През лятото на 1945 г. Съюзниците планират финален удар, с който да смажат последния си враг - Японската империя. Американците и британците се борят с японските войски в Тихия океан от години, но Съветският съюз тепърва се готви да влезе в тази война.
На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. Сталин обещава на Чърчил и Рузвелт, че Съветският съюз ще атакува Япония в рамките на три месеца от победата си в Европа. И спазва думата си. На 8 август СССР обявява война на Япония и на следващия ден съветските войски пресичат границата на японската държава Манджоуго.
Съветската страна значително превъзхожда японците: 1,5 милиона срещу близо 700 000 от армията на Квантун, пет пъти повече артилерийски оръдия и танкове, както и три пъти повече самолети. С все още яростната съпротива от страна на японците операцията изобщо не е лесна.
Съветската офанзива минава през японската защита като нож през масло, напредвайки дълбоко в територията на Североизточен Китай с фронт от 290-800 км.
Съветският съюзник Монголия подкрепя съветската офанзива. Над 60 000 войници от Монголската народна армия взимат участие и пазят гърба на напредващата Червена армия.
Един забележителен епизод от войната е бързото преминаване на 6-а танкова дивизия през пустинята Гоби. Това е истински тест за съветските танкови екипи: температури до 45 градуса по Целзий, машини, пълни с пясък, изтощени войски.
След пустинята съветските войски трябва да се придвижват в скалистия район на Големия Хинган - планина, смятана за непроходима. Без точни карти, при силни дъждове, съветските танкове успяват да извършат пресичане, което оставя японците напълно шокирани. Един японски офицер по-късно казва на съветските войници: "Когато влязохте в Хинган, ние се успокоихме, тъй като знаехме, че ще бъдете принудени да се върнете. Никоя армия не е посмяла да пресече Хинган след Тамерлан. И изведнъж вашите танкове, артилерия и пехота се появиха..."
Точно като американците съветските войски също се сблъскват с фанатичните самоубийствени атаки на японски камикадзета. Генерал Афанасий Белобородов, командир на I червенознаменна армия, си спомня: "От крайпътни канали и замаскирани дупки се появяваха войници в зелени униформи. Под тежестта на мините и гранатите, прикрепени към телата им, те тичаха към нашите танкове. Повечето бяха убити от картечниците ни. Земята мигновено се покриваше със стотици тела. Но от дупките и пукнатините се появяваха нови самоубийци и скачаха под нашите танкове... "
В рамките на 10 дни от началото на офанзивата Квантунската армия е напълно разбита. Японските войници започват масово да се предават на руснаците.
В ситуация, в която японските войски в Манджоуго са в състояние на пълен хаос, съветската команда решава да извърши въздушнодесантни операции в големите вражески градове. Но те не се оказват необходими. Съветските самолети просто се приземяват на изоставени вражески писти и разтоварват войските си, които поемат контрол над стратегически важните сгради.
По време на въздушна мисия в Мукден (днес Шънян) съветските войски случайно залавят последния император на Китай и владетел на Манджоуго Пу И. Той се намира в летищна сграда, в очакване да бъде евакуиран, заедно с членове на своето правителство. Никой не подозира, че толкова важна личност може да бъде открита там. Пу И е незабавно изпратен в сибирския град Чита близо до езерото Байкал.
Освен победа над японците, ключова военна цел е и да се върнат островите Сахалин и Курил - територии, които Руската империя губи в резултат на Руско-японската война през 1904-1905 година.
Битката за остров Шумшу, част от архипелага Курил, е единственият сблъсък от Съветско-японската война, когато съветските загуби са по-големи от тези на врага - 416 срещу 369.
След Курилските острови съветските войски планират да кацнат на един от най-важните японски острови - Хокайдо. Съветският Тихоокеански флот е готов да започне работа, когато получава спешна заповед: "Категорично се забранява изпращането на кораби и самолети до остров Хокайдо". Сталин не желае да провали отношенията със своя съюзник САЩ и така изоставя идеята да нахлуе в Япония.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си