Източната война: как Халхин Гол променя хода на Втората световна война

Съветска офанзива по време на битката за Халхин Гол

Съветска офанзива по време на битката за Халхин Гол

Уикипедия
През 1939 г. един неизвестен генерал на име Георгий Жуков побеждава Япония в битката за Халхин Гол в монголските степи, променяйки вълната на японския експанзионизъм към Пърл Харбър и европейските колонии в Азия.

Причините, които обясняват впечатляващите руски победи в Европа по време на Втората световна война, се крият в една малко известна, но важна битка в Азия две години преди Адолф Хитлер да нахлуе в Съветския съюз.

През август 1939-а, броени седмици преди Хитлер и Йосиф Сталин да нахлуят в Полша, Съветският съюз и Япония влизат в мащабна танкова битка край река Халхин Гол, на границата с Монголия. Това е най-голямата битка с бронирана военна техника в света към тази дата.

Халхин Гол променя коренно хода на Втората световна война и на историята. Заради съкрушителното си поражение японците се отказват от плановете си да анексират руския Далечен изток и Сибир. Вместо това решават, че би било по-лесно да се разрастват към Тихия океан и югоизточната част на Азия.

Резултатът е Пърл Харбър и японското нашествие в азиатските колонии на Европа.

Проучвания и контранападения

Ако един ден имаш възможност да пътешестваш във времето, опитай се да не попадаш в Русия през 1917 година. Там са ставали наистина ужасни неща: царят пада, избухват болшевишката революция и гражданска война на територия с мащабите на цял континент. Всичко това на фона на световна война, през която германската армия е само на 500 км от Санкт Петербург. (Да, това е преди да се появят на същото място по-късно, по време на Втората световна война).

Японски войници прекосяват Халхин Гол

Японците виждат, че техният гигантски съсед е в беда, и  завземат неговите провинции в Далечния изток и части от Сибир през 1918 година. Въпреки това японската авантюра не трае дълго. До 1922 г. комунистите се обединяват и принуждават Токио да се оттегли от тези територии.

Само че през 1931 г. Япония се завръща, окупирайки Манджурия, където основава марионетната държава Манджоу-Го. За руснаците това е твърде тревожно, тъй като Транссибирската железопътна линия, която е единствената й връзка с руския Далечен изток, се оказва само на хвърлей от контролираната от Япония територия.

Друг фактор, който подхранва страхове, че може да се случи най-лошото, е антикомунистическият пакт, сключен през 1936 г. между Германия и Япония, към който по-късно се присъединяват и други страни като Италия, Испания, Турция, Хърватия, Унгария и Финландия.

Мотивите и страховете на Япония

Японците имат основателни причини да искат да се разширят към Азия. Едната, светът все още живее в епохата на империите. Ако нацистите говорят за Lebensraum (допълнително жизнено пространство за германците със сини очи) на изток, то от другата страна на света, Япония рекламира своята Сфера на споделен просперитет в голяма Източна Азия, евфемизъм за собствената й версия на Lebensraum.

Вторият фактор са природните ресурси, включително и петролът. Далечният изток на Русия, например, не е особено населен, той е слабо защитен и в него изобилстват ресурси. Просто е твърде примамлив.

Съветски части преди щурма

Като сили в Тихия океан, Русия и Япония са съперници от десетилетия. В Руско-японската война от 1905 г. Япония е потопила целия руски флот, който той е пропътувал набързо по целия свят от Балтийско море. Япония също е заела Владивосток по време на руската гражданска война.

През 30-те години на миналия век обаче Русия отново се изправя на крака. Императорският генерален щаб на Токио е особено загрижен от заплахата, идваща от съветските подводници, за японското корабоплаване, както и от възможността съветски бомбардировачи, базирани във Владивосток, да нападнат обекти във вътрешността на Япония.

Япония има две стратегически възможности. Нападателната северната група на японската армия иска да завземе Сибир до езерото Байкал, заради техните ресурси. Нападателната южна група (подкрепена от японския флот) се стреми да завладее богатите земи в Югоизточна Азия, които са под нестабилното господство на ефимерните европейски сили като Великобритания, Холандия и Франция.

Нападението срещу Китай и Монголия

Северната нападателна група взема превес. През 1937 г. японците, убедени, че чистката на Йосиф Сталин от 1935-37 е разбила състава на съветските офицери, влизат в Китай. Страната е в разгара на гражданска война и всъщност не оказва голяма съпротива. Нахлуващите сили бързо завладяват Шанхай и Нанкин, където избиват милиони китайски цивилни.

Съветски танкове прекосяват Халхин Гол

Руснаците, които се опасяват да не попаднат в обръч, действат бързо. През 1937 г. 450 пилоти и техници, както и 225 бойни самолета са изпратени в Китай.

