Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Първият слон в Русия има уши на заек и нокти на тигър! Такива са слоновете на тези барелефи, използвани за охрана на южната стена на катедралата "Свети Георги" в Юрев-Полски (Владимирска област, на 180 км от Москва). Днес e оцелял само един от тях. Който и да е създал балерефът, никога не е виждал слон на живо – те пристигат в Русия чак през XVI век.
През XVI в. екзотичните животни са подаръци за кралски особи. Така че персийският шах Тахмасп изпраща слон на цар Иван Грозни, за да изрази обичта си към него. Хайнрих фон Щаден, германец на служба при Иван, пише, че слонът пристига заедно със своя укротител. Легендата разказва, че при пристигането си слонът е толкова уморен, че пада на колене веднага след като вижда Иван. Царят остава много доволен и дава на укротителя добра заплата, а това предизвиква завист у много бедни московчани.
Когато през 1570 г. чумата се разпространява в Москва, мнозина обвиняват звяра. Слонът и неговият брат са изпратени в отдалечен град, където човекът умира. Хората се опасяват, че без подходяща грижа слонът може да се побърка, така че царят изпраща отряд, който да убие животното. Слонът е открит на гроба на укротителя си и отказва да напусне. Хоботът му е изпратен на Иван като доказателство, че е мъртъв.
Персийските шахове продължават да доставят на Русия слонове. През 1713 г. един от тях е изпратен на Петър Велики. Съвременникът му Андрей Денисов вижда звяра на пътя от Москва към Санкт Петербург. Неговите възторжени описания на краката на слона гласят, че са "високи колкото човек и много здрави," звярът е "черен на цвят," има "увиснала задница" и "превит гръбнак," стъпва "силно като мечка" а ушите му приличат на "врати на фурна". В Петербург укротителят на слона прави пари, като го облича пищно и го води в къщите на богатите хора по празници. Слонът оцелява в климата на Санкт Петербург само три години. След това шахът изпраща още по-малък, който е държан в Голяма поляна (сега парк "Марсово поле", Санкт Петербург) и е "много кротък и питомен". "С хобота си взимаше бял хляб от нас и си играеше с охранителите си, като ги вдигаше високо във въздуха".
През 1736 г. друг персийски слон е подарен на руската императрица Анна Иванова, която обича цирковото развлечение. Слонът е поверен на грижите на трима пазачи, които често го извеждат на улицата, за да могат хората да го гледат. Източници сочат годишната дажба на слона: 24 т сено, 2200 кг ориз, 6 т брашно, 450 кг захар и канела, индийско орехче, карамфил, шафран и други подправки. И водка - около 600 л годишно.
Веднъж Анна гледа как слонът прави трикове повече от час и остава възхитена. Това обаче не е последният слон, който персийските владетели изпращат в Русия.
На 10 октомври 1741 г. 14 слона от персийския тиранин Надер Шах Афшар са изпратени за подарък на руската принцеса Елизавета, дъщеря на Петър Велики. Пет от слоновете трябва да забавляват Иван VI - малък цар, който току-що се е качил на трона, два за майка му Анна и седем - за прекрасната Елизавета. Заедно със слоновете са донесени луксозни персийски бижута и съдове. Надер Шах Афшар търси брак, за да укрепи връзките си с Русия в условията на напрегнатите отношения с Турция. Но канцлерът Андрей Остерман спира персийския пратеник и той не успява да разговаря с Елизавета, като се връща обратно с празни ръце.
Слоновете са оставени в заграждения на Голяма поляна. Някои от петербургските пътища и мостове са подсилени, за да издържат слоновете по време на разходките им. Асатий - пазачът, който се грижи за слона на Анна, моли за здрави метални вериги, които да държат слоновете на място. Веригите, както се оказва, са настина необходими. След шест дни слоновете "станаха агресивни заради женските, три от тях избягаха. Два скоро бяха заловени, а третият стигна до Василевския остров, където повреди сградата на Сената и премина през финландско селище", пише петербургски вестник. Звярът атакува сградата на дванадесетте колегии, разположена на Василевски остров, където се намира Сенатът.
След Елизавета почти всеки руски император има слон просто за забавление. Те са държани в резиденцията в Царско село близо до Санкт Петербург. Но Николай II, известен със своята любов към животните, сам води слона в дома си.
През 1891 г. Николай води слон от околосветското си пътешествие. През 1896 г. получава друг слон от Абисиния (Етиопия). Този слон живее дълъг и добър живот в Царско село. "Слонът е забележително добродушен и е много привързан към своя пазач".
През лятото той излиза свободно навън и всеки ден се къпе в Александровския парк. "Императорът обича да наблюдава как слоновете плуват и често кара всичките си деца да гледат".
Абисинският слон е убит през 1917 г., защото е разглеждан като символ на автокрацията, точно както е бил слонът на Иван Грозни. За съжаление единствената "вина" на зверовете е разточителният начин на живот, на който се наслаждават в кралските резиденции.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си