Възходът и падението на титаничния ССВ-33 "Урал"

ССВ-33 "Урал" е гигантски кораб, задвижван от ядрен реактор. Създаден е през 1983 година. Оборудван с най-модерните разузнавателни технологии, той е един от най-съвременните плавателни съдове на своето време. При все това капризите на историята са причина в крайна сметка краят му да бъде забулен в сенки.

През 1983 г. един невероятен кораб излиза от Балтийската корабостроителница Балтийск в Ленинград (сега Санкт Петербург), където са построени кърмите на френските амфибийни нападателни кораби от клас "Мистрал", които така и не бяха доставени на руския флот. По размери той е сравним със съветските ядрени броненосни крайцери от клас "Орландо" и подобен по водоизместимост на съветския самолетоносач "Адмирал Горшков".

Тримачтовият съветски кораб е дълъг 265 м (с 4 м повече от френския самолетоносач "Шарл Дьо Гол") и е широк 30 м. Въпреки че няма ракетни системи или летателна писта, неговият размер и радарната му кула са показателни за стратегическото му предназначение.

След като в Съединените щати в началото на 1970-те години е възприета концепцията за "атака на обезглавяване" (превантивна ядрена атака, която има за цел да унищожи командните и контролни мощности на врага) и са модифицирани системите на американските бази, изнесени в Западна Европа, напрежението в отношенията със Съветския съюз отново се засилва.

Нуждаем се от гигант

През 1979 г. е взето решение 572 ракети "Пършинг-2" да бъдат разположени в Европа и това създава безпрецедентен натиск върху Съветския съюз да следи за евентуални изстрелвания на балистични ракети от всяка точка на света.

Съветското разузнаване съсредоточава вниманието си върху атола Куаджалин, на 3900 км южно от Хонолулу, който се е превърнал в изпитателен полигон на САЩ за системи за противоракетна отбрана, междуконтинентални балистични ракети "Минътмен" и новия "Ел Джи Ем-118A Пийскипър". Съветският съюз обаче няма морски военни бази или електронни средства за наблюдение (като шпионската база в Лурдес, Куба) в тази част на света.

Именно тази реалност през 1970-те години принуждава съветските лидери да обмислят възможността за създаване на гигантски разузнавателен кораб с достатъчен капацитет, за да бъде автономен (т.е. задвижван от ядрена енергия), който да действа край бреговете на САЩ и изпитателните полигони на атолите в Тихия океан.

Кораб от този тип би могъл да събира данни за всеки суборбитален обект по време на полет навсякъде по света. Така се ражда проектът от 1941 г., или "Титан", въплътен в един от най-необичайните кораби в морската история - ССВ-33 "Урал".

Wikipedia

Основното оръжие на кораба е радио-разузнавателната система "Корал", разработена от научно-производствения център "Вимпел" през 1975 година.

Седемте мощни радиоелектронни системи, които са монтирани на кораба заедно с различни суперкомпютри ЕС-1046 и Елбрус, са проектирани, за да се следи за изстрелвания на ракети, да се определя типът на ракетата, обсегът ѝ и мястото на изстрелване, както и координатите на целта, теглото на полезния товар и телеметричните данни, включително и химическият състав на горивото, използвано в ракетата.

Този уникален комплекс от системи е в състояние да локализира всякакви обект,и да следи информационни канали, да проследява спътници и да установява спецификациите на всеки космически кораб на разстояние от 1500 км.

Над 200 научни института, конструкторски бюра, заводи и други организации участват в изграждането на "Титан", който по същество е плаваща база, в която много специалисти събират и анализират данните от различни лаборатории.

Екипажът на кораба е почти 1000 души и освен военните и научните дейности, на кораба има билярдни зали, спортни съоръжения, киносалони, две сауни и един басейн.

Историята на едно идване и заминаване

След завършването си през 1988 г., "Урал" започва да служи като водещ кораб в разузнавателния сектор на Тихоокеанския флот. На 20 септември 1989 г. телеграма на японското министерство на външните работи, в която се съобщава за огромен ядрен кораб с неизвестна спецификация западно от остров Окинава, разкрива на света влизането в действие на гиганта на електронното разузнаване.

Всички бордови системи са тествани по време на пътуването от Балтийско море до Далечния изток, като от 1000 км е засечено изстрелването на космическата совалка "Колумбия" от САЩ и на два електро-оптични шпионски спътника, разработени в рамките на американската програма, наречена "Междузвездни войни".

Въпреки това съдбата на "Урал" е никога да не достигне до атола Куаджалин. Началото на проблемите му съвпада с разпадането на Съветския съюз, когато дори най-доказаните и надеждни кораби губят подготовката си за сражението поради дългите си периоди на закотвяне.

От друга страна инфраструктурата, необходима за поддръжката на ССВ-33, все още не е построена и се налага той да остане на котва, докато работи със собствените си енергийни запаси.
Урал изследва цялата северна част на Тихия океан, прихващайки радиокомуникациите на Военно-въздушните сили, военноморските и подводната защита на Съединените щати и Япония, само че късметът му изневяра.

През 1990 г. дефектен кабел предизвиква пожар в машинното отделение в кърмата и през 1992 г. реакторите му най-накрая са изключени. Оттам нататък този уникален кораб, несравним с останалите, е използван като подслон от корпуса младши офицери от флота и непочтително е кръстен "койконосач".

След период на активна служба корабът е демобилизиран през 2001 г. и хвърля котва в отдалечен кей близо до ядрения крайцер "Адмирал Лазарев" (преди това той се е наричал "Фрунзе"), преди да бъде изпратен за скрап през 2010 година.

Запознайте се и с тези 5 факта за най-големия руски боен кораб!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.