"За да избегнем нова война": Как Сталин подхвърля идеята за присъединяване към НАТО

Идеята за присъединяването на Москва към НАТО вече се носи из съветската столица по време на създаването на алианса през 1949 година. Тя е подсилена от дискусиите в британския парламент дали е необходимо да се покани Москва да стане част от новата организация за сигурност. Въпреки че Студената война вече е започнала, паметта за общата борба срещу нацистка Германия все още е жива.

В този контекст съветският външен министър Андрей Вишински изпраща нота до Лондон, в която предлага да се обсъди възможността Москва да се присъедини към клуба за сигурност. Съветската идея обаче е посрещната с мълчание.

Какво изразява смехът на Сталин?

Въпросът донякъде отново възниква през 1952 г. на среща между френския посланик в Москва Луи Жозе и съветския лидер Йосиф Сталин. Дипломатът обяснява, че според френския лидер генерал дьо Гол НАТО е мирна организация, чието съществуване не противоречи на Хартата на ООН. Сталин се засмива, когато чува това и пита дали СССР трябва да се присъедини към НАТО в този случай.

AFP

Според историка Наталия Егорова най-вероятно това е било само ирония от страна на Сталин. Много учени обаче са склонни да намират много повече в изказването му. Историкът Николай Кочкин смята, че мотивите на Сталин са били сериозни и той обосновава това твърдение, като посочва факта, че през 1951 г. СССР многократно заявява, че Москва "ще се присъедини към алианса", ако той е насочен срещу бъдещата евентуална немска агресия (съдбата на разделена Германия е най-обсъжданият въпрос в Европа по това време).

Притесненията на СССР

В същото време Сталин смята, че НАТО "подкопава ООН", защото съюзът има "агресивен характер", тъй като това е "затворено военно сближаване на държавите" в условия на липса на споразумение за сигурност в Европа.

Ето защо, когато през 1954 г. наследниците на Сталин – триумвират, състоящ се от Никита Хрушчов, Георги Маленков и Николай Булганин – възобновяват идеята за присъединяване към съюза, Москва излага някои условия. В тях се защитава принципът на суверенитета, като се твърди, че не е правилно който и да е да се намесва във вътрешните работи на други държави. Москва също не харесва американското военно присъствие в Европа и се стреми да премахне американските бази от континента.

Компромисът на Москва

Когато на 31 март 1954 г. прави официално предложение на Запада, съветското ръководство не иска да подчертава твърде много тези условия. Кочкин цитира изявление на външното министерство, в което се казва: "Поводът за нашето безпокойство... трябва да бъде оформен в много обща форма, за да не дадем на правителствата на трите сили (Великобритания, Франция и САЩ) повод да нарекат предложението пропагандна стъпка".

AP

Предложението е съпроводено от друга съветска идея – подписването на общоевропейски договор за колективна сигурност, нещо, което в миналото би напомняло на днешното съвместно споразумение за сигурност на ОССЕ.

За да отхвърли възможните критики от страна на Запада, Москва допълнително смекчава позицията си, като кани САЩ да се присъединят към предложения европейски договор. Преди да заяви, че Вашингтон няма работа по европейските въпроси.

Заплаха за цивилизацията

Какво е накарало съветското ръководство да настоява за сключване на европейски договор за сигурност и да разглежда възможността за членство в НАТО? Мотивите на Москва могат да бъдат изведени от речта на съветския премиер Георги Маленков, произнесена на 12 март 1954 година. Той оставя настрана традиционните идеологически клишета и предупреждава за опасността от заличаване на човешката цивилизация в резултат на третата световна война, която неизбежно ще бъде ядрен конфликт.

През май 1954 г. Западът отхвърля предложението на Москва, твърдейки, че членството на Съветския съюз би било несъвместимо с демократичните и отбранителни цели на НАТО. Идеята за договора също не е приветствана.

Според британския историк Джефри Робъртс руснаците тогава "са били отворени... за сериозни дискусии относно създаването на паневропейски структури за сигурност – преговори, които биха довели до края на Студената война".

Ученият съжалява, че Западът не е намерил "по-гъвкав отговор" на съветските предложения.

Тук може да научите кой е бил личният магьосник на Сталин. 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.