Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В Руската империя през XIX век всеки член на царския двор на Романови естествено не може да расне, без да учи няколко чужди езика и то на впечатляващо ниво. "Доброто образование и владеенето на чужди езици, както и на майчиния, беше важен показател за двора", отбелязва историкът Игор Зимин в книгата си за всекидневния живот на Романови, "разделяйки хората на две категории: "нашия кръг" и "чужденци"."
За Романови трите най-важни езика, освен руския, са френският, английският и немският. Всички руски благородници от XIX век говорят френски. Обикновено те са възпитавани от гувернантки британки, така че знаят английски. И освен това руските императори и князе най-често се женят за германски принцеси, така че този език също е задължителен.
Владеенето на тези три езика свързва Романови с най-могъщите държави в Европа. Нека погледнем по-отблизо тримата императори, като започнем от Александър I, чието управление бележи края на размирния период на дворцовите преврати.
В началото на ерата на Александър повечето руски благородници предпочитат френския пред руския и императорът го владее блестящо. "Френският се говореше най-много в двора и по време на дипломатическите си срещи с Наполеон Александър I говореше френски по-добре от корсиканския си колега", отбелязва историкът Леонид Вискочиков в книгата си "Делници и празници в императорския двор".
Френското нашествие през 1812 г. променя ситуацията – дворяните говорят повече на руски, но френският остава популярен. Самият Александър говори също немски и английски – неговата баба Екатерина Велика му е осигурила възможно най-добрите учители.
Николай, братът на Александър I, също е полиглот. Барон Андрей Корф отбелязва: "Негово Величество говореше с гостите си на руски, френски, немски и английски и владееше еднакво добре всичките три езика". Царят обаче се чувства несигурен за английския си, защото рядко има възможността да го практикува. Веднъж той казва на американския посланик, че трябва да си общува по-често с него, за да може да говори езика, пише Зимин.
В същото време Николай I е първият император, който въвежда руския в двора: той започва първо да говори на руски с придворните си. В известен смисъл това е "езикова революция", но дори и това не слага край на използването на френския.
Съпругата на Николай, Александра, родена пруска принцеса, се затруднява с руския: нейният учител - поетът Василий Жуковски - винаги я забавлява със стихове и приказки, но не успява да я научи на граматика (което може да доведе до наистина конфузни ситуации). Императрицата винаги се срамува от руския си и избягва да го говори. С Николай е разговаря на френски.
Синът на Николай, Александър, овладява "стандартния пакет" езици - английски, френски, немски, но баща му изключва латинския от образованието на сина си (самият Николай го е мразел) и добавя полски по политически причини.
"Николай знаеше, че политическите проблеми с Полша, тогава част от Руската империя, няма да свършат", пише Игор Зимин. Затова царят решава да се погрижи неговият наследник да е готов да се занимава с проблеми, владеейки националния език. Това е мъдро решение: през 1863 г. Александър е принуден да потуши полски бунт.
Съпругата на Александър, Мария, също германска принцеса, която, за разлика от майка си, знае много добре руски, е водещият поддръжник на този език в императорския двор, който отново се връща към общуването на френски език.
Обикновено описван като истински руски гигант с голяма брада, Александър III защитава майчиния език от най-ранните си години: при общуването си с придворни, които предпочитат френския, той упорито отговаря на руски и само на руски.
Разбира се, императорът знае чужди езици (макар да има сериозни трудности при изучаването им като дете), но иска хората, които служат на Русия, да знаят корените си. Именно той налага руския език като основен в двора. Неговата съпруга, датчанката Мария, научава руския добре.
Последният император на Русия, Николай II, управлява по времето, когато английският е заменил френския като език за международно общуване. Езиковите познания на императора отразяват тази промяна: "Когато приключил с обучението си, Николай е можел да заблуди професор от Оксфорд, че той е истински англичанин".
Николай II говори на чужди езици (както и всички останали в този списък, той владее немски и френски език) толкова добре, че, както отбелязват неговите придворни, той има лек акцент на руски, омекотявайки няколко звука. Той разговаря освен това на английски със съпругата си Александра, още една германска принцеса (която има английски корени), макар че тя знае добре руски.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си