Защо американски учени спасяват съветско момиче в началото на Студената война

Зелман Уаксман – създателят на стрептомицина, публикува снимка на Ирина в първата си книга за пробива. Въпреки че тя не е нито позната, нито роднина на биохимика, Уаксман отвръща на зов за помощ от Съветския съюз да спаси живота на Ирина. Тъй като съветското правителство в онези години има по-належащи проблеми, родителите ѝ са принудени да действат сами.

Един грам надежда

Бащата на Ирина Цукерман - Венямин Аронович

Снимка архив

През 1946 г. в следвоенния СССР туберкулозният менингит, който засяга мембраните, обвиващи централната нервна система, е нелечим. В общи линии той е равносилен на смъртна присъда. Когато известният съветски физик Венямин Цукерман разбира, че 9-годишната му дъщеря Ирина е поразена от болестта, той осъзнава, че е нужно да се действа веднага, защото пациентите обикновено умират до три седмици след заразяването.

Като много съветски учени Цукерман слуша забранени чуждестранни радиостанции и в деня, в който дъщеря му е диагностицирана, чува в лондонско радиопредаване, че е успешно разработено ново лекарство на име стрептомицин, което лекува коварната болест. Чрез връзките си Цукерман разбира, че стрептомицин вече може да се намери и в Москва, но има само един грам, а никой не знае правилната дозировка.

Приятелят на Цукерман – Израел Галинкер, предлага нещо лудо – да се обади в САЩ, да намери лекарите, които вече са изпробвали лекарството, и да ги попита за дозировката. По онова време всеки опит за връзка с "враждебна империалистка държава" често завършва с обвинения в шпионаж, но Цукерман и Галинкер решават да действат незабавно въпреки опасността. Обаждането е направено не от институция, а от частен апартамент на семейство Цукерман, където по-трудно може да бъде проследено. Всичко, което знаят, е името на болницата – клиника "Майо" в Минесота.

Контрабанда за живот

Д-р Коруин Хиншоу

Архив на Smithsonian Institution

С помощта на съвместните усилия на съветските и американските телефонни оператори Галинкер се свързва с д-р Коруин Хиншоу – човекът, който първи успешно лекува туберкулозен менингит със стрептомицин. Въпреки лошата връзка Галинкер чува препоръката на Хиншоу на момиченцето да бъде инжектиран 0,1 г от веществото веднъж на всеки 24 часа. Но един грам не е достатъчен, за да бъде спасена малката Ирина.

В САЩ през 1940-те стрептомицинът се смята за "стратегическо лекарство" и Конгресът контролира дистрибуцията и износа му. Няма законен начин медикаментът да бъде продаден на вражеския СССР. За щастие швейцарско-съветският биохимик Лина Щерн успява да убеди брат си в САЩ да изпрати малки пакетчета с лекарството. Всички членове на съветските научни кръгове много искат да помогнат на малката Ирина Цукерман. Тя далеч не е единственото дете, страдащо от болестта-убиец. На спасение се надяват стотици семейства.

Зелман Уаксман, изобретателят на стрептомицина

Библиотека на Конгреса

Шест месеца по-късно самият Зелман Уаксман е поканен в Москва. Той е запознат с обстановката и вкарва нелегално 30 г стрептомицин. Количеството е достатъчно да бъде спасена не само Ирина, но и други деца. Скоро съветите сами започват да произвеждат стрептомицин и през 1948 г. благодарение на лекарството са спасени над 900 деца.

Неволна помощ за глухите

В.А. Цукерман, Ира Цукерман, И.С. (Леонид) Галинкер след освобождението му от затвора, Москва, 1956.

Борис Алтшулер/УФН

Телефонното обаждане на Галинкер в САЩ не остава незабелязано. Всички съветски лекари по онова време се следят отблизо. Галинкер е обвинен в шпионаж за това, че се е свързал с Хиншоу, и е осъден на смърт. След като прекарва 40 дни в очакване на смъртното си наказание, присъдата му е променена на 25 години затвор. За щастие през 1956 г., седем години по-късно, влиятелните му приятели успяват да издействат освобождаването му. "Платих много за живота на Ирина", казва Галинкер. "Но си струваше".

След като се излекува, Ирина оглушава напълно. И все пак тя е дете на семейство от учени и завършва Московския държавен технически университет. Прекарва живота си в проучване на методи за общуване за глухите. Тя изобретява и изпробва и слухови апарати и работи по адаптирането на морзова азбука за глухи хора. Ирина почина през октомври 2018 г. в същата къща, в която тя и родителите ѝ прекарват целия си живот.

Прочетете още: Руски учени показаха апарат, с който раните зарастват три пъти по-бързо!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.