5 факта за войната, превърнала Русия във велика държава

1. В Европа започват да наричат Русия "империя", още преди това да се е случило

На 27 юни (8 юли) 1709 г. се разиграва Полтавската битка, най-важният сблъсък от Северната война (1700-1721). Гравюра на Ф. Симон "Полтавската битка". По оригинала на Д. Мартен. Първата четврът на XIX в. Държавен исторически музей (Москва).

Владимир Бойко/Global Look Press

Победата в решаващата Полтавска битка през 1709 г. е истинска сензация в Европа: дивата руска мечка надвива могъщия шведски лъв. До онзи момент никой не е чувал за Московия, разположена в задния двор на Европа, а внезапно тя се превръща в център на вниманието сред водещите европейски държави.

Независимо, че Петър I приема титлата император едва след края на Северната война през 1721 г., европейците започват да наричат Русия империя именно от победата край Полтавия.

Северната война позволява на Русия да заеме мястото на Швеция и да стане хегемон в Източна Европа. Завоювайки обширни територии в Прибалтика и достъп до Балтийско море със своята мощна армия и флот Русия се заявява като нова сериозна сила, с които останалите трябва да се съобразяват.

2. Камилите обръщат в бягство шведската кавалерия

"Битката край Лесна", Жан Марк Натийе, 1777 г.

Музей "Пушкин"

В самото начало на войната през 1700 г. руската и шведската войска се сблъскват в малка престрелка край Псков. По време на атаката шведската кавалерия внезапно се натъква на странни ездачи, яхнали калмицки камили.

Калмиките, номади от Южна Русия, служат в руската армия като нередовни войски. Те внезапно нападат тила и фланговете на шведската армия, а понякога в боя се включват и ездачи на камили.

Изплашени от вида на тези екзотични животни, шведските коне хукват да бягат. Така калмицките коне, намиращи се зад гърба на камилите, извоюват успех.

3. Раждането на руската гвардия

Снимка А.Е. Коцебуа "Битката край Нарва"

Военноисторически музей на артилерийските и инженерните войски

Руският цар Петър I започва да създава елитните си части няколко години преди началото на войната с шведите. Така наречените Преображенски и Семьоновски полк са поделения на новия за Русия европейски тип военни части, които превъзхождат остарелите стрелкови войски.

На 2 септември 1700 г. Петър I кръщава официално полковете "лейбгвардейски", а още през ноември те са изправени пред тежко изпитание – първата мащабна битка с войските на шведския крал Карл XII край Нарва.

Сражението се превръща в съкрушително поражение за руснаците: загиват хиляди войници, масово настъпва паника и хаос и предаване в плен на офицерски състав. Изключение са единствено гвардейските полкове, които, запазвайки бойния ред, дисциплинирано и стоически отбиват натиска на шведите в продължение на три часа, което в крайна сметка спасява армията от пълно унищожение.

Петър I щедро награждава гвардейците и ги превръща в ударната сила на руската армия. Той издава заповед зелените им чорапи да бъдат заменени с червени, тъй като те се сражават "в кръв до колене".

4. Шведите молят руснаците да им продадат оръжие

Полтавската битка (Северната война, 1700-1721). Мозайка на Михаил Ломоносов, Държавен исторически музей - Москва

Владимир Вдовин/Sputnik

Северната война е белязана от небивала жестокост и озлобление между противниковите страни, но и в нея не липсват парадоксални и комични случаи.

Няколко месеца преди разгрома на шведската армия в Полтавската битка Карл XII и Петър I провеждат първите мирни преговори, които не водят до нищо. По време на тези преговори обаче шведският посланик предава на царя лична молба от краля на Швеция.

Карл XII се жалва на Петър, че войската му не може да си набави храна, много войници са болни, а съюзниците-поляци искат твърде много за доставките. Затова, пише Карл, той би бил благодарен, ако руснаците му продадат зърно, вино, лекарства, барут и олово на приемливи цени.

Петър I не отпуска въоръжение на противника, но безплатно изпраща в шведския лагер три вагона със зърно, два – с вино и няколко с лекарства.

5. Първата морска победа на Русия

Голяма гравюра "Битката при Хангут", Маурицио Бакуи, 1724-1727.

Централен военноморски музей, Санкт Петербург

През 1714 г. Русия вече е извоювала сериозни успехи във войната – под неин контрол вече са Централна и Южна Финландия. Балтийско море обаче е изцяло под контрола на противника, което трябва да се промени незабавно.

На 7 август в на нос Хангут (днешен Ханко) 99 руски галери атакуват отряд от 10 шведски кораба начело с най-големия си плоскодънен артилерийски плавателен съд "Елефант" (Слон). Възползвайки се от тихото време и грешките на шведите, разделили силите си, руснаците пленяват вражеските кораби чрез абордаж, в който Петър I участва лично.

В чест на победата в Санкт Петербург е издигната триумфална арка, на която е изобразен орел, кацнал на гърба на слон, с надпис: "Руският орел не лови мухи".

Прочетете още: С кого руснаците са воювали най-често?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.