Фотогалерия: по какво съветските мотористи се различават от западните си "колеги"

Съветските колоездачи са доста кратък феномен, който се появява в последните години на перестройката. Те имат своите специфики и не са наричани мотористи, а рокери.

Московски рокери пред магазин на Jawa

Мотоциклетите стават особено популярни в СССР в средата на XX век, тъй като по това време спецификата на съветската икономика прави закупуването на автомобил съвсем не лека задача. Но през 1970-те години автомобилите стават доста по-достъпни – хората на зряла възраст си ги купуват, докато мотоциклетите остават нещо типично само за младежите.

До началото на 1980-те години младите хора на мотори излизат на улиците. Това е времето, в което става достъпна информацията за западните мотористи – въпреки че в случая на СССР не говорим за престъпни банди, каквито изглежда са "оригиналните". Въпреки това, както и на Запад, съветските мотористи обикновено харесват рок, а и често са наричани просто "рокери".

Ленинград, 1988 г.

За разлика от западняците, съветите не разполагат с луксозни чопъри и трябва да се задоволят с онова, което може да им предостави масовото производство. Това са ИЖ-Планета, "Минск" и "Восход". Цените на тези мотори варират от 450 до 750 рубли (към $750-1250), което за времето си е сума от няколко средномесечни заплати.

По-престижните мотори се произвеждат в страните от Източна Европа, главно в Чехословакия. Това са моделите Jawa и ČZ (по-късно наричани "Чезет" в СССР).

Съветските рокери обикновено се събират в събота и неделя някъде близо до градските паркове или други подобни места. Най-популярните локации за срещи в Москва са паркът "Горки", стадион "Лужники" и "Планината" – наблюдателната платформа до Московския държавен университет на "Воробьови гори". Последното място и до днес привлича мотористите.

На рокерите им харесва да препускат през улиците на спящите градове през нощта и да стават обект на остър полицейски интерес. Същевременно полицейските мотори често са остарели и не успяват да вдигнат скоростта на мотористите.

Съветските мотористи не обръщат особено внимание на правилата за движение по пътищата. Следователно и статистиката за ПТП-та с тяхно участие в СССР е поразителна. В края на 1980-те години има почти 70 000 злополуки годишно и по 10 000 смъртни случая.

Рокерското движение става популярно и широко разпространено в СССР, дори се появат филми за него. Един от тях е "Авария, дъщеря на ченге". Главната героиня – Авария – е замесена в рокерска банда и се забърква в проблеми.

Вдясно - Саша Хирурга на млади години, а вляво - неизвестен негов приятел. Москва.

До 1990 г. рокерите в Москва са разделени на няколко клуба – "Адските кучета", "Нощните вълци" и "Руските казаци". Първите, които започват да се наричат мотористи, са "Нощните вълци" с водача им Александър Залдостанов с прякор "Хирурга". Групата все още обикаля по света, а Хирурга може дори да се похвали с връзки с руския президент Владимир Путин.

Руски рокери през 1990-те години

С разпадането на Съветския съюз рокерите стават просто част от миналото. Наследниците им получават чуждестранни мотори и започват все повече да приличат на западняците.

Знаете ли какво е "мототоксикоза"? А дали се лекува?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"