Какво прави съветската власт от руските храмове, които не са разрушени?

Новоспаски манастир

Клепиков/ТАСС
Казарми, складове и дори планетариуми: вижте за какво още комунистите използват закритите храмове.

В рамките на антирелигиозната кампания болшевиките закриват, разрушават и разбиват до тухли десетки хиляди храмове. Ако преди Революцията в Русия има 54 хил. действащи храма и над 1000 манастира, то до началото на перестройката броят им е намален до 6893 и 15 съответно.

Оцелелите храмове са закрити и използвани за съвсем други цели: много са преустроени в домове на културата, пионерски кръжоци, а в някои манастири дори са разположени затвори и отдели на ГУЛАГ.

Складове

Болшинството храмове, които не са разрушени, са приспособени именно за домакинските нужди: използвани са като складови помещения за различни фабрики, в тях се съхраняват зърно, брашно и захар.

Ленинградци знаят, че по време на блокадата немската авиация използва високият Исакиевски събор като ориентир и не го бомбардират. Затова в храма се пренасят ценни експонати от други музеи. А още до преди войната, през 1930-те години, в храма е пуснато махало на Фуко.

По парадоксален начин войната спасява от разрушаване църквата "Христос Спасител" в Петербург – на местните власти просто не им е до това. В годините на блокадата тук правят морга и извозват телата на загиналите от глад местни жители. А след войната църквата е дадена за склад за декорите на Малкия оперен театър.

Църквата на папа римски Климент

За книгохранилище на библиотека "Ленин" през 1943 г. е отредена Църквата на папа римски Климент в Москва. Между другото, книгите са изнесени оттук едва през 2008 година!

Казарма

Храм

В кримския храм "Възкресение Христово" във Форос през годините от Втората световна война е разположен отряд на съветската армия. Сградата е сериозно засегната от нацистката авиация. След войната искат да я разрушат изцяло, но храмът по чудо оцелява и след перестройката е даден на Руската православна църква и отново отваря врати.

Пожарно депо и автогара

Църквата

През 1930-те години забраняват камбанните звънове в църквата "Възкресение Христово и Архангел Михаил" в град Касимов, Рязанска област. Силният звук пречел на работещите в местните учебни учреждения. През 1940-те камбаните са свалени, а храмът е приспособен за пожарно депо. В съвременния си вид е невъзможно да се отгатне, че постройката някога е била църква. В съветско време неколкократно е престроявана, в крайна сметка е превърната в автогара, която работи и до днес.

Фабрики

Църква

Някои църкви са превърнати във фабрики, но не само като складови помещения – в тях е организирано и производство. Например църквата "Петър и Павел" в Суздал е използвана за хлебопекарна.

Благовещенска църква в Кострома

Сходна съдба има и Благовещенската църква в Кострома – превърната е в хлебозавод и е върната на РПЦ чак през 2000-те години.

Църквата

Московската църква "Борис и Глеб" в Демунин през 1941 г. е преоборудвана в амбулатория. През 1960-те години в храма е разположен цех за трикотаж, а през перестройката сградата е отдадена под наем за гараж на научно-техническия комплекс "Очна микрохирургия". Днес зданието е върнато на Църквата и в него се водят богослужения.

Църква

Още един московски храм – църквата "Рождество Христово" в Черкизов, се използва в различно време за мелница, склад и дори мебелен магазин. Но през 1990-те е възстановен и отново предаден на Православната църква.

Възкресенски манастир в Торжок

А помещенията на Възкресенския манастир в Торжк и до днес са заети от шивашка фабрика.

Планетариум

иколо-Кремльовска църква във Владимир

Една от най-необичайните функции си остава за Николо-Кремльовската църква във Владимир. През 1962 г. тук е открит планетариум, за който специално е изготвен пластмасов купол. Макар плановете на местните власти да предвиждат планетариумът да се пренесе в нова сграда, и до днес той работи именно в църквата. При това се смята за важно образователно учреждение: тук се провеждат занятия по астрономия, лекции и викторини.

Музеи

Много комунисти все пак разбират културно-историческата значимост на най-известните храмове. Пазят ги и устройват в тях музеи. Държавата поставя охрана на зданията, реставрира ги, затова такива църкви остават и до наши дни в добро състояние и често дори са по-добре съхранени, отколкото онези, които винаги са били във владение на РПЦ.

Храм

Един от първите, които съветската власт превръща в музеи, е храмът "Василий Блажени" – най-разпознаваемият символ на Москва – в него откриват историко-архитектурен музей. Според легендите през 1930-те години съветските чиновници няколко пъти повдигат въпроса за разрушаването на църквата – ту в рамките на проекти за реконструкция на Червения площад, ту защото пречел на автомобилното движение. Въпреки това Сталин лично не позволява да се разруши храмът. Между другото, съборът и до днес формално си остава част от Държавния исторически музей.

Казански събор

В Казанския събор на Невски проспект в Санкт Петербург през 1932 г. откриват Музей на историята на религиите и атеизма, а в началото на войната се провеждат патриотични изложби, посветени на велики пълководци от миналото. Въпреки това скоро храмът попада под немския обстрел, в купола му се появяват пробойни, падат някои заграждения и храмът-музей е закрит.

Затвори

В много крупни манастири и преди революцията се пазят затворници (основно политически престъпници) – и това благодарение на отдалеченото им разположение, непристъпните крепости и дебелите стени, в сводовете на които се образуват килии. Съветската власт също се възползва от "удобствата" на манастирите за затвори и лагери. В храмовете и обителите правели нарове и заключвали там хиляди заточеници.

Соловецки манастир

Най-известният пример е Соловецкият манастир. И в действителност от времето на Иван Грозни до края на XIX в. на Соловиките има около 500 затворници, а във времената на соловецките лагери и в затворите със специално предназначение след това – около 200 хиляди.

Новоспаски манастир

Освен Соловецкият, като лагер е приспособен например и Новоспаският манастир (по-късно тук е разположено стопанското управление на НКВД и женският изправителен дом) и Спасо-Андрониковският манастир (след това тук е разположена колония за безпризорни и отдел на народната комисия по отбрана).

Спасо-Андроников манастир

Вижте още кои са най-важните руски църкви в историята: зашеметяваща красота, която остава!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"