3 исторически мита, повлияли на руската политика и изменили историята на страната

Последните минути на Лъже-Дмитрий I

Последните минути на Лъже-Дмитрий I

Карл Уениг / Уикипедия
От самозвания син на Иван Грозни до Студената война

Измамата на Лъже-Дмитрий

Това, за жалост, е най-успешният измамник в историята на Русия, успял да убеди цялата страна, че е като по чудо спасилият се от гибел син на Иван Грозни Дмитрий и законен престолонаследник. След като номерът му минава, той прави прелом в историята на Русия: след смъртта му на престола се възкачват болярите (именно те го убиват през 1606 г.), потапяйки страната в смут – период на междуособици, войни, диктатура и репресии.

Според най-разпространената версия Лъже-Дмитрий  е монахът беглец Григорий Отрепиев. Когато сред народа плъзва слух, че принц Дмитрий все още е жив, Отрепиев е на служба при полския княз и, възползвайки се от случая, по време на изповед, разказва, че именно той е детето на царя, разменено като малко заради опасността, надвиснала над него. Оттам започва цялата интрига. Поляците успешно го женят за полякиня и го качват на престола. Трябва да се отбележи, че болярите знаели за измамата на Отрепиев, но го използват, за да отнемат властта от далеч по-неизгодната им персона на Борис Годунов.

При Лъже-Дмитрий чужденците за първи път влизат в Москва като равни, а не като гости: поляците женят Лъже-Дмитрий за полякинята Марина Мнишек и я короноват като руска царица. Те смятат, че именно те са качили самозванеца на престола, той не може да им дава заповеди и да ги ръководи. Поляците нахлуват в московските домове, насилват жените, грабят минувачите, а след като убиват Лъже-Дмитрий по жесток начин, против тях започват бунтове. Според легендата прахът на самозванеца е изстрелян от топ към Полша.

Протоколите на Ционските мъдреци

Нападение на еврейски дом в Коновино край Нижни Новгород.

През историята си "Протоколите на Ционските мъдреци" – документ с "еврейски план за покоряване на света" – е преиздаван, превеждан и разпространяван в милионни тиражи по целия свят. Русия не е изключение и в продължение на десетилетия тази историческа фалшификация подклажда антисемитските настроения в страната, "обосновавайки" съществуването на някаква еврейско-масонска конспирация.

За първи път протоколите са издадени в Русия през 1903 г. под името "Програма за завладяване на света от евреите" в Санкт-Петербургския вестник "Знаме". По същество те представляват 24 протокола с инструкции как евреите първоначално да унищожат всички държави, а след това, върху останките им, да създадат световна еврейска империя.

За това как са открити протоколите се носят легенди. Според една от тях през 1897 г. руски таен агент взема фалшивия ръкопис от портфейла на водещия ционист Теодор Херцл. Дали това е истина не е ясно, тъй като въпросният ръкопис така и не е намерен. След публикуването на "протоколите" обаче Русия е погълната от поредната (в Руската империя нападения срещу евреи са фиксирани още от втората половина на XVIII в.) вълна от многобройни и жестоки еврейски погроми. И докато редовите участници в тях може и да не са били запознати с протоколите, то организаторите на тези погроми не само ги четели, но и усърдно ги пропагандирали.

Съмнения около автентичността на протоколите се появяват почти след публикуването им, но споровете около това дали те са фалшиви или не се вихрят в продължение на цял век. Сега на този спор е сложена точка. През 2006 г. руските правозащитници отправят искане протоколите да бъдат внесени в списъка с екстремистки и забранени материали, но това се случва едва през 2012 година.

Планът на Алън Дълес за унищожаването на СССР

Алън Дълес.

"Когато войните свършат, всичко ще се успокои и ще си дойде обратно на мястото. И ние ще хвърлим всичко, което имаме, всичко, което притежаваме – цялото си злато, цялата си материална мощ – за да заблуждаваме и мамим хората! Човешкият мозък и съзнание са способни да се променят. Като сеем хаос, незабелязано ще подменим ценностите им с фалшиви такива и ще накараме хората да им повярват".

Това са редове от т. нар. "План на бившия директор на ЦРУ Алън Дълес". В документа са изложени плановете на американските спецслужби за постепенно разложение и в крайна сметка разпадане на СССР чрез заливането му с лъжливи ценности и "изкушения на свободния свят" като "модерни танци, красиви дрехи, особения характер на плочите, стиховете, песните..." На практика този митичен документ е продукт на постсъветската идеология, появила се в началото на 1990-те. Дълго време той се използва като важен аргумент във вътрешните спорове за неоипмериализма на САЩ срещу Русия: зловещият план се цитира по телевизията, в пресата, а на него се опират в дебати. В крайна сметка много граждани дори и не подлагат на съмнение съществуването на този документ, митът за който е толкова дълбоко вкоренен в масовото съзнание, че подхранва антиамериканските настроения в страната не само през 1990-те, но и до днес.

За първи път откъси от плана са публикувани през 1993 г. във вестник "Съветска Русия" (самият план е датиран от 1945 г.). На тези откъси, наред с "Протоколите на Ционските мъдреци", се опира митрополитът на Санкт Петербург Йоан като доказателство, че Западът е започнал "щателно планирана" и "подла" война срещу Русия. С годините обаче в русофобската доктрина започват да изплуват все повече несъответствия.

Например, някои редове от плана се оказват практически дословни цитати от романа "Вечният зов" на руския писател Анатолий Иванов от 1981 година. Има опити хората да се накарат да повярват, че КГБ са получили речта от нелегалната си агентура в САЩ, а по времето на Брежнев тя е леко редактирана, като ѝ е придадена литературна емоционалност. Но дори след всички тези години "оригиналният текст" така и не е представен пред публиката.

Ако си падате по консипрациите, този текст е за вас: Пет теории за заговора: в какво вярват руските конспиролози?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

This website uses cookies. Click here to find out more.

Accept cookies