4 вестника, които промениха Русия

"Ведомости"

"Ведомости" е първият руски вестник, основан от царя-реформатор Петър I. Необходимостта от вестник е свързана с продължителната Велика северна война (1700-21), която Петър I води с Швеция, за да получи достъп до Балтийско море. Войната не започва успешно, така че царят иска да обясни на нацията защо е жизненоважно да продължи борбата, както и да оправдае някои крайни мерки, които предприема – например топенето на църковни камбани за оръжия.

Страница на вестник "Ведомости"

Архив/Sputnik

Самият Петър отделя много внимание на вестника, като понякога влиза в ролята на главен редактор - поправя материали, предлага теми и т.н. За да стимулира читателската дейност, царят заповяда вестникът да се разпространява безплатно в кръчмите.

Казват, че когато е публикувано първото издание на "Ведомости", Петър ентусиазирано го показва на своите придворни. Вестникът е малък и не изглежда особено впечатляващо, а един благородник дори казва, че е виждал много по-добър в Германия. Петър се разгневява и му казва "да оценяваме малките неща, а после големите ще дойдат".

"Съвременник"

Вероятно никое друго списание в Русия не е повлияло на литературния и социалния живот на страната, както "Съвременник". Създадено от един от най-влиятелните руски поети - Александър Пушкин през 1836 г., списанието публикува първите творби на Иван Тургенев и Фьодор Достоевски. "Съвременник"открива Лев Толстой. 24-годишният бъдещ прочут писател пише в бележката, прикрепена към романа си "Детство": "Очаквам Вашето мнение с нетърпение. Това ще ме насърчи да продължа с любимата си дейност или ще ме накара да изгоря всичко, което вече съм направил ... ". Романът му е публикуван, така че Толстой няма причина да гори нищо.

Служители на "Современник". Седящи (от ляво надясно): писателите Иван Гончаров, Иван Тургенев, Александър Дружинин, драматургът Александър Островски. Стоящи (от ляво надясно): писателите Лев Толстой и Дмитрий Григорович

И. Зотин, Архив/Sputnik

В края на 50-те години на миналия век Тургенев и Толстой напускат списанието, тъй като то се превръща в трибуна за радикални социални и политически идеи. Това е времето на реформите на Александър II, които извеждат Русия на пътя на бързата модернизация, която преобръща руския социално-политически живот.

Списанието публикува статии, които биха могли да се разглеждат като призиви към революция. Известният роман на Николай Чернишевски "Какво да се прави?" - манифестът на руската революционна младеж, е публикуван за първи път от "Съвременник" през 1863 година. Цензурата оставя публикацията да излезе, но след това осъзнава грешката си, а следващото издание излиза 40 години по-късно. Не след дълго търпението на властите се изчерпва и неговата дейност е прекратена по заповед на самия цар.

"Колокол"

В края на 50-те години на миналия век руският радикален социален мислител и писател Александър Херцен създава "Колокол". Веднага след като авторът му емигрира в чужбина, изданието е наречено "първият революционен руски вестник". Вестникът се публикува в Лондон и след това се разпространява нелегално в страната. Той бързо набира популярност, тъй като разглежда належащите проблеми на времето. Циркулацията му е равна на руските юридически публикации.

Александър Херцен и първата страница от първия брой на "Колокол"

Архив/Sputnik

"Колокол" успява да получи поверителна информация от руски длъжностни лица и я прави публично достояние, какъвто е и случаят със секретните данни на държавния бюджет за 1859 и 1860 година. Вестникът разкрива корумпирани служители, оповестявайки различни нередности. Самият Александър II е част от читателите на "Колокол". Казват, че по време на някои от министерските срещи той казвал на свои подчинени, предаващи доклади, че вече ги е чел във вестника.

Но когато през 1863 г. "Колокол" подкрепя полското въстание (полските територии са включени в руската държава след разделянето на Полша в края на XVII в. между Русия, Прусия и Австрия) голяма част от руската либерална общественост се отказва от вестника. Не след дълго проектът умира.

"Правда"

"Правда" е основният съветски вестник цели 75 години. Той е основан като болшевишки правен вестник за работници през 1912 година. През първите няколко години от съществуването му, неговият най-продуктивен автор е болшевишкият лидер Владимир Ленин: той публикува почти 300 статии.

Егоров/Архив/Sputnik

Вестникът придобива доминантно положение спрямо другите печатни медии скоро след болшевишката революция през октомври 1917 г., когато цялата "реакционна" преса е затворена и човек може да достигне само до медиите, одобрени от болшевишката партия.

През сталинисткия период статиите на "Правда" определят партийната линия. Често някои държавни кампании започват след публикации във водещия съветски вестник. Има една интересна  история за образа на "Правда" в СССР. Когато вестникът пише за рекорда на Стаханов във въгледобива [на него е кръстено Стахановското движение за увеличаване производителността на труда], то нарича миньора Алексей вместо Андрей. Когато Сталин разказва за инцидента, той казва, че "Правда" не може да прави грешки". На следващия ден Стаханов получава нов паспорт с ново име. "Правата" все още се публикува като орган на Комунистическата партия на Русия.

Научете и какво ни каза Лев Толстой в интервю, което никога не е съществувало!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.