тъй като не могат да достигнат повече от 400 километра. И това са "Ока" – съветските тактически балистични ракети, в които са вложени уменията на най-добрите руски инженери и ракетни конструктори.

Като гръм от ясно небе

По онова време това е най-модерното оръжие, което в началото на 1980-те сменя остарелите съветски ракети тип "Скъд". "Ока" и усъвършенстваната версия "Ока-У", която я следва същата съдба, са с увеличена точност и успяват да поразяват движещи се цели. Освен това "Ока" реагират бързо – за изстрелването им са необходими едва 5 минути. Ракетите са трудни, почти невъзможни за прихващане, докато самите те могат да преминат през всякакви противоракетни системи. Те нямат аналог за времето си.

Полковник С. Петренко и капитан Джон Уилямс, ръководител на американската военна делегация подписват договора за SS-23 Spider

"Ока" беше върха на нашата креативност и триумф в школата на ракетните производители, който се проявява в най-тясно сътрудничество с научния елит на страната ни", пише в мемоарите си главният конструктор на ракетата Сергей Непобедими. Според него новините, че "Ока" е включена в клаузите на Договора за  РСМО идва "като гръм от декемврийското небе". "В мемоарите си си припомних какво си помислих, когато разбрах за това. Първо, помислих си, че е невъзможно, защото просто няма как да се случи: може би е печатна грешка или необяснимо объркване", пише Непобедими.

"Фурор в съветската армия"

Същевременно Москва се отказва от "Ока" не през декември, а през април 1987 г. В книгата си "Съветска външна политика относно Източна Германия" Ахилеас Мегас отбелязва, че това се случва по време на посещението на държавния секретар на САЩ Джордж Шулц в Москва. След това външният министър на СССР Едуард Шеварнадзе се съгласява да ликвидира всички съветски SS-23.

По думите на друг учен – Стивън Дж. Залога, военното ръководство реагира бурно на решението на администрацията на Горбачов "да се подчини на американската воля": "Това предизвика вълна от протести в съветската армия и водещите руски военни промишлени предприятия". Началникът на съветския Генщаб заплашва да подаде оставка заради случая с "Ока".  Непобедими нарича хода на Горбачов "престъпление, акт на държавна измама". Въпреки това до 1989 г. всички подобни бойни ракети (повече от 200 на брой) са унищожени заедно със 106-те ракетни установки. Ракетите "Ока", които СССР дава на държавите от Източния блок, "постепенно са унищожени под натиска на САЩ, като България последна се съгласява да демилитаризира ракетите си през декември 2011 г.", пише в книгата "Балистични ракети "Скъд" и пускови установки 1955-2005" Залога.

Няма защита от Spider

Но защо САЩ толкова се плашат от ракетите и толкова силно настояват за унищожението им? Американските военни експерти от Kорпорация RAND през 1987 г. отбелязват, че с ракети "Ока" СССР би могъл да осъществи ефективна неядрена атака по базите на НАТО, започвайки конвенционална война "при благоприятни условия". Особено подчертан тук е основният проблем – "липсата на защита срещу такава заплаха".

Михаил Горбачов и Роналд Рейгън си разменят химикалките по време на церемонията по подписването на споразумението в Белия дом, Вашингтон, 8 декември 1987 г.

Но как е могло съветското ръководство да реши да се откаже от такова перфектно оръжие? Според Владимир Дворкин, експерт по ракетите от "Карнеги", ако Вашингтон е искал да подпише споразумението, при условие, че Съветският съюз унищожи и ракетите "Ока", то Горбачов и неговото обкръжение не са имали голям избор. Кремъл е бил заинтересован от премахването на ракетите "Першинг-2", разположени от американците в Европа през 1983 година. Тези ракети са били способни за няколко минути да стигнат до европейската част на Русия – време крайно недостатъчно за реакция от страна на СССР.

"Искандер" вместо "Ока"

Същевременно Горбачов по-късно обяснява историята с "Ока" по различен начин, твърди Непобедими. Ако Кремъл е държал на "Ока", тогава американците са щели да започнат да модернизират своите подобни ракети. Ракетният конструктор се подиграва с този аргумент, посочвайки, че "огромният арсенал от готови за употреба бойни ракети" не може да се сравни с нечие потенциално решение. В споразумението не са споменати никакви американски ракети.

И така към края на 1980-те години старите ракети в СССР вече са извън експлоатационните си срокове, а новите са унищожени. Въпреки това Непобедими не се отказва и започва нов проект – стартира разработката на днес познатите ни "Искандер" и "Искандер-М". Поради икономическия и политически хаос в Русия през 1990-те години разработката и изпитанията на ракетните установки продължават чак до 2006 г., а първите ракети са приети в армията едва през 2011 година. Според експертите добрата страна на този дълъг процес е, че ракетите "Искандер" в много отношения се оказват далеч по-напреднали от предшествениците си "Ока".

А днес Русия модернизира "Искандер-М". Какво можем да очакваме?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"