Как староверците и британците донасят футбола в Русия

В Русия в миналото съществувала древна местна игра с топка, но тя е далеч от това, което днес познаваме като футбол. Тя се играела с топка от мек плат или кожа, пълна с пера, която се ритала с един крак между два отбора, опитващи се да не позволят тя да влезе в полето на противника. Играта имала ритуални функции на сватби и на Великден, но постепенно изчезнала към края на XIX век. Когато в Русия идва футболът, ключова роля в това имат британците... но с помощта на староверците.

Чуждестранно хоби

Първата футболна игра в Русия се състои на 24 септември 1893 г. в Санкт Петербург. Местен вестник пише: "Игрището бе изцяло покрито с кал. Спортистите в бели екипи тичаха, понякога се въргаляха в калта и скоро бяха черни като коминочистачи. През цялото време публиката се заливаше от смях".

Тази игра е само част от почивките между популярни спортни състезания по дърпане на въже, надбягвания и др.

Първите състезателни и редовни футболни мачове в Русия започват в с. Орехово-Зуево във Владимировска област, източно от Москва. Към средата на XIX в. районът преживява бум на текстилната промишленост, който на свой ред води до увеличаване на работническото население в Орехово-Зуево и съседните села. Текстилните заводи са собственост на богати бизнес фамилии, като сред тях се отличават Морозови, които са староверци. За да поддържат машините в заводите си, те канят инженери и мениджъри от Великобритания, които носят със себе си и футбола – традиционно забавление по техните ширини.

Снимка архив

Първоначално британците в Орехово-Зуево играят помежду си или срещу отбори от британски инженери от завода на Хопър в Москва. През 1896 г. в Соколники в Москва се появява първото истинско футболно игрище, а през 1905 г. започват да се сформират и първите отбори, като в новата игра се включват и много руснаци. В Орехово-Зуево обаче разпространението на футбола се бави по религиозни причини.

Староверците се забавляват

От 1880-те години англичанинът Хари Чарнок, директор на текстилната фабрика в Николское край Орехово-Зуево, се опитва да организира редовни мачове и да привлича руски играчи, тъй като смята, че спортът е добра алтернатива на пиенето. Млади и стари руски работници вече са привлечени към играта и се занимават с нея аматьорски на импровизирани игрища. Учат се бързо.

Хари Чарнок

Снимка архив

Морозови обаче изобщо не одобряват новия спорт, тъй като за староверците игрите са грях. Нещо повече – тази английска игра с топка се играе с оголени до бедрата крака, което се смята за неприемливо. Освен това в заводите на Морозов през 1895 г. избухват големи бунтове, така че правителството също не е положително настроено към идеята за игри, които биха привлекли много зрители.

През 1909 г. Чарнок решава да действа и отива при губернатора на Владимировска област Иван Сазонов с молба да му разреши да организира лига. Чарнок показва на губернатора копие от консервативния германски вестник Die Woche, където германски принц играе футбол в Берлин. Германският император Вилхелм II е братовчед на цар Николай II, което убеждава губернатора да одобри идеята за учредяването на спортен клуб "Орехово" през 1910 година.

През 1912 г. в лигата "Орехово-Зуево" вече има отбори от близките индустриални села. Тя е най-голямата в Русия със своите 30 игрища и 29 отбора. Още 12 отбора се присъединяват към първата детска футболна лига.

Руски живот

Нужно е да се постигне компромис между вярата и спорта. Чарнок си спомня в мемоарите си, че всичко, освен панталонките в екипа на новите отбори, се поръчвало от Англия. Играчите си шиели панталонките сами.

Така "почти всички панталонки бяха дълги до глезена... Шумното негодувание на капитана на отбора – англичанин, бе напразно. Преди началото на първия мач той реши да предприеме крайни мерки. С помощта на двама членове на комитета, въоръжени с ножици и линеал, той заключи вече облечените играчи в съблекалнята и отряза крачолите до нужната дължина".

Така староверците вече намират начин да се присъединят към редовете на първите руски футболисти. През 1910 г. отборите от Орехово-Зуево вече имат първите си победи срещу британските си съперници, а футболът набира все по-силна популярност из цяла Русия. В Москва дори най-високопоставените британци намират време да играят футбол.

Един от тях е Р.Х. Брус Локхарт, изпратен в Москва от британското външно министерство като вицеконсул. Забавно е, че в Русия го бъркат с брат му – Джон Харолд, който е известен ръгбист. Така той получава настоятелни покани да се включи в отбора а Орехово като полузащитник, макар че уменията му във футбола са доста скромни.

Брус Локхарт

Getty Images

"Винаги съм смятал футболните си изживявани с руския пролетариат за най-ценната част от живота ми в Русия", пише по-късно Локхарт. "... Мачовете бяха зашеметяващи и предизвикваха силен ентусиазъм. В Орехово понякога играехме пред публика от 10-15 000 души".

По-късно съветите заклеймяват Локхарт с твърдението, че е планирал заговор срещу държавата. Той напуска страната, но продължава да играе важна роля за развитието на футбола в Русия. Повечето служители на британската дипломатическа мисия и членове на търговски организации често играят футбол край Кримския мост, както се посочва в съветски разузнавателни доклади.

Междувременно футболът в Русия продължава да се развива по свой собствен път. След бурните години на Революцията и Гражданската война през 1923 г. е сформиран съветски национален отбор, но това е друга история.

Вижте как Русия се готви за домакинството на Световното по футбол през 2018 г. в нашата статия. Или пък разгледайте най-добрите снимки от Русия през 2017 година!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.