Съветски стрелец пленява немски войник край Моздок, Северна Осетия. Септември 1942 г.
ТАССНа 21 юни 1941 г., в 21 часа, германският войник Алфред Лисков преплува река Буг, естествената граница между Съветския съюз и Третия райх. Той информира съветските гранични служители, че на следващия ден, 22 юни в 4 часа, германските армии ще нападнат съветската територия. Лисков не знае, че този акт скоро ще му струва живота.
Алфред Лисков, 1941 г.
Тьомин/SputnikИнформацията и личността на Лисков са проучени внимателно от местните държавни части на НКВД. Когато информацията стигна до генералния щаб и Сталин, вече е твърде късно - германската артилерия е започнала да стреля.
Оказва се, че когато дезертира в Съветския съюз, Алфред Лисков е оставил зад гърба си жена, дете, баща и майка.
Лисков обяснява постъпката си с факта, че това е негов дълг като отдаден комунист и заявява, че това е негова лична инициатива. Преди той е бил член на Алианса на червените фронтоваци, полузаконна германска комунистическа организация. Дори в тази радикална организация Лисков е смятан за твърде краен.
"Аз съм от работническо семейство от Колберг. Родителите ми и аз мразим Хитлер и неговия режим. За нас СССР е приятелска страна и ние не искаме да се бием със съветския народ. В Германия има много такива семейства. Те не искат война с вас", казва той.
Избухването на войната потвърждава, че Алфред Лисков е бил прав. Неговата по-нататъшна дейност е обвързана със съветската пропаганда. Заедно с антифашистите той агитира в цялата страна, казва на хората, че германските войници нямат желание да водят тази война.
Съветската пропагандна машина активно използва образа на Лисков. Снимката му е публикувана във вестниците и на пропагандни материали, в които може да се прочете: "Този германски войник, който не искаше да се бори срещу съветския народ, премина на наша страна".
Докато не виждат някоя от тези пропагандни материали, германците са си мислели, че Лисков е починал на 22 юни. След като истината излиза наяве, семейството на Лисков е привикано на разпит в Гестапо и Лисков е осъден задочно на смърт за предателство.
Не е известно много за последния период от живота на Алфред Лисков. Малко след като се присъединява към Коминтерна, Лисков влиза в конфликт с лидерите му - Палмиро Толиати, Дмитрий Мануилски и Георги Димитров, които обвинява, че са предали истинските комунистически идеали и "работят за нацистите". Комунистите, с които той се среща в живота, не са такива, каквито той си ги е представял.
Протежетата на Сталин обаче са много над категорията му и конфликтът с Коминтерна не завършва в полза на Лисков. Самият той е обвинен от Димитров във фашизъм и антисемитизъм.
На 22 януари 1942 г. Алфред Лисков е арестуван от НКВД. В плен той показва признаци на психическо заболяване. Не е ясно дали това е било истина или симулация. През юли Лисков е освободен и изпратен в Сибир, където следите му се губят. Предполага се, че Лисков е починал при подозрителни обстоятелства близо до Новосибирск в края на 1943 година.
Едно нещо е сигурно - Лисков надживява Коминтерна (разпуснат през май 1943 г.), който той изцяло презира.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си