"Балканската звезда на граф Игнатиев": руският посланик на българите

"Биографията на граф Игнатиев прилича на приключенски роман", казва Сергей Пинчук, който от близо 10 години проучва живота и работата на тази светла личност, оставила завинаги отпечатък в историята на България. Та кой човек би могъл да подмине надгробен камък, на който от едната страна пише Пекин 1860 г., а от другата – Сан Стефано – 1878 г.?

Именно тези две дати бележат триумфа в кариерата на граф. Николай Павлович Игнатиев, която го отвежда в далечните страни на Средна Азия и размирните балкански земи в един от най-ключовите моменти в историята им. 

Николай Павлович Игнатиев е роден на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург. Завършва с отличие военно училище и Военната академия, а на 26 години става най-младият генерал в руската армия. Работи като военен агент (аташе) в Лондон, военен експерт в Парижката мирна конференция (1856 г.) в края на Кримската война, началник на руската мисия в Хива и Бухара, посланик в Пекин и в Цариград. В тези два града той разгръща дипломатическия си гений, като подпомага културното и просветно движение на поробените българи и помага за установяването на независима българска църква.

Граф Игнатиев и мечтата за Голяма България

"Моят идеал е бил и е свободна България. За това съм мечтал още през 1862 година… Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява" – из реч на граф Игнатиев на митинг в София през септември 1902 година.

"Голяма България е проект на граф Игнатиев. Знаете ли защо той е направил такъв проект? ", пита Пинчук. И дава отговор: "Граф Игнатиев абсолютно вярно смята, че към онзи момент най-естественият съюзник на Русия може да е само България. Защо? Защото гърците стават подвластни на английското и френското влияние. Сърбия също е доста повлияна от Запада. В България това го няма. Затова Игнатиев започва работата си като посланик с работа с българската интелигенция, с духовенството. Именно благодарение на Игнатиев българската църква възниква като самостоятелна. Той смята, че ако Русия окаже голямо просветителско значение, заложи основите на националното самосъзнание на българите, в перспектива Русия може да получи един силен и верен съюзник на Балканите".

"За съжаление може би в тези планове на Игнатиев е имало и грешка, защото поради съпротивата на Германия, която се бои от славяните, проектът на Санстефанския договор е силно променен", отбелязва Пинчук и посочва, че това е голяма лична, човешка трагедия за граф Игнатиев.  "Двайсетгодишната му работа да създаде българската държава, да създаде един надежден и самостоятелен съюзник на Русия, завършват с издигането на немски княз (Александър Батенберг).  Макар и самите българи изобщо да не го искат – те не искат неправославен човек на престола.  Разбира се, той е човек, който е чужд на българските традиции, на българската култура, затова управлението му не потръгва. И в крайна сметка се заражда недоволство сред българските офицери, сред обикновените хора".

Трагедията на Игнатиев

Авторът на книгата "Балканската звезда на граф Игнатиев" Сергей Пинчук

личен архив

Всички успехи и превратности в съдбата на граф Игнатиев вдъхновяват Пинчук да напише своята книга "Балканската звезда на граф Игнатиев", в която той умело преплита историческите факти с художествената измислица.

"Исках да намеря отговор на въпроса защо не е превзет Константинопол, защо договорът, който готви Игнатиев – Санстефанският, не е  реализиран", споделя историкът и писател. Според него са били налице всички шансове руската армия да превземе Константинопол. "Това не би означавало, че тя в бъдеще ще контролира турците. Това би означавало, че преговорните условия в бъдеще са щели да бъдат много по-силни. И вариантът на България на граф Игнатиев в този случай най-вероятно е щял да бъде реализиран", смята той. Но безусловно роля за стечението на събитията изиграват и политически грешки, и грешки на военното ръководство на руската армия, и шпионски игри. "Прекъсвани са телеграфни съобщения, укривани са телеграми – предавани са на турците, на немците", казва авторът.  "Германия играе своята игра", допълва той.

"Трагедията на Игнатиев е в това, че той води преговори, но не знае за тайните договорки между императорите", казва Пинчук.

Последните години на гениалния дипломат

Граф Игнатиев прекарва последните 20 години от живота си в своята къща в село Круподеринци, където е и погребан. Криптата му е в църква, която представлява умалено копие на храм "Александър Невски" в София . Архитектът е един и същ – Александър Померанцев.

Храмът-мавзолей на семейство Игнатиево е разположен в покрайнитите на село Круподеринци. Построен е от Александър Померанцев – същият архитект, проектирал храма "Александър Невски" в София

Agritura

"Там има български икони, български знамена, предмети от България – това е място за поклонение към българите", казва Пинчук, който се заинтригува от живота на граф Игнатиев именно след като посещава мястото.

"В къщата му в Круподеринци има отделен български кабинет.  Всичко там е донесено от България", казва той.

Домът на граф Игнатиев в с. Круподерци

Agritura

За литературата като мост

Мнозина биха се запитали защо Пинчук решава да вплете елементи на художествена измислица в един на практика биографичен и исторически труд.

"В Русия може би от 20 години нямаше нито едно художествено произведение за България", споделя авторът на "Балканската звезда на граф Игнатиев. "По-рано, докато съществуваше Съветският съюз, имаше писателски съюзи, превеждаха се книги на руски и съветски писатели на български, на български – на руски. Знаехме какво се случва в България. И българите знаеха какво се случва у нас.  Днес, за съжаление, тези традиции са прекъснати", обяснява той. "Исках да напиша книга, която да е интересна за хората, и затова избрах максимално проста форма. В нея има трима  герои – граф Игнатиев, обикновеният украински или руски войник Ефремов и Иванчо – български опълченец. Исках да покажа събитията през очите на хора с различно социално положение", допълва авторът.

Ще излезе ли книгата на български език?

"Балканската звезда на граф Игнатиев" Сергей Пинчук

личен архив

Пинчук споделя, че много би искал това да се случи, "защото догодина ще бъдат отбелязани 140 години от установяването на дипломатически отношения между двете страни". "Имах среща с руския посланик в България г-н Анатолий Макаров и български общественици и обсъдихме възможността не само във Варна, но и в София да се появи паметник на граф Игнатиев. Да бъде увековечена неговата памет и да се задълбочи сътрудничеството и контактите между нашите народи", казва той.

За момента и оригиналът на произведението на руски език все още може да бъде намерен само в Русия.

Следващият проект на Пинчук

Пинчук вече работи по втория си роман за България, който проследява бурните времена на идването на комунизма в страната ни през очите на руски емигранти. "Исках да разкажа тази история – как се адаптират към променящите се условия в България и руснаците, и самите българи.  Тогава се води борба за България между Англия, САЩ и СССР. Каква ще е България? Исках да напиша за това, но не просто през политиката, а през призмата на обикновените хора. През призмата на едно обикновено руско дете – в онези години семейството му са етнически руснаци, но и българи. Тяхната съдба се срива, без те да са виновни".

В основата на героите  от новия роман на Пинчук са реални личности. "Едно обикновено руско момче, което се ражда в България, мечтае да избяга от нея, когато в България идва социализмът.  Прави няколко опита и дори се записва на плуване, за да тренира – иска да преплува морето и да се добере до Турция. Той е реален човек, още е жив и не е в България".

*Бележка: Всички изложени факти и мнения, изразени в интервюто, принадлежат на писателя и историк-балканист Сергей Пинчук, автор на книгата "Балканската звезда на граф Игнатиев". Редакцията ги публикува в оригинал и не се ангажира с тяхната проверка и достоверност.

Прочетете още: Защо наричат граф Игнатиев "графът на българите"?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.