Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Почти всички Велики сили в края на XIX и началото на XX век виждат военните дирижабли като ново могъщо оръжие, което би могло да има решаващо значение в бъдещите войни. Въпреки това руските военни не са единодушни по този въпрос. Някои смятат, че страната трябва да наблегне на развитието на самолетния си флот. В резултат на това в навечерието на ПСВ Русия има най-големите Военновъздушни сили в света – от 263 самолета, но пък изостава стабилно в изграждането на дирижабли.
Руското военно ръководство започва сериозно да строи "въздушните кораби" само няколко години преди началото на войната. Първият руски военен дирижабъл "Учебний" е построен през 1908 г. и има за цел да обучава екипажите на бъдещите дирижабли и самолети.
Повечето руски дирижабли са закупени от чужбина или построени по руска поръча. Между другото, руският "Гриф" първоначално е бил германски Parseval-Luftschiff PL 7, а "Чайка" и "Коршун" са френски Zodiac IX. Четири "Черномор" за Черноморския флот са поръчани от Великобритания, където те са били познати като Coastal.
През 1909 г. Русия поставя първата си поръчка за изграждане на дирижабъл в чужбина. "Лебед" е проектиран от френски инженери и всъщност е копие на техния дирижабъл La République.
Но първият дирижабъл "Кречет", присвоен от руската армия, е построен на територията на Руската империя. Все пак той е моделиран като френския Patrie.
Не всички дирижабли са направени за военни цели. Частният "Киев" първият руски дирижабъл за граждански цели. През 1911 г. той прави 150 полета и превозва над 200 пътници. "Киев" се разбива и изгаря на 29 август 1912 година.
Понякога руските дирижабли поставяли световни рекорди. На 20 август 1912 г. "Ястреб" се издига на височина от 1800 метра, което е абсолютен рекорд за леките дирижабли по това време.
Когато избухва ПСВ, Руската империя има голям флот от 14 дирижабъла, но повечето от тях са остарели и не могат да се сравнят с немските Zeppelin и Schütte-Lanz.
Независимо от факта, че някои дирижабли са въоръжени с картечници "Максим" и "Мадсен", руското командване не планира да ги използва активно във войната. Основната им задача е провеждането на разузнавателни мисии.
Независимо от това, по време на войната все още се предприемат опити за използване на дирижаблите при бойни операции. Единствената успешна бойна мисия обаче е направена от "Астра", който бомбардира ЖП гара Лик (днес Елк) в Североизточна Полша през 1915 година. За сравнение германските дирижабли правят 230 бомбардировки по вражески флотове, войници, летища и по градове в рамките на цялата война. "Астра" успява да оцелее през ПСВ и Гражданската война, като дори влиза в Съветските военновъздушни сили като "Червена звезда" през 1920 година.
Най-големият дирижабъл на Руската империя е построен през 1915 година. Въпреки това 150-метровият "Гигант" се разбива при първия си тестов полет. Друг сходен проект – "Воздушний Крейсер", предназначен да си съперничи с немските дирижабли от гледна точна на бойни и технически характеристики, така и не вижда бял свят.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
