Наталия Варлей
Мерцедин О. А./Руски държавен архивЗапочваме със съветската Грета Гарбо – жена толкова запомняща се, колкото е и красива. Съветската актриса играе главни роли в куп класически адаптации, като открива пътя на славата едва на 15 годишна възраст с участията си в "Анна Каренина", "Война и мир" и "Майстора и Маргарита", съчетавайки ролите във филмите с тези във водещи руски театри. В разцвета на силите си Вертинская е обект на истерична завист сред жените в СССР.
Тя е единствена по рода си: дребничката брюнетка от култовата класика "Отвличане, кавказки стил" (1967), която не е само актриса (каквато всъщност е и до днес), но и цирков артист в Москва. Дядо ѝ по бащина линия е уелски жокей от XIX век, който е извикан в Русия да управлява ферма за развъждане на коне, докато предците ѝ по майчина линия са от френски и немски произход. Тази красавица е също и далечна роднина на писателя Алексей Толстой. Тъй като е болнава тийнейджърка, сърдечното ѝ състояние не ѝ позволява да спортува, но все пак рискува и тя се появява на черно-белия екран, когато цирковата ѝ трупа е на турне в Одеса, Украинска ССР, което бележи и началото на професионалния ѝ път на екран.
Малко истории от света на съветското кино са толкова трагични, колкото тази на Виктория Фьодорова. Колосалната актриса е родена през 1946 г., дъщеря на американския адмирал Джаксън Тейт и известната руска актриса Зоя Фьодорова. Баща ѝ, аташе на Държавния департамент в Москва, е предупреден от съветската тайна полиция да прекрати аферата си. Когато Йосиф Сталин разбира за връзката на Тейт и Фьодорова, го гони от страната, а нея изпраща в Сибир – тя е освободена едва след смъртта на съветския лидер. Тейт дори не знае, че има дъщеря, докато професор от университета в Кънектикът не научава историята на Виктория и се свързва с него, започвайки кампания със съветското правителство да позволи на дъщерята да се премести в Съединените щати. Това и става, тя се омъжва през юни 1975 г., дни преди да изтече визата ѝ. Фьодорова участва в адаптацията на "Престъпление и наказание" от 1970 г., която е и една от най-известните ѝ роли. Почива от рак на белите дробове през 2012 г. в Гринуич, Пенсилвания.
Съветската Мери Попинс е нещо като икона на късното съветско кино, където сексът става по-често срещано явление. С първата си главна роля в епичната история "Сибиряци" (1979) нещата се нареждат още по-добре. Ролята ѝ спечелва национално признание. Способността ѝ драстично да променя външния си вид е забележителна: от невероятна красавица, до британската Мери Попинс, докато най-накрая не се появява в почти порнографския "Лейди Макбет от окръг Менсен" – адаптация на едноименния роман. Андрейченко е на 62 години и все още изглежда страхотно. Предполагаме, че за това допринасят суровоядството и йогата, но не ни дръжте отговорни за тези думи.
Още една Наталия в списъка ни, с малката разлика, че това е първият "износ" на СССР за американския Playboy. Заедно със съвременниците си, Негода става свидетел на падането на Съветския съюз – и се наслаждава на плодовете му – получава редица провокативни роли, като тази в "Малката Вера", която ѝ носи славата на първата съветска жена, свалила дрехите си в домашна лента. Филмът остава в историята като най-скандалният в съветското кино.
Една от най-красивите жени в съветското кино – Ирина Алфоьорова, намира славата в ролята си на Констанс де Бонасийо в "Тримата мускетари". Често се твърди, че тя определя понятието за красива жена през 1970-те години в Русия. На 17-годишна възраст Алфьорова се мести от Новосибирск в Москва и се записва в театралното училище, където съучениците я наричат "момичето с очите". За съжаление "устни и очи и нищо друго…" най-често си мислят режисьорите. Но това не ѝ пречи да стане истинска съветска легенда.
Тя притежава едно качество, което не е характерно за рускините – не трепери над своята красота. И никога не избягва роли, в които не изглежда представителна. Прекарва по-голямата част от живота си в Омск, където е родена. Умира през 2006 г. от рак – на 57-годишна възраст. Винаги ще бъде помнена с ролята си в "Дванадесетте стола" (1971 г.), но и с много други.
В продължение на десетилетия Любов Орлова е смятана от руснаците за образец на красотата, стила и благодатта. Орлова по рождение има рядка аристократична осанка. Отличена актриса на СССР и носител на Сталинова награда изминава трънлив път към славата. Бедното детство и разбитите мечти я отвеждат в Московската консерватория, където среща бъдещия си съпруг – режисьора Григорий Александров, за когото се омъжва, докато досегашния ѝ съпруг излежава присъда в ГУЛАГ. Филми като "Забавната тълпа", "Цирк" и "Волга Волга" винаги ще останат в съветското съзнание, в което Орлова е перлата в короната. Тя почива през 1975 г. след битка с рак на стомаха.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си