Халхин Гол: Жуков се появява

Истинската голяма игра на залагания е на път да се разиграе в монголските степи. През юли и август 1938 г. Япония и Русия се изправят една срещу друга многократно на границите между Монголия (съветски съюзник) и Манджурия. След тежки битки по сушата и въздуха, японците най-сетне се решават да влязат в тотален сблъсък. Те избират за целта отдалечена зона край река Халхин Гол между Монголия и Манджурия. През май 1939 г. японците заемат района около село Номонхан, надявайки се да предизвикат Русия. Японската армия е убедена, че нападателните ѝ сили ще ударят врага "както касапски нож разфасова пиле".

Командир Г. Стерн, маршалът на Народна република Монголия Хорлогин Чойбалсам и командир Георгий Жуков при Халхин Гол, 1939 г.

Командването на съветските войски попада на един сравнително неизвестен генерал, който е избегнал кървавите чистки на Сталин по чиста случайност. Това е 42-годишният командир Георгий Жуков. До средата на август Жуков успява да сформира армия от 50 000 войници, 216 артилерийски единици и 498 бронирани машини, включително танкове. Въздушната поддръжка щеше са бъде осигурена от 581 самолета.

В 5 часа сутринта на 20 август 1939 г. Жуков атакува. Започва с 200 съветски бомбардировача, които нанасят удари по японските позиции. Когато бомбардировачите се оттеглят, започва масиран обстрел на артилерията, която продължава почти три часа. Междувременно самолетите са се подготвили за втора бомбардировка. Накрая Жуков заповядва артилерията да започне 15-минутна атака срещу укрепленията на японски войски.

"Японците се сгушиха в окопите си под най-голямата бомбардировка, която те или някоя друга японска част някога са били подлагани", пише Стюарт Д. Голдман в книгата си "Номонхан", 1939. Победата на Червената армия, която оформя Втората световна война". "Артилерията произвеждаше по два до три изстрела в секунда. Земята и небето трепереха".

След като артилерията на японците е разгромена, японците са безпомощни пред танковете, които бълват огън, а японски офицер ги описва като "плюещи червени стрели подобно на змийски езици". Японски артилерийски командир описва бомбардировките като "гонгове от ада".

Ефектът, физически и психологически, е опустошителен. Развръзката настъпва, когато японските войници, разтърсени от снарядите, остават без вода и в отчаянието си пият от мръсната течност от радиаторите на военните машини и така ги блокират.

Следва комбинирано нападение. Съветската пехота атакува центъра на японците, а бронираните машини ги обграждат по фланговете. На 11-ия ден от битката японските части са унищожени и обкръжени. Няколко японски подразделения успяват да се спасят от обкръжението, но другите са разбити от въздушни и артилерийски атаки.

Пленени японски войници

На 16 септември е обявен краят на необявяваната война.

Променя хода на историята

Халхин Гол води до два важни резултата. Първо, той подсигурява задния двор на Русия. Японската имперска армия осъзнава, че сериозно е подценила руснаците. Никога повече няма да застраши Русия. И всъщност, когато Германия атакува, японците, въпреки изкушението и натиска на Хитлер, се въздържат да обезпокояват СССР.

Жуков прави така, че Германия и Япония никога да нямат възможност да обединяват своите завоювани територии през Русия. Съветската армия успя да съсредоточи силите си на един фронт – да предислоцира 15 петни дивизии, три кавалерийски дивизии, 1700 танка и 1500 самолета от Далечния Изток на европейския фронт. Възможността тези подкрепления да се включат в сраженията променя хода на битката на в Москва през 1941 година.

Битката изстрелва Жуков в първите редици на съветските лидери. Мнозина негови другари от окопите край Халхин Гол по-късно стават видни командири във военно време. С.И. Богданов, началникът на щаба на Жуков, ръководи Втората гвардейска танкова армия, една от елитните механизирани формации, която играе важна роля за разгромяването на Германия.

Халхин Гол показва жизнеспособността на руската военна тактика. Една година след изгонването на германците от Москва Жуков планира и изпълнява офанзивата си в битката при Сталинград, използвайки техника, подобна на приложената в Халхин Гол. В тази битка руските сили държат врага в центъра, натрупват мощни сили в зоната, без да бъдат забелязани, и предприемат нападение като клещи, за да притиснат германците.

Дмитрий Медведев награждава монголски ветерани от битката при Халхин Гол

Всъщност Сталин е толкова уверен в победата, че на 17 септември 1939 г., ден след края на военните действия в Халхин Гол, пътува до Полша.
На второ място, японските военни, подготвящи бъдещите планове за действие, стигат до заключението, че британските, френските и холандските колониални владения в Югоизточна Азия предлагат по-големи перспективи за разширяване.

Докато европейските армии са тежко засегнати от Германия, Южната атакуваща група завладява западните колонии една по една. Най-зрелищната й победа е битката за Сингапур, където тя побеждава 135 000 британски войници. Унизителният удар за британските офицери и войници, на който свидетели стават азиатските народи, изиграва основна роля за прекратяване на колониализма в Азия.

Промяната в японската стратегия води и до война със Съединените щати, започвайки с брилянтното (макар и в крайна сметка непродуктивно) нападение срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941 година.

Останалото, както казват, е история.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"