Вижте как са изглеждали руските и съветски лидери в ученическите си години

Виктор Кошевой/ТАСС /Global Look Press
Владимир Путин казва, че е "хулиган, а не пионер", а първият руски президент Борис Елцин губи два от пръстите си, докато палува като тийнейджър.

Николай II, последният руски император (1894-1917)

Николай Романов е роден през 1868 г. в Царское Село и като бъдещ владетел получава брилянтно домашно образование от най-добрите учени. Учи осем години, като програмата му е сходна с тази в гимназиите, но с повече политическа история, руска литература, география и уроци по съвременни европейски езици. Николай говори отлично английски и френски, владее и немски и датски и обича да чете историческа литература на чужди езици. Веднъж признава, че ако не бил император, щял да се отдаде на исторически науки. Преподавателите му го определят като акуратен и замислен по време на часовете.

Владимир Ленин, лидер на съветска Русия (1917-1924)

Ленин (истинската му фамилия е Улянов) е роден в централната Уляновска област през 1870 г. и учи в местната гимназия. Не обича училището – за него то е бюрокращина. "Принуждаваше хората да усвояват много ненужно, умряло знание, което пълнеше главата...". В императорските гимназии тинейджърите учели древни езици като латински и гръцки, както и религия.

Въпреки това Ленин е сериозен ученик и завършва училище със златен медал – най-високата ученическа награда.

Йосиф Сталин, лидер на Съветския съюз (1924-1953)

Майката на Йосиф Джугашвили иска той да стане православен свещеник. Приемат го църковното училище "Гори" в Грузия през 1888 г., когато е на 10 години. Шест години по-късно се записва в Духовната семинария в Тифлис (Тбилиси), където се запознава с поддръжници на марксизма, прогонени от Кавказ. Учителите му си спомнят, че Сталин изкарва високи оценки по математика, теология и гръцки. Нещо повече – той обича руската и грузинската поезия и се опитва сам да пише стихотворения. В крайна сметка обаче е изключен, защото не се явява на един изпит. Историците твърдят, че вероятно са го прогонили поради революционните му наклонности.

Михаил Горбачов, президент на Съветския съюз (1990-1991)

Училищните години на първия съветски президент протичат във време на война. Горбачов е роден през 1931 г. в Ставрополския край в селско семейство. Районът, където живеят, е окупиран от нацистите до 1943 година. От 13-годишна възраст Горбачов съчетава учението в местното училище с работа в ТКЗС-то: помага на комбайнера. За труда си получава престижния орден "Червено знаме". Завършва училище със сребърен медал.

Борис Елцин, първият президент на Русия (1991-1999)

Както самият Елцин си спомня в своите мемоари, той е роден през 1931 г. в Свердловскa област в семейството на отчуждени селяни. Завършва училище в Пермския край. Лидер е на класа, но има проблеми с поведението. Веднъж дори го изключват от училище и е принуден да продължи да учи в друг район. Като тинейджър заедно с приятели намира граната и се опитва да я отвори. Тя експлодира и така Елцин губи два от пръстите на лявата си ръка. Поради инцидента го освобождават от казарма.

Дмитрий Медведев, премиер (от 2012), президент на Русия (2008-2012)

Медведев прекарва младежките си години в Ленинград (Санкт Петербург) и учи в обикновено училище. Учителите му си спомнят, че се интересува най-вече от химията и рядко си играе със съучениците си навън. Среща съпругата си Светлана в 7-и клас и все още са заедно. Между другото Медведев все още поддържа връзка с учителите си.

Владимир Путин, руски президент (2000-2012; от 2016)

Владимир Путин учи в училище в Ленинград и завършва със специалност химия. Както сам си спомня, той е "хулиган, а не пионер" в началните класове – често закъснява и не му е интересно да учи. След 6-и клас обаче започва да се труди здраво, запалва се по спорта (джудото му е любимо) и дори е приет в пионерската организация.

Прочете още: Учителка на Путин: В училище беше палаво дете, а някога и бягаше от часове!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"