Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За първи път Москва е ограбена и изгорена по време на монголското нашествие в Русия, много преди градът да стане столица на страната. Средно голям град на Владимирското княжество по онова време, Москва е обсадена от монголците през 1238 година.
При петдневната обсада московчани дори правят успешна атака срещу врага. Разгневени, монголците завладяват и изгарят града, като буквално нарязват на парчета командира на местния гарнизон.
Въпреки че победата на московския княз Дмитрий Донски над монголците в битката при Куликово през 1380 г. е значителна стъпка в руското освобождение от монголското владичество, крайната победа все още е далечна възможност. Монголците продължават да са мощна сила, с която другите трябва да се съобразяват, и те доказват това две години по-късно.
През 1382 г. монголският хан Тохтамъш нахлува в руските княжества и бързо и неочаквано стига до стените на Москва. Най-големите руски войски, водена от княз Дмитрий, по това време са извън Москва и градът изпада в паника.
Монголците измамват московчани, като им предлагат да преговарят и да пратят свои представители. Когато те преминават портите на града, основните монголски сили бързо ги последват, проникват в града и започват истинско клане.
Опустошението е огромно. Монголците вземат всичко ценно и изгарят града. Когато Дмитрий Донски се връща в Москва, той е шокиран от гледката на градските улици, осеяни с трупове.
Към VXI в. мощната монголска държава - Златната орда - вече е потънала в забрава, а бързоразвиващата се руска държава трябва да се справи с нейните остатъци - многобройни ханства и орди. Тези малки държави обаче все още са в състояние да извършват единични наказателни акции.
През 1571 г. Русия се оказва въвлечена в Ливонската война (1558-1583 г.), а повечето руски войски са мобилизирани в борбата с шведските и полско-литовските сили в Балтийско море. Кримският хан Девлет Герай решава, че това е отлична възможност да ограби руските земи.
Той спокойно потегля към Москва и изгаря близките села и покрайнините на града. Пожарът се разраства и достига самата Москва. Девлет се отказва от плановете си да нападне Кремъл и след като взема десетки хиляди пленници, се връща в Крим.
Вдъхновен от този успех, ханът дори предлага османският султан Селим II да завладее руската държава. Тези планове обаче пропадат, след като общата кримско-османска армия претърпява колосално поражение в битката при Молди, недалеч от Москва през 1572 година.
Политическата криза и върлуващият глад в началото на VII в. водят до т. нар. Смутни времена в руската държава. Страната е разкъсана от различни политически групи и движения и страда тежко от интервенциите на чужди нашественици.
Най-успешната чуждестранна сила в Русия е Полско-литовската държава (Жечпосполѝта). Полските войски се включват активно във всички граждански конфликти, като подкрепят и използват различни претенденти за трона.
През 1610 г. поляците разгромяват войските на руския цар Василий IV, който скоро е свален. Руските боляри предлагат трона на полския княз Владислав Ваза. Без да срещнат каквато и да е съпротива, полско-литовските войски, водени от Станислав Жолкевски, влизат в града и превземат Кремъл.
Въпреки че поляците обещават да не включват Русия в Полско-литовската държава и да не накърняват православната вяра, те започват да действат като завоеватели и скоро предизвикват голямо обществено недоволство.
Антиполското движение обхваща цялата страна. Полският гарнизон е обсаден в Кремъл и след като опитите да се пробие блокадата не успяват, той се предава през 1612 година.
Освобождението на Москва обаче не означава край на войната, която продължава шест години. А Владислав Ваза се отказва от претенциите си към руския трон едва през 1634 година.
Отмъщението на поляците, които напускат Москва, идва 200 години по-късно. Полските войници от 5-и корпус във Великата армия на Наполеон са сред първите, които влизат в Москва през 1812 година.
Руските командири решават да напуснат Москва след тежките жертви, дадени от войските при Бородинската битка. Когато на 14 септември Наполеон влиза в града, той го намира почти напълно изоставен.
Френският император очаква инициативата за преговори да дойде от руската страна, но вместо това руснаците подпалват по-голямата част от Москва, унищожавайки големи части от града. Французите отвръщат с масови екзекуции и грабежи.
Само след един месец, давайки си сметка какви биха могли да бъдат перспективите през зимата, Наполеон решава да напусне града и да се оттегли. Без да постигне каквото и да бил,о Великата армия започва дълго и мъчително пътуване до дома, което на практика води до разпадането ѝ.
Потопи се и в тези 5 руски панорамни исторически музея, които ще те върнат назад във времето!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си