Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Годината е 1958, а действието се развива в малкото градче Уляновск на 700 км от Москва, на брега на р. Волга. От производствената линия на местния автозавод слиза всъдеходът УАЗ-450, чийто външен вид напомня на гигантски самун хляб (буханка на руски език), а във вътрешността си може да побере до 14 души.
Без да мислят дълго, самите конструктори наричат новия микробус "Буханка".
Първоначално го произвеждат за нуждите на съветската армия: автомобилът е част от мащабните подготовки за ядрена война, в чиято неизбежност се съмняват мнозина. Той би могъл да е идеалният автомобил за извозване на ранени и загинали. Но за щастие това не се налага. Война така и няма.
Затова пък "Буханката" се оказва идеална за суровите условия на руската провинция. Тя стига до места, където не може да се добере дори авиацията. Всъдеходът е тестван на пясък, в мраз и порои и през 1959 г. е подписан първият договор за 35 "Буханки" за медицинска помощ.
Машината е пратена в Сибир, в руския Далечен Север и на най-студеното място на земята – якутското селце Оймякон. Няколко автомобила заминават и за Индонезия и Сирия.
На всичкото отгоре "Буханката" се оказва буквално безсмъртна. И то без да е минала нито един краш-тест. Но всеки, който се е возил на нея, знае – тя друса така, че подскачаш на мястото си. Всички обаче са единодушни, че има за какво тази кола да бъде уважавана.
Около "Буханката" се заражда собствена митология. Дори и от автомобила да потече масло или пък да се счупи съединителят, това няма да му попречи спокойно да стигне до сервиза. Или пък: всяка повреда може да се отстрани, като го ударите с чук или го напсувате.
Днес "Буханки" има във всеки руски град – на тях се возят полицията, бърза помощ, спасителните служби: в провинцията ги използват като селскостопански автомобили и маршрутки.
С "Буханка" и до ден днешен се возят туристите до вулканите Везувий и Етна. В Италия от тези знаменити "УАЗ"-ове правят "подвижни къщи": размерите им позволяват в тях да се изгради душ, тоалетна, печка, мивка, малък хладилник и диван. Между другото, поддържаната "съветска легенда" може да се купи само срещу някакви си 100-250 000 рубли ($1600-4000).
В Япония дизайнът на УАЗ-ката се ползва с още по-голяма популярност. Концепцията дори е заимствана от Honda за пикапа Т880. Самите японци признават, че "Буханката" им напомня за японските машини от 1960-те.
През 2018 г. съветско-руската автомобилна икона навършва 60 години. По този повод концернът пусна специална версия на автомобила – бяло-зелен микробус за 757 700 рубли ($12 150), в който са добавени екстри като подгряване на предните седалки и нови дръжки на вратите.
Вижте и новия дизайн на "буханката"!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си