Уралският арсенал на Русия: из историята на Мотовилихинските заводи

Музеят на Мотовилихинските заводи

Мотовилихински заводи
Мотовилихинските заводи днес са важна, но незаслужено забравена част от отбранително-промишления комплекс на Русия. Тук се произвежда това, без което не воюва нито една армия в света – първокласни оръдия.

От времената на Петър Велики Урал е главната ковачница на Русия. Тук са добивали, руда, превръщали са я в метал и от него са произвеждали пълен асортимент огнестрелно и хладно оръжие. Предпланините са давали всичко необходимо за производството: суровина, гориво, за каквото са служели големите запаси от дървесина, работна сила, която са предоставяли вписаните към заводите села с крепостни селяни, и комуникации, чиято роля са изпълнявали големи и малки реки. 

Първият локомотив, 1872 г.

През 1736 г., по разпореждане на императрица Анна Йоанновна, В.Н. Татишчев, който по онова време управлява уралската металургия, основава в горите край река Кама, Прикамието, завод за топене на мед. Половин столетие основната му функция е да доставя заготовки за оръдия и пушки, но в края на XVIII в. търсенето на оръжие нараства. Поради тази причина е взето решение в района на заводското селище Мотовилиха (разположено недалече от град Перм, на близо 1150 км североизточно от Москва) да бъдат изградени мощности за допълнително производство основно на оръдия.

Мотовилихинските оръдия започват да влизат на въоръжения в действащата армия. Те показват своята ефективност във всички войни, които Русия води през първата половина на XIX в. – против Наполеонова Франция, Османската империя, разбунтувалите се поляци и унгарци. По време на Кримската война те надеждно защитават укрепленията на Севастопол.

По-нататъшното развитие на оръжейното производство изисква обновяване на мощностите. През втората половина на XIX в. по време на изпълнението на мащабната програма  в Русия за преоборудване на оръжейните заводи разпръснатите цехове за топене на метал и изготвяне на оръдия са обединени в едно производство. През 1871 г. заработват обединените Пермски оръдейни заводи (през втората половина на XIX в. Мотовилиха става част от град Перм). Към 1914 г. всяко трето оръдие, произведено в Русия, е излязло от тези заводи.

Изглед отгоре.

Пермските оръжейници стават пионери в новата руска металургия. През 1875 г. те пускат в експлоатация най-големия в света 50-тонен парен чук. През 1893 г. пермският металург Н.Г. Славянов предлага оригинален начин за заваряване с електроди. Днес това е основен метод в металургичното производство в цял свят. През 1868 г. пермските майстори създават истински оръжеен шедьовър – огромно оръдие с калибър 60 см, което тежи около 450 тона. Пермската "цар-пушка" е била предназначена за един от фронтовете на Кронщат – морската крепост, защитавала подстъпите към Санкт Петербург - столицата на империята.

Работници в завода

През годините на Първата световна война всяко пето оръдие, доставено на фронта,носи клеймото на пермските заводи. Индустриализацията от 30-те години на миналия век води до пълно обновяване на мощностите на пермските заводи. Освен оръдията, те започват да произвеждат широка номенклатура от продукти: стругове, механизми, кранове и строителна техника. Именно тук е създаден първият съветски парен екскаватор. Само че Великата отечествена война отново принуждава заводите да си спомнят за основната си специализация. През 1941-1945 г. всяко четвърто оръдие, воювало в Червената армия, е произведено от мотовилихинските работници.

След войната заводът произвежда селскостопанска техника, турбини, оборудване за добив на полезни изкопаеми и тази продукция намира широко приложение и в СССР, и извън границите му. През 1958 г. САЩ и Западна Германия купуват лиценз за производството на пермските турбинни свредели. 

В Мотовилихинските заводи

През първото десетилетия на XXI в. задачите на пермското предприятие са преосмислени. През 2011 г. тук е открита обновената и най-съвременната в Русия линия за производство на артилерийски оръдия. Заводът, функционирал на базата на Мотовилихинските цехове, е единственият в страната с пълен цикъл на артилерийско производство. В плановете за развитие на Мотовилихинските заводи е записано, че към 2017 г. общият обем на продажбите на тяхната продукция трябва да достигне около $1 милиард. 

Разберете повече и за "Уралвагонзавод": ковачницата на руските танкове!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"