Четирима велики руски герои: от средновековен княз до началник на площадка за хеликоптери от XXI век

Александър Невски

"Александър Невски"

Павел Корин/Sputnik

Княз Александър Невски е една от основните фигури в руската история и затова не е изненада, че печели телевизионния конкурс "Името на Русия" преди няколко години с вота на 500 участници в допитването.

До голяма степен руският княз, живял през XIII в. и по-късно канонизиран от православната църква, дължи огромната си популярност на филм, създаден от Сергей Айзенщайн в края на 30-те години на миналия век, в който Невски перифразира текстове от Новия завет. Тези думи имат огромен отзвук в Съветския съюз: "Който дойде при нас с меч, от меч ще загине!". Централното събитие във филма е сражението на Невски с тевтонските рицари в т. нар. битка на леда от 1242 година.

Невски успява да отблъсне атаката на Тевтонския орден в средновековна Рус, както и първото нашествие на шведите. "Тези битки се превръщат в повратни точки за съхранението на идеалите на православната църква", казва историкът Игор Данилевски. Той подчертава, че за нашествениците разпространението на католицизма е по-важно, отколкото завземането на територии. Като лидер, който успява да запази православната вяра, Невски е възхваляван от църквата, а по-късно и от миряните.

Иван Сусанин

"Иван Сунанин"

Константин Маковски

"Никой от императорските дворове не е започвал по такъв необикновен начин като Романови. Тяхното начало е белязано от подвиг в името на обичта. Последният и най-низвергнат поданик на държавата жертва живота си, за да го даде на царя. Тази жертва неразривно свързва монарха с поданиците", пише за Иван Сусанин писателят от XIX в. Николай Гогол.

Сусанин извършва подвига си през 1613 г., когато настава т. нар. Размирно време. В хаоса, създаден от по-ранни събития, съседната държава Жечпосполита активно се намесва в руските дела, а поляците дори контролират Кремъл за известно време. През 1613 г. обаче поляците са изгонени от Москва, а руснаците избират нов цар - Михаил Романов, основател на нова царска династия. По това време той се намира с майка си в имението си в района на Кострома.

Редът все още не е възстановен в страната, а някои полско-литовски полкове продължават да издирват новия цар. Те срещат местен човек, когото принуждават да им покаже къде е царят. Този местен човек е Сусанин. Смелият селянин умишлено вкарва враговете в заблуда и плаща за това с живота си, без да разкрие къде се укрива царят.

По-късно Сусанин става герой в пиеси, разкази и едноименната опера на Михаил Глинка. При все това достоверната информация за живота на Сусанин е оскъдна и има предположение, че това е митологичен герой. Съществува обаче акт за дара от цар Михаил до роднините на Сусанин от 1619 г., който потвърждава подвига и който предоставя някои привилегии.

Людмила Павличенко

И. Озерски/TASS

Людмила Павличенко е жената снайперист от Втората световна война с най-голям актив унищожени врагове. Тя е възпята в песни, става героиня във филми, а образът ѝ двукратно се появява на съветски пощенски марки. Чуждестранните журналисти я наричат "Лейди Смърт", след като убива 309 германски войници. Твърди се, че някои от най-добрите снайперисти в Германия са изпратени, за да я заловят, но за 36 от тях това се оказва последната мисия.

По време на жестоките боеве има място и за романтика. Людмила се среща със снайперист, в когото се влюбва и решават да се оженят, но годеникът е тежко ранен и умира в болницата.

По-късно тя самата е ранена и преместена в тила. Пътува до Съединените щати като част от съветска младежка делегация, която се среща с президента на САЩ Франклин Рузвелт и съпругата му Елинор. С нея тя обикаля страната. Песента "Мис Павличенко " е написана от американски музикант след тази обиколка. През 1943 г. Павличенко получава званието "Герой на Съветския съюз".

Сергей Сотников

admizhma.ru

Началникът на площадка за хеликоптери в затънтено село в тайгата става известен през 2010 г., когато спасява 91 души, пътуващи на борда на пътнически самолет. Ако не са постоянството, чувството за дълг и дисциплината на Сергей Сотников, всички тези хора щяха да загинат. По собствена инициатива Сотников се грижи за пустеещото летище, което през последните 12 години не е било използвано, а от седем години дори не е било маркирано на картите.

Това летище е използвано от самолет Tу-154, който се е приземява, след като се изключва цялата му електронна система и има гориво само за 30 минути полет над безкрайната гора. Намирането на писта сред тайгата си е истинско чудо.

Както разказва по-късно Сотников, пилотът "не можеше да повярва на очите си, когато видя пистата, където бях инсталирал необходимите екрани и бяха очертал маркировката". Пистата е твърде къса, но кацането минава добре. "Движеше се толкова бързо, че гумите [на колелата] се запалиха", казва Сотников. За щастие всички оцеляват невредими. Сотников получава медал за невероятния си подвиг.

Вижте и тези герои от Втората световна война в цветове!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.