"Ще се сражаваме по морета и океани; ще се сражаваме все по-уверени и все по-силни във въздуха"

Когато Германия нахлува в Съветския съюз на 22 юни 1941 г., Йосиф Сталин открива съюзник в лицето на човек, който никога не си е държал езика зад зъбите, когато намира повод да го критикува. В реч, излъчена по радиото същия ден, Уинстън Чърчил изказва симпатията си към съветския народ, като заявява: "Никой не е бил по-последователен опонент на комунизма от мен. . . Всеки човек или държава, която се бори срещу нацизма, ще има нашата подкрепа". Така започват четири години на военно сътрудничество между тези, които са изиграли ключова роля за спечелването на войната в Европа.

Първата повеля на деня за тези нови съюзници е да гарантират на съветските сили редовно снабдяване и доставки на суровини. Транссибирската железница е определена като идеален път за предислоциране на части на север, през Близкия изток, но иранския шах отдавна демонстрира симпатията си към Германия и Техеран е най-големият търговски партньор на нацистите. Шахът дори пази с умиление специална снимка на Хитлер. Иран отхвърля молбите железницата да бъде използвана и отвръща с организирането на митинги в подкрепа на Германия.

На 25 август 1941 г. Съветският съюз и Великобритания започват операция "Съгласие", при която съветски части навлизат в Иран от север, а британски сили – от юг. За един месец Иран е окупиран, неговият шах е свален от власт и така Съветският съюз си осигурява жизненоважна линия за снабдяване. В крайна сметка по този път преминават 5 милиона тона доставки.

Самолет "Хоукър Хърикейн" (Hawker Hurricane)  на Кралските военно-въздушни сили на летището във Ваенга (на 10 км от Мурманск), есента на 1941 г.

Снимка със свободен достъп

Чърчил иска да използва могъщата британска Армада, за да помогне за снабдяването на Сталин. Освен пътя за доставки през Иран се подготвят конвои за транспортиране на оборудване от Великобритания по северен път – от Арктика до Мурманск и Архангелск. Това не е проста задача, защото конвоите трябва да преминават през води, контролирани от нацистите и от окупирана Норвегия. Освен постоянната заплаха от врага, самата околна среда по този маршрут е огромно предизвикателство. Предприелите пътуване през зимните месеци трябва да плават в мрака, а пътуващите през арктическото лято са изключително забележими и често са обект на продължителни и координирани нападения на военни кораби, подводници и германската авиация Луфтвафе (Luftwaffe).

От жизнено значение е тези конвои да успеят да стигнат до целта си, защото не доставят само танкове и самолети за съветите, но и осигуряват доставки на стоки, които са от основно значение за воденето на войната. Сред тях има телефонни кабели и между другото и 15 милиона чифта ботуши, превозени по време на целия конфликт. Първият от тези конвои обаче носи много специален товар.

Кралските военно-въздушни сили в Русия. Зимата идва

На 1 септември 1941 г. 550 пилоти и наземен персонал от Крило №151 на Кралските военно-въздушни сили вече са пристигнали в Мурманск с 40 бойни самолета Hawker Hurricane. Целта им е да осигурят отбраната срещу силите на Оста, които са започнали операция "Сребърна лисица" ( на немски Silberfuchs) с надеждата да превземат това стратегическо пристанище. Освен това те имат задачата да обучат съветските летци да пилотират първите близо 3000 британски самолета Hurricane, които СССР е получил. 90-годишният Тим Елкингтън, ветеран от битката на Великобритания, е сред пилотите, участвали в тази мисия, и открива, за разлика от политиците в страната му, че съветските и британските летци се ценят взаимно и ефективно работят заедно.

"Всички бяха много общителни, нямаше нито мълчание, нито недоверие", разказва Елкингтън. "Искаха много да се научат и да работят с нас. Мисля, че донякъде имаха много по-голям опит от нас и бяха значително по-възрастни. Шефът им Стефанов бе изключително добър".

Предоставянето на тези летци и на самолетите Hurricane е и обявяване на намеренията на Чърчил, защото и пилотите, и самолетите са от основно значение за защитата на Великобритания. "Няма съмнение, че бяхме под натиск", казва Филип Уилкинсън, президент на асоциацията на Кралските военно-въздушни сили в Русия, комодор от ВВС в оставка и бивш военно аташе в Москва през 90-те години на миналия век. "Мисля, че с това изпратиха силен сигнал. Стигналото там имаше незабавен ефект. Влязоха в действие на 11 септември и на 12 септември свалиха първия си противник. Осигуриха изключително добро покритие на руската въздушна база".

Hawker Hurricane на Крило №151 на Кралските военно-въздушни сили на летището във Ваенга, 1941 г.

Снимка със свободен достъп

Въздушното крило 151 в крайна сметка има 15 победи и губи само един самолет, докато патрулира в небето над Мурмански, ескортирайки съветските бомбардировачи и помагайки да бъде спряна операцията "Сребърна лисица", една от малкото провалили се операция на Оста от 1941 година. Когато не изпълняват месии, пилотите инструктират съветските си колеги и откриват, че те също имат свои идеи. "Те преработваха оръжията, не можеха да повярват, че използваме оръжия с толкова малък калибър", казва Уилкинсън. "Добре използваха самолетите Hurricane. През август 1944 г. [руската] тренировъчна част вече бе подготвила 37 въздушни полка".

