Кои са руските пионери на фотографията от въздуха и как те снимат битките от Първата световна война

Съвременните хора, свикнали да стигат до работното си място или до най-близкото кафене с помощта на спътникова навигация, трудно могат да си представят, че някога понятията на човечеството за пространството са били много ограничени и неточни. И това е било така до съвсем неотдавна – някакви си стотина години. Именно тогава руските военни инженери създават устройство, чиято еволюция в крайна сметка дава на света Google Maps и спътниковата навигация.

Проблемът на хората в онези времена е, че тогава все още няма Internet, GPS и дронове, а нуждата да се воюва по-ефективно и просто да се стига от точка А до точка Б вече е назряла. За отделните пътешественици с каруци или жп вагони това все още не е сериозен проблем поради липсата на развити пътни мрежи, но за движението на армията, разположението на укрепленията и артилерията то става необходимост още през XIX в. на фона на нарастващия обсег на оръдията.

Именно тогава на ентусиасти им хрумва идеята да снимат земята от въздуха. В онези времена човечеството разполага единствено с въздушни балони и хвърчила. Самата фотография също едва прави първите си стъпки.

Първите снимки от въздуха са направени през 1858 г. над Париж. Те са дело на френския фотограф и въздухоплавател Гаспар-Феликс Турнашон. В Русия пионер на въздушната фотография става поручик А.М. Кованко, който с подкрепата на великия руски учен Д.И. Менделеев през 1885 г. създава въздухоплавателен парк за обучение на офицери в областта на аеронавтиката и въздушната фотография. През 1890-те години друг ентусиаст – капитан С.А. Улянин – разработва хвърчила с формата на кутия специално за снимки. Тези своеобразни "дронове" на своето време могат да носят камера или да я издигат след пускането им на въженце с помощта на специално устройство.

Руският цар Николай II и капитан Сергей Улянин

Почти веднага обаче става ясно, че наличните камери не могат да осигурят нужното изображение поради ограничения им обхват. Руският инженер Р.Ю. Тиле предлага този проблем да се реши с помощта на многокамерни фотоапарати. Тиле се занимава с изследвания за строителството на жп линии и му е нужна панорама на местността, където ще минават бъдещите трасета. Неговият седемкамерен фотоапарат, създаден през 1898 г., е наречен "панорамограф".

Основният поръчител на въздушни снимки обаче са военните. Още в годините на Японската война (1904-1905) със снимането на местности за изготвяне на карти и въздушно разузнаване се занимават цели три въздушни батальона, които използват въздушни балони и хвърчила, разработени по системата на Улянин.

В началото на второто десетилетие на XX в. въздушните балони са заменени от самолетите. Те все още са доста архаични и не успяват веднага да изместят своите предшественици. Но благодарение на възможностите си те веднага привличат вниманието на ентусиастите, запалени по въздушната фотография.

Именно след като фотоапаратите "се качват" в самолетите вече може да се говори за появата на "аерофотографията". Натрупаният опит не е напразен - само за няколко години са създадени няколко действащи образци на фотоапарати, позволяващи самолетите да се използват активно за разузнаване още в хода на започналата през 1914 г. Първа световна война.

През 1911 г., само три години след началото на войната, руският военен инженер полковник В.Ф. Потте създава полуавтоматичен фотоапарат, специално предназначен за въздушни снимки. Това е първият в света полуавтоматичен въздушен фотоапарат и идеята за него по-късно е заимствана от редица държави.

Фотоапаратът на Потте, 1913 г.

Изобретението на Потте е един вид дървена кутия със скосена предна част. Камерата, разположена вътре, е снабдена с обекти с фокусно разстояние от 210 мм и диафрагма 1:4,5.  Фотографът може да прави 50 снимки без презареждане, което позволява устройството да бъде монтирано в корпуса на самолета. Снимките са с размер 13:18 см. Конструкцията се оказва толкова сполучлива, че с нейна помощ са правени въздушни снимки с цел създаване на топографски карти.

Аерофотоапаратът на Потте служи до края на 1920-те години. През 1930-те на негова база е създаден фотоапарат за нощни снимки.

Малко преди Потте Улянов създава още един "военен" аерофотоапарат специално за самолети. Той е снабден с алтиметър и часовници, чиито показания се фиксират върху пластината едновременно с изображението на местността.

Фотоапаратът на Улянов

Снимките, направени с този фотоапарат, са с размери 13:13 см. За разлика от изобретението на Потте той не е автоматичен. Снимката се прави ръчно от борда на самолета.

Въздушната фотография през Първата световна война

Първата световна война влиза в историята като война между позиции – войниците от враждуващите армии дълго заемат укрепени позиции и водят артилерийски сражения. В тези условия да се знае разположението на силите на врага и особено на огневите му съоръжения и укрепления е изключително важно. Въздушните снимки дават предимство на бойното поле. Отбраната на противника обикновено се снима на дълбочина до 10 км в тила. Самолетите нямат никаква бронезащита и работят на височина от 1200 до 2500 м в условията на плътен огън от земята. Така летците редовно рискуват живота си, за да получат точни данни.

Знае се, че още в самото начало на войната, при настъплението на руската армия в Галиция, аерофотоапаратите съществено облекчават задачите, свързани с щурмуването на укрепления. На 2 декември 1914 г. поручик Мулко "неочаквано за противниковата страна на артилерията от нищожна височина снима крепостните райони на Перемишляни". По-нататък в данните се посочва, че "хвърлянето на бомби по крепостта и снимането ѝ продължават успешно". Снимките от въздуха помагат доста и за успешната обсада на Лвов, над чието небе с фоторазузнаване се занимава легендарният П.Н. Нестеров.

На 1 април 1917 г. руските въздушни отряди вече използват 198 апарата по системата на "Потте", 77 на Улянов и 114, базирани на други системи. Общо по време на войната военновъздушните сили на руската армия правят около 1,5 млн. аеронегатива.

Аерофотографията, зародила се в Русия през XIX в., изминава дълъг път, без да прекъсва своето развитие дори и след Революцията през 1917 година. В СССР продължават активно да се използват наличните апарати и да създават нови. Именно благодарение на здравата научно-техническа основа в тази област, положена в годините на империята, още през 1931 г. СССР изпреварва Европа по площи, покрити с аерофотоснимки.

Разгледайте и Най-великите снимки от Войната и Победата от Евгени Халдей!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.