Изненадан от Русия: как Ленин и Сталин учудват Хърбърт Уелс

Да се срещнеш с  "грузинския планинец"

Уелс се среща и интервюира Йосиф Сталин през 1934 г. при последното посещение на писателя в Москва. Разговорът им коренно променя възприятието на Уелс за Сталин, създадено под влиянието на писанията на Лев Троцки за съветския лидер. През 1934 г. двамата комунистически лидери са ожесточени врагове и Троцки остро критикува Сталин от изгнанието си в Мексико.

"Признавам, че подходих към Сталин с известно подозрение и предубеждение. В съзнанието ми беше създаден образ на един много резервиран и егоцентричен фанатик, на деспот без пороци, на ревностен човек, монополизирал властта. Склонен бях да взема страната на Троцки срещу него. [...] Автобиографията на Троцки, и по-специално вторият том, промени тази преценка, но аз все още чаках да се срещна в Москва с безмилостен, твърд човек  - вероятно доктринeр – и човек,  който си е самодостатъчен; грузински планинец, чийто дух никога не се е отделил напълно от  родната планинска долинка", пише Уелс в автобиографията си.

Sputnik

"Планинецът" обаче успява да промени мнението на британския писател. "Никога не съм срещал по-откровен, справедлив и честен човек, и именно на тези качества, а не на нищо окултно и зловещо, той дължи огромното си невероятно и безспорно издигане в Русия. Предположих, преди да го видя, че той може би е там, където беше, защото хората се страхуваха от него, но осъзнах, че той дължи положението си на факта, че никой не се страхува от него и всички му вярват".

Впечатлен от резултатите от поставянето на началото на съветската индустриализация, Уелс също стига до извода, че "при него Русия не е тиранизирана и държана под контрол; тя е била управлявана и е постигала напредък". Тези впечатления се отнасят за периода преди голямата чистка през 1937 г., който най-често се свързва с името на Сталин.

Мечтател в Кремъл

Срещата на Уелс с първия съветски управник Владимир Ленин следва подобен модел. Писателят признава, че не е обичал основателя на съветската държава, преди да се срещне с него лично през есента на 1920 година. "Настроил се бях да бъда враждебен към него" и "очаквах да се боря с доктринер марксист", пише Уелс в есето "Русия в сенките", което е плод на това пътуване.

Hemfreez/Sputnik

Британският писател "не открива нищо подобно" и оставя приятелско описание на съветския лидер: Ленин "имаше приятно, бързо променящо се, кафеникаво лице с жива усмивка и навик (дължащ се може би на някакъв проблем с фокусирането) да се втренчва с едното око,  докато прави пауза в разговора си".

Ленин прави нещо повече от това да изненада Уелс или да го впечатли положително – той реабилитира комунизма в съзнанието на Уелс. "Той ме накара да осъзная, че в крайна сметка комунизмът може, въпреки Маркс, да бъде изключително творчески. След отегчителните фанатици на класовата война бях срещнал сред комунистите [...], този невероятен малък човек, с неговото признание колко огромен и сложен е проектът на комунизма и простодушното му съсредоточаване върху неговото изпълнение, това беше много освежително. Той поне има визия за свят, който се е променил, планиран е и е построен наново", пише Уелс. И все пак британският писател нарича съветския лидер "мечтател", защото му се струва, че силното увлечение на Ленин към идеята за електрификация е утопия.

Артистът

В Русия Уелс се среща и с други хора, освен с политици. През 1920 г. писателят се запознава с известния певец Фьодор Шаляпин. Нарича го "със сигурност едно от най-прекрасните неща в Русия в момента ... Той е артист, предизвикателен и великолепен".

През 1920 г. Уелс се среща с Максим Горки и певеца Фьодор Шаляпин

Global Look Press

Уелс споменава, че билетът за представление на певеца е около 200 000 рубли, равняващи се на близо 15 британски лири. Заради огромното опустошение, причинено от революцията и гражданската война, заплащането на певеца понякога е в брашно, яйца или други подобни продукти. А дори и те трудно са се намирали по онова време, но певецът получава това, което иска, защото "ако Шаляпин стачкува, това означава твърде безрадостна дупка в театралния свят на Петербург".

При все това дупката се получава две години по-късно, когато Шаляпин, първият народен артист на съветската република, напусна Русия и никога не се завръща.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.