За усилията си четирима пилоти от Крило 151 стават единствените британци, които са наградени с Ордена "Ленин" по време на войната. Сред тях е командирът на Крилото Хенри Рамсботъм-Ишъруд.

Пътуването обратно към дома облаче се оказва толкова трудно, колкото и сблъсъците във въздуха. Арктическата зима донася дебели ледове, морската роса замръзва, покривайки корабите. "Три дни бяхме заклещени в плен на леда", разказва Еликингтън. "Придвижваш се няколко метра и ледът отново покрива всичко. "Ледът бе толкова дебел, че трябваше да внимаваме за гратисчии, които се движеха пеша по леда [от сушата] и се вмъкваха вътре!

Самолет Hawker Hurricane от Крило №151 на Кралските военно-въздушни сили на летището във Ваенга (на 10 километра от Мурманск), есента на 1941 г.

Снимка със свободен достъп

"Толкова тягостно беше, ме непрекъснато трябваше да се чисти, за да не се образува отново. Повечето трудности ни връхлетяха по време на пътуването ни обратно към дома, времето прекарано там не беше лошо, но завръщането беше истински ад. Доста трудно беше да се поддържа разумна скорост покрай покритите с мъгла брегове, движехме се с пет възела, а това ни правеше силно уязвими, обгърнати от вечния здрач, всичко беше твърде тъжно".

Въпреки горчивите зими и риска от нападение Великобритания продължава да изпраща товарни конвои до май 1945 година. Близо 1400 кораба доставят за това време  5000 танка, 7000 самолета и четири милиона тона продукти от жизнено значение.

Преди седем години Юрий Федотов, руски посланик в Лондон, връчва руски медали на ветераните арктическите конвои "Ейч Ем Ес Белфаст" (HMS Belfast), ескортиращ кораб, изпълняващ мисия при тези пътувания, а сега част от постоянна изложба Темза. "Невъзможно е да се подцени ролята на британските моряци по време на Втората световна война в осигуряваното на пътища за жизнено важни доставки през Арктическия океан", заявява той тогава. "Тези моряци продължават да бъдат помнени в Русия заради храбростта и жертвата им".

Военни от Крило №151 на Кралските военно-въздушни сили на летището във Ваенга, близо до Мурманск.

Снимка със свободен достъп

Човешката цена на конвоите е показателна за поетия риск. Изгубени са над 100 кораба. Самият кораб близнак на "Белфаст", "Ейч Ем Ес Единбург" е потопен от врага близо до Мурманск. Командир Сафонов, който получава званието "Герой на Съветския съюз", загива, защитавайки един от конвоите от германско нападение. И двете страни са твърдо решени да защитават тези конвои и когато Сталин иска помощ, Чърчил му я дава. През 1945 г. почти  една четвърт от помощта за Съветския съюз пристига с тези арктически конвои. Войната в Изтока би могла да бъде много различна без тях.

Тим Елкингтън разказва как е защитавал небето над Мурмански

97-годишният Тим Елкингтън е един от пилотите на Крило No. 151, част от уникална мисия, за която цяло крило на Кралските военно-въздушни сили и наземен персонал с всичко необходимо са изпратени в северната част на Русия през първите дни на войната в Съветския съюз. Крило No. 151 предоставя въздушна подкрепа на съветите и жизненоважни инструкции как да работят с бойните самолети Hawker Hurricane, които по-късно Великобритания доставя.

На 1 септември 1941 г. Елкингтън и неговите другари пристигат в Мурманск. Някои от самолетите Hurricane пристигат на части, а други слизат от самолетоносача "EЙч Ем Ес Аргъс" (HMS Argus). Преди да кацне в Русия, Тим се изправя пред предизвикателството да излети от палуба с писта, дълга едва 143 метра.

"Референтните стойности, за да може един Hurricane да излети, са минимум 120 м и то при попътен вятър", пояснява Елкингтън. При всяка мисия излитат по шест самолета. Всеки Hurricane е широк 10 м и основните самолети са на над 30 м по-напред. Така че в действителност имаш 100 м, за да излетиш. Ужасно изпитание, нали?". "В действителност само следваш водача", казва Елкингтън. "Радвахме се най-вече, че самолетите ни са излетели".


Няма никакви гаранции, че Hurricane ще устои на температури под -30 градуса по Целзий. "Няколко самолета изпробваха възможностите на двигателите на определени височини", разказва Елкингтън. "докато един инженер на име Хенри Брокет успя да разработи калаен катализатор за горивото".

Самолет Hurricane във Ваенга, 1941 г..

Снимка със свободен достъп

Макар съветските и британските лидери да си нямат доверие, военните от двете страни успяват, когато се захващат с общо дело, да изградят ефикасни връзки въз основа на взаимното уважение.

Разберете повече и за "Немислимата операция": тайният план на Великобритания да атакува СССР през 1945 г.!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.