Важна ли е помощта на Съюзницическите сили за Русия през Първата световна война?

"Няма достатъчно хранителни запаси. Хората гладуват. Много войници нямат ботуши. Омотават краката си в парцали... Големи загуби в пехотата и сред офицерите. Има полкове, в които са останали само неколцина офицери. Особено тревожно е състоянието на артилерийските запаси. Прочетох командирска заповед да не се използват повече от 3-5 артилерийски снаряда на оръдие. Артилерията ни не помага на пехотата, обсипвана от снарядите на врага... Изпратиха подкрепление от 14 000 войници, но те нямаха пушки", пише в дневника си един от руските военни ръководители в края на 1914 г., пет месеца след началото на Великата война.

Първата световна война (1914-1918). Войници от руската армия в окопите в прекъсване между сраженията. 30 април 1917 г.

Sputnik

Войната се развива ужасяващо за Русия. Това става още по-явно, когато през пролетта на 1915 г. германците и австрийците започват сериозна офанзива. Тя кара руснаците да бягат. Руските войски се оттеглят и губят войници и обширни територии на запад. Генерал Алексеев – бъдещият началник на руския Генерален щаб - посочва петте основни причини за катастрофата. Първата е недостигът на артилерийски снаряди – "най-важният, най-тревожен дефицит, довел до смъртоносни последици". Сред останалите фактори са недостигът на тежка артилерия, оръжия и амуниции за тях.

Без оръдия

Първата светеовна война: руската пехота, 1916 г.

Getty Images

Русия е фатално неподготвена за Първата световна война. Разбира се никоя от големите сили, участвали в глобалния конфликт, не е достатъчно готова, но при Русия ситуацията е влошена от проблемите в икономиката. Сравнителната ѝ изостаналост не позволява бързо да се увеличи производството и да се осигурят нужните военни запаси. Именно тук се намесват Съюзническите сили. Русия получава оръдия, артилерийски снаряди, пушки и много други оръжия и амуниции от Великобритания, Франция и САЩ.

По отношение на оръдията най-драстична е ситуацията при тежката артилерия. Русия започва да произвежда такива оръдия едва през 1916 г., на третата година от войната. Тя обаче изобщо не произвежда 8, 9, 10 и 11-инчови гаубици, а военните власти се нуждаят от стотици такива оръжия. Така на Русия ѝ се налага да ги внася, но не може да получи всички нужни количества. Например, тя се сдобива само с 3,8% от необходимите 11-инчови гаубици.

Резултатите са очевидни. В началото на 1917 г. Русия, в сравнение със Съюзническите сили, има пет пъти по-малко полева артилерия и девет пъти по-малко тежки оръдия. На километър на руския фронт има по две оръдия в сравнение с 12 на френския.

Първата световна война: германски танк A7V

Getty Images

Има и ужасяващ недостиг на артилерийски боеприпаси. През цялата война Русия не успява да си набави нужните артилерийски снаряди за войската си.

"Спомням си битката при Пшемипъл в средата на май (1915 г.). 11 дни ожесточени сражения... 11 дни на ужасен рев на германската тежка артилерия, която буквално сваляше цели късове земя заедно със защитниците им. Почти не отвръщахме (на огъня) – нямахме нищо. Полковете, изтощени до крайна степен, отблъскваха атака след атака с байонети или с директна стрелба. Лееше се кръв... Броят на гробовете растеше – два полка бяха почти напълно унищожени от германския артилерийски огън", спомня си един от първите прочути командири генерал Антон Деникин.

Русия силно увеличава собственото си производство на снаряди, но те продължават да не достигат. Съюзниците ѝ помагат и доставят около 30% от тях. При тежката артилерия до 75% от снарядите са внос. Но руската армия се нуждае от повече.

"Ограничаване на апетита"

Руски войници в окопите на първата линия на сраженията при Паневежската жп линия на Двинския фронт. (1914-1918 г.)

Николай Пашин/Sputnik

Чуждестранната помощ често е проблемна. Когато през есента на 1915 г. във Великобритания пристига руска мисия, за да информира Лондон за нуждите си, британският премиер Лойд Джордж казва, че "нашите собствени нужди (от оръжия) са по-големи от тези на нашите съюзници", като намеква, че руснаците трябва да "ограничат апетита си".

Съюзниците започват да помагат на Русия по-сериозно едва в края на 1915 година. Бизнесът обаче не винаги е честен. Русия прави поръчки за близо 4 милиона винтовки от САЩ и в началото на 1917 г. вече е платила със злато. От множеството компании само Winchester изпълнява обещанията си и доставя 300 000 винтовки на Русия. Останалите доставят около 10% от количествата, за които вече е платено.

Бившият министър на отбраната Михаил Беляев разкрива, че американските фирми приемат тези поръчки с "престъпна лекота", без да имат производствения капацитет да произведат заявеното оръжие. Има оплаквания и около поръчките, направени във Великобритания: стоките са с лошо качество и са скъпи.

През февруари 1917 г. руската страна представя пред Съюзническите сили исканията си по отношение на доставките на оръжие. Те се съгласяват да доставят една трета от поисканото от руснаците. Може да се каже, че помощта на Съюзниците е жизненоважна за Русия, но не е достатъчна и отчасти предопределя излизането на Русия от войната през март 1918 година.

Вижте и забравените руски герои от Първата световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.