Защо Сталин иска да създаде социалистически земен рай за шведите?

Естонски шведи през 1935 г.

Естонски шведи през 1935 г.

Estonian Maritime Museum
Естонски шведи са избрани от Сталин, за да покажат идеалния съветски живот. Те е трябвало да послужат като перфектен пример за това колко успешно съветите се отнасят към националните малцинства. Експериментът обаче се проваля.

В продължение на векове хиляди шведи населяват териториите на Западна Естония и естонските острови и остават там, дори когато така наречената "Шведска империя" ("времената на шведската велика власт") свършва, Балтийско море престана да бъде "шведското езеро", а Швеция изоставя тези земи.

Когато Съветският съюз анексира балтийските държави през лятото на 1940 г., почти 10 000 естонски шведи стават граждани на СССР. Близо до Запада, това национално малцинство е съвсем различно от останалите в съветската империя. Сталин и други съветски лидери решават, че това изисква специално отношение и специфичен начин на комуникиране.

Избраните

На Запад не се знае много за това, което се случва по онова време в затвореното съветско общество. Естонските шведи обаче са изключение. В продължение на векове те поддържат връзка с Швеция, която внимателно наблюдавала тяхната съдба и не спира да прави това и след присъединяването на балтийските държави към СССР.

Тъй като информацията се разпространява през Швеция към другите страни, за съветското ръководство е важно да покаже на света колко добре се отнася към това национално малцинство. Според шведския журналист и историк Йон Криспинсон, естонските шведи е трябвало бъдат видени от Запада като витрина на идеалния живот в социалистическия рай.

Това е особено важно, като се има предвид, че Съветският съюз значително влошава отношенията си със Запада след анексирането на Източна Полша и балтийските държави и атаката срещу Финландия преди Втората световна война.

Подкрепа за националната идентичност

Независимо от факта, че шведското малцинство е малко, на него се отделя голямо внимание и то на най-високото равнище. Комунистическият режим широко подкрепя националната идентичност и езика на шведите, подчертавайки, че шведите могат да се възползват от възможностите, от които са били лишени през периода на естонското националистическо управление, което не се интересува от тяхната национална самобитност.

Съветската армия влиза в Естония през 1939 година

Започва излъчването на две радиопрограми на шведски език по национално радио - в четвъртък и неделя. Двама министри, които владеят шведския език, влизат в правителството на съветската Естония.

На 17 октомври 1940 г. е публикуван първият брой на вестник "Совиет Естланд" ("Съветска Естония"), списван на шведски език. Той излиза няколко седмици преди на бял свят да се появи вестник със същото име на руски език (един от най-големите в региона). Над 1100 екземпляра от "Совиет Финланд" редовно се отпечатват и някои от тях се пращат в Стокхолм за нуждите на Шведската комунистическа партия.

"Совиет Естланд" информира читателите си за високата безработица и дълбоката криза в Швеция, докато в същото време естонските шведи "получават националната свобода и социално благосъстояние чрез социализма". (Йон Криспинсон "Den Glomda Historien", Стокхолм, 2011 – "Тайната история"). Затова те нямат причини да тъгуват по историческата си родина, пише вестникът.

В клаустрофобичния свят на съветските медии "Совиет Естланд" е един от малкото източници на информация за външния свят за естонските шведи и въпреки това е пълен с пропаганда и лъжи.

Шведският език се запазва активно в градовете на западния естонски архипелаг, където живеят много шведи: в официалните имена на улици и населени места и официални документи.

Образованието е на шведски език, но учебниците са написан според социалистическите стандарти. Училищата, които са били затворени, след като Съветите пристигат в Балтийския регион, отново отварят врати. В резултат на това "Биркас фолкгоскола" (гимназия по фолклор "Биркас"), културният център на естонските шведи, разположен в западна Естония, трябва да въведе задължителни курсове по руски език и идеологическо образование.

Съветското ръководство допринася много за подкрепата на народните традиции на естонските шведи и планира годишни фестивали на тяхната култура със спортни дейности, хорово пеене, традиционни танци и фолклорен театър. Първият е насрочен за юли 1941 г., но заради войната той така и не се провежда.

Обявяват се и планове за "столицата на естонските шведи" Хаапсалу да стане главният курорт за целия Съветски съюз.

Социалистическа икономика

Съветите се отнасят внимателно към естонските шведи, когато правят икономически реформи, опитвайки се да избегнат прекомерен натиск. За разлика от другите съветски националности, те се радват на свободен пазар близо девет месеца след анексирането през юли 1940 година. Едва през април 1941 г. се слага край на свободния пазар.

Големите фермерски предприятия са разделени между новите собственици за постоянно ползване. Например на остров Вормси 85 малки ферми получават повече земя за сметка на 45 по-големи. Това разделя обществото на "имащи" и "нямащи и води до конфликти и неприязън сред съседите.

Особено болезнено за естонските шведи, чиято основна дейност е риболовът, е реквизирането на техните лодки, за да влязат в два създадени рибни колхоза.

Бягство от рая

Съветският начин на живот, особено съветската икономика, не допадат на естонските шведи. Революционните юбилейни тържества не могат да заменят Коледа и другите религиозни празници, които са забранени, а изолирането на страната и прекъснатите връзки на хората с историческата родина предизвикват недоволство.

По време на преговорите през януари 1941 г. между шведските и съветските външни министерства съветската страна е информирана, че над 5000 естонски шведи искат да напуснат страната. Въпреки това Съветският съюз запазва мълчание по въпроса, тъй като не иска светът да стане свидетел на такава масова емиграция на негово население.

Съветите обаче осъзнават, че проблемът съществува. През май 1941 г. на среща на Централния комитет на Комунистическата партия е обявено, че само двама шведи са се присъединили към комунистическата партия през цялото това време, а над 90% от всички естонски шведи искат да напуснат СССР.

Евакуация на естонски шведи от Талин през 1944 година

Дори при тези обстоятелства съветското ръководство не иска да окаже силен натиск върху населението. Предложено е да се намалят данъците за тях, включително налозите върху храните (за да се гарантира задължителните доставки на селскостопански продукти за държавата), да се изостави военната повинност и да се увеличи броят на радиопредаванията на шведски език.

Когато през юни 1941 г. започва масовото депортиране на местното население от балтийските държави към източните части на Съветския съюз, отношението към шведите отново е относително меко. Само 36 души са депортирани в Сибир, в сравнение с хилядите естонци, латвийци и литовци.

Тази странен романс между съветското ръководство и естонските шведи приключва с избухването на Великата отечествена война (1941-1945 г.). Когато през 1944 г. съветската армия навлиза в Балтийския регион, над 7500 от 9000-те естонски шведи бягат в Швеция.

Вижте историите на няколко чужденци в Съветската армия: рамо до рамо със съветите срещу нацистите!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"