Защо Съветският съюз изпраща чужди космонавти в космоса, включително от братска България?

Съветската програма "Интеркосмос" се превръща в уникална възможност за много страни да изпратят своите космонавти в космоса на борда на съветските совалки. За повечето от тях тези полети си остават единствената им космическа мисия.

След като Юрий Гагарин и Джон Глен извършват космическите си пътешествия в началото на 60-те години на миналия век, двете световни суперсили всъщност превръщат космическото пространство в лично владение. В продължение на почти 15 години само американските и съветските космонавти ходят на космически мисии.

В средата на 1970-те години обаче положението започва да се променя. Съединените щати обявяват, че ще включат първия неамерикански гражданин от една от съюзническите държави в космически си полети. СССР не може да позволи на капиталистите да победят в тази игра и решава първи да изпрати представители на "братските социалистически страни" в космоса.

Съветските съюзници в космоса

Така се ражда програмата "Интеркосмос". В допълнение към съвместните научни изследвания, основната ѝ цел е да включи представители на съюзнически страни в съветските космически екипажи в ролята на "космонавти изследователи", като така тези страни да станат част от проучването на космоса. Въпреки това веднага се появява важен въпрос: кой от чужденците трябва да има честта да бъде първият, отишъл в космоса?

Членове на екипажа на международната космическа мисия "Союз 28": Владимир Ремек (Чехословакия) и съветския космонавт Алексей Губарев

Александър Моклецов/Sputnik

Изборът на кандидатите се ръководи главно от политиката. С приоритет са представителите на важните съюзници на СССР във Варшавския договор: ГДР, Чехословакия и Полша.

"Виетнамец не може да излети в космоса за първи път, ако германец от ГДР все още не е бил там. Който има по-голямо влияние, печели правото да бъде първият, изпратил свой космонавт", казва генерал-лейтенант Николай Леонов.

В крайна сметка изборът пада върху Чехословакия, отношенията с която са сериозно разклатени след Пражката пролет през 1968 година. Десет години след тези събития, през 1978 г., Владимир Ремек - първият космонавт, който не представлява нито една от двете космически суперсили, отива в космоса заедно със съветските си колеги на борда на космическия кораб "Союз-28".

Членовете на международния екипаж на космическия кораб "Союз-30": Пьотр Климук, космонавт-пилот на СССР, и Мирослав Хермазвевски, космонавт-изследовател от Полската народна република.

Александър Моклецов/Sputnik

"Разбрах, че аз ще съм първият космонавт в света, който ще излети в космоса, без да бъде гражданин на САЩ или СССР. Затова се опитах да се подготвя възможно най-добре ... След като се завърнах от космоса веднага станах знаменитост в Чехословакия: беше невъзможно просто да се разхождам по улицата, без да бъда разпознат", спомня си Ремек.

Следвайки Ремек, още двама космонавти от Източния блок отиват в космоса същата година: Мирослав Хермасжевски от Полша и Зигмунд Ян от ГДР. След топ три следват и други съюзници от Варшавския договор: Румъния, Унгария и България.

Виетнам, Индия, Куба, Монголия, Сирия и дори Афганистан, които по това време (1988 г.) се намират в гражданска война, също могат  да изпратят своите космонавти като част от съветските екипажи.

"Имаше морален и политически компонент: необходимо бе да се подкрепи моралът на Виетнам след войната с Америка. Същото беше и с нашите приятели - монголците, които ни бяха лоялни цели 100 години. Беше необходимо да им благодарим с полет на техен космонавт", заявява експертът по космическите полети Александър Глушко.

Не само съюзници

Единственият представител на западна страна, който отива на космически полет със съветски кораб, е френският военен пилот Жан-Лу Кретиен. СССР, който по това време е в добри отношения с Франция, дава зелена светлина на гражданин на капиталистическия свят.

Жан-Лу Кретиен

Александър Моклецов/Sputnik

Кретиен отива в космоса на съветски космически кораб два пъти - през 1982 г. и през 1988 г. - и дори е удостоен с титлата "Герой на Съветския съюз". "Чувствах невероятна гордост. Преди мен тази награда бе връчвана само на шепа французи", казва Кретиен.

Френският космонавт пази хубави спомени за работата със съветските си колеги в Космическия тренировъчен център в Звездното градче: "Намирахме се в истинско семейство, изпълнено с братска атмосфера... Оставих половината от сърцето си там. И при всяка възможност, се връщам в Русия, за да видя своите приятели".

Програмата "Интеркосмос" приключва през 1991 г. заедно с разпадането на СССР. Тя позволява на тринадесет "некосмически" държави да се присъединят към изучаването на космоса и да изпратят свои космонавти на космически мисии. За повечето от тези държави тези космически мисии все още остават единствените в историята им.

Владимир Джанибеков (вляво) и френският космонавт Жан-Лу Кретиен в космическия кораб "Союз Т-6"

Александър Моклецов/Sputnik

След края на Студената война политическият компонент в космическото състезание остава на заден план. От началото на 90-те години много космонавти от западните страни работят в смесени екипажи в полети на руски совалки.

Запознайте се с 9 факта за знаменитата космическа станция "Мир"!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.