Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Дори в най-лошия филм за отвличане на самолети престъпникът не би направил това, което прави 41-годишният Павел Шаповалов във вторник, 22 януари. Той иска самолетът, който излиза от сибирския град Сургут към Москва, да бъде приземен в Афганистан, а след това... дълго гледа в илюминатора и заспива.
Отвличането на полет 1515 на компания "Аерофлот" вдигна много шум. И действително до ден днешен изглежда много, мнооого странно. Жителят на Сургут Шаповалов отначало по нищо не се различава от другите пътници в самолета: мъжът тихичко си седи на мястото през първите 30 минути от полета. Но след това става и казва на екипажа, че е въоръжен, като иска самолетът да бъде приземен в Афганистан. Той не изглежда като човек под влиянието на алкохолно или наркотично опиянение, така че те му се доверяват. А той от своя страна вярва, когато екипажът му казва, че за полет до Афганистан е необходимо дозареждане в близкия град Ханта-Мансийск.
През цялото време никой от пътниците не подозира, че има отвличане. Слуховете плъзват, когато в салона влизат силовиките. Но Шаповалов вече спи. При това у него не са открити никакви оръжия или взривни вещества.
При разпита той така и не успява да обясни защо му е било да отклонява самолета към Афганистан. "Честно казано, трябваше да летя натам", казва той и добавя тайнствено: "Не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед". Какво значи всичко това, никой не знае и до днес. Впрочем по-добре е отвличането да изглежда като един голям казус, отколкото като такава драматична история.
През 1982 г. в СССР се разгаря скандал: студенти-художници и актьори на по 20-25 години окупират самолет и устройват кървава престрелка на борда. Скандалът се свежда до това, че терористите се оказват децата на най-влиятелните семейства в Грузия (бивша съветска република). Сред тях например е Сосо Церетели, син на известния учен Константин Церетели, и Тамара Патиашвили – дъщеря на комунистическия елит, секретаря на грузинския ЦК.
"Златната младеж" решава да устрои бягство от Съветския съюз, като маскира всичко като сватбено пътешествие. Отначало Сосо и Тамара се женят, като канят на сватбата си цялата политическа върхушка на Грузия и сътрудниците от летището. А след това се предполага, че веднага се отправят на сватбено пътешествие от Тбилиси в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Със себе си взимат няколко приятели, които са наясно с плана. Възползвайки се от положението си, младежите влизат в самолета през "депутатската зала", тоест без проверки, и внасят в куфарите си оръжие. Само в чантата на Тамара има три противотанкови гранати.
Самолетът, на борда на който има 57 пътници и 7-членен екипаж, се издига в небето. На един от членовете на групата му се струва, че сред пътниците има сътрудник на службите за сигурност, и го напада – разбива в главата му бутилка шампанско. С това започва отвличането. Двама други задържат стюардеса и се прикриват с нея, влизайки в пилотската кабина. Те искат полетът да се отклони към Турция, като чуват стандартния отговор: "Трябва дозареждане". За това бордовият механик получава няколко куршума в гърдите. В този момент щурманът открива огън по тях, изтиква ги от кабината и се заключва. Едната стюардеса е застреляна при кацането, а, виждайки, че самолетът отново е в летището на Тбилиси, един от похитителите се застрелва в главата. Другите вземат наркотици и заплашват да убиват по човек на всеки час, докато не им се отвори въздушен коридор зад граница.
Родителите на младежите се отказват да участват в преговорите със своите деца. Групата предприема щурм, който трае едва 4 минути. А след това – съд. Всички, освен Тамара, са осъдени на разстрел. Момичето получава 14 години затвор. На въпроса за какво им е било да отвличат самолет, щом като деца на висши служители са могли спокойно да отидат в Турция на туристическо пътешествие, те отговорили: "Ако избягаме зад граница по този начин, там ще ни приемат като обикновени емигранти. Какво са нашите фамилии, влиянието и парите на нашите родители там, зад граница?". И тук си спомнили друга история за отвличане, 12 години по-рано: баща и син Бразинскас отвличат самолет и убиват стюардеса заради бягството. "Тях там ги приемат почетни академици, нарекоха ги затворници на съвестта, изпратиха ги от Турция в САЩ. С какво сме по-лоши ние?".
Друга история се случва през 1973 г., когато четирима московски студенти от автомобилния техникум решават да отвлекат самолет заради откуп. Най-възрастният сред тях е на 20 години, а най-младият – на 16. Самолетът излита от Москва и се отправя към Брянск, но 10 минути преди кацането четирите момчета стават от местата си, вадят от багажното две ловни оръжия, пистолет и ножове и щурмуват пилотската кабина.
Щурмът завършва с изстрел в корема на бордовия механик. Заедно със сигнала за бедствието на земята са предадени и изискванията на похитителите: откуп от $1,5 млн. (който след това се увеличава до $5 млн.) за освобождаването на заложниците. Самолетът е върнат в Москва, но влошеното време и гъстата мъгла не позволяват да се извърши кацането. Въпреки това горивото вече свършва и самолетът, по командване на диспечера, каца на сляпо. Във "Внуково" вече има оперативна група, която за първи път в историята трябва да щурмува самолет с терористи на борда. Те тайно се промъкват към шасито. След няколко часа на терористите е съобщено, че парите са готови. Куфарът (всъщност пълен с фалшиви пари) трябва да бъде донесен от сътрудник на КГБ, но той се отказва в последния момент, а примамката се налага да бъде отнесена от милиционер, облечен в униформа на летищен служител. Един от терористите отваря вратата и по него се открива стрелба. Тук към самолета пристига БТР, който открива огън с картечница по лайнера. В корпуса има 90 дупки (по някаква щастлива случайност никой от пасажерите не загива). След това в салона е хвърлен сълзотворен газ, но контролерът се забива между седалките и тапицерията се възпламенява.
"Бях на друг свят. Пробвах да дишам през кърпа – всъщност беше по-леко", спомня си командирът на екипажа Иван Кашин. "Погледнах в прозореца – гледаше ме някаква телевизионна камера. Диспечерът пита дали при нас е спокойно. Не, казвам, стрелят". Той поглежда назад и вижда човек в кръв. Оказва се шефът на похитителите – той се прострелва, когато вижда, че това е краят. Вторият загива от ранявания, а третият се предава. "На последния от похитителите скачането от два метра му се видя рисково и той се отправи към стълбите. Тук вече върху него се нахвърлиха пътниците".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си