Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Няма съмнение, че болшевишкият идеал таи в себе си най-чистата жертва на безброй мъже и жени, които са се отказали от всичко. Идеал, който е осветен от жертвите на такива велики души като Ленин, не може да бъде напразен; благородният пример на тяхното отрицание ще бъде запомнен завинаги, ще му вдъхне живот и ще го пречисти с течение на времето", казва Махатма Ганди.
Значението на Революцията, която обявява просперитета на трудещите се маси за своя единствена цел, се усеща не само от Ганди. Нека си припомним и равносметката на американския журналист Джон Рийд в "Десет дни, които разтърсиха света", която излиза малко след въстанието през октомври 1917 година.
Значимите последици от руската Революция са двупосочни и имат огромно значение. "Екзистенциалната заплаха от комунизма беше критичният фактор, който принуди капитализма да се пригоди към нуждите на обикновените хора", пише авторът на британския вестник The Independent Йосеф Ел Гингихи за стогодишнината от Революцията. Така западната социална държава e силно подсилена от събитията в Русия.
Вторият ефект е и глобален - деколонизацията. Според историка и политически активист Тарик Али, руската Революция "ускори деколонизацията и вдъхнови революциите във Виетнам, Китай [и Куба“).
Поражението над нацизма във Великата отечествена война, както се нарича Втората световна война в Русия, е очевидно голямо, така че едва ли се нуждае от разяснения. Това, което често не се подчертава, е фактът, че социалната, политическата и икономическата система, която успява да унищожи фашизма, е създадена по време на Революцията от 1917 година. Тарик Али директно свързва двата феномена - революцията и победата във войната: "създаването на Червената армия, която оцелява при чистките на Сталин, продължава да унищожава гръбначния стълб на Третия райх при Сталинград и Курск".
Той също така подчертава, че "редник Иван, а не редник Райън печели Втората световна война. Това никога не трябва да се забравя". Всъщност три четвърти от германските военни загуби са причинени от съветска Русия. Според някои оценки, съотношението между броя на американските и съветските войници, убити в борбата с германците, е от 1:80.
Победата във войната идва на висока цена: 27 млн. граждани на СССР са убити, като голямата част от страната е унищожена. "Когато пристигнахме в Русия през 1945 г., не видях къща между западните граници на страната и района около Москва.
В този регион, каза ми Маршал Жуков, са убити толкова много жени, деца и старци, че руското правителство никога няма да може да потвърди общия брой", спомня си по-късно генерал Айзенхауер.
Полетът на първия в света космонавт Юрий Гагарин изумява света и "поставя нови хоризонти пред човечеството", както твърди и формулировка за честване на 50-годишнината му.
"Сега целият ми живот изглежда като един щастлив момент. Всичко, което е изживяно и направено преди това, се е случило само заради този момент", казва Гагарин в реч минути преди влизането си в космическия кораб. Речта е излъчена в целия Съветски съюз и по целия свят. Малко по-късно, когато совалката излита, първият в света космонавт възкликва "Поехали!".
В СССР полетът на Гагарин е посрещнат с еуфория. Космонавтът е третиран като истински герой, когато идва в Москва. "Когато погледнем реакциите на московчани, които излизат на улицата, по покривите на сградите или прозорците, бих сравнил този празник с Деня на победата на 9 май [краят на Втората световна война за Съветския съюз]", казва Сергей Хрушчов, син на Никита Хрушчов, съветски лидер по времето на Гагарин.
Полетът на Гагарин след шока от "Спутник" през 1957 г., оказва натиск върху американското ръководство и ожесточава космическата надпревара, а президентът Джон Кенеди обявява плановете си да изпрати американец на Луната.
"Аз съм тук с Исус Христос. Той е първият социалист. Никой не може да направи нищо по този въпрос", казва бившият съветски лидер Михаил Горбачов, човекът, който започва преструктурирането в Съветския съюз в края на 1980-те години.
Каквото и да означава Исус Христос за Горбачов, той започва своите реформи като много други политици - с опит да преструктурира икономиката. Той прокарва структурни реформи, насочени към създаване на икономическа система, която да комбинира социалистическите и свободните пазарни характеристики. Реформите обаче предизвикват хаос в икономиката на страната и подкопават популярността на Горбачов, а в крайна сметка водят до колапса на СССР.
Горбачов също инициира гласността като инструмент за справяне с консервативните си политически опоненти, които стават пречка за политиките му. Като цяло гласността означава повече свобода за медиите.
По време на перестройката Горбачов установява добри лични отношения със западните лидери и подписва договори, които значително намаляват напрежението между СССР и Запада, което допринася за края на Студената война.
Оценявана в чужбина, перестройката е слабо ценена в Русия. 55% от руснаците смятат, че реформите в Горбачов носят повече негативни, отколкото позитиви.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си