Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Версиите защо преди 60 години в планините на Урал загиват хората от туристическата група на Игор Дятлов изглежда никога няма да затихнат. Случилото се – бягство от палатката посред мразовита зимна нощ без дрехи, травми и следи от радиация по телата – се обяснява как ли не: като се започне от масова психоза и се свърши с машинации на съветските спецслужби, американски шпиони и извънземни. От Russia Beyond неколкократно сме писали какво се знае за тайните на този загадъчен инцидент днес.
Но историята на тази група не е единственият случай, в който туристи или професионални катерачи губят живота си при странни обстоятелства. Макар и не толкова известни, както гибелта на групата на Дятлов, тези трагедии също оставят много въпроси след себе си.
Къде: хребет Хамар-Дабан, Бурятия (височина на най-високата точка – 2396 м)
Кога: август 1993 г.
Да загинеш от замръзване през август е незавидна участ. Именно това обаче се случва с група млади туристи от Казахстан, водени от опитния майстор на спорта по туризъм Людмила Коровина. На 2 август групата пристига от Бурятия и тръгва по маршрут на хребета Хамар-Дабан. Не им провървява с времето: над планините се лее студен дъжд, примесен със сняг. Въпреки това всичко върви относително нормално до 5 август.
На този ден живота си губят шестима от седмината души в групата. Единствената оцеляла – 17-годишната Валентина Уточенко, по-късно пише, че по време на сложното спускане почти на сляпо на един от туристите му прилошава – от устата му започва да излиза пяна, а от ушите му бликва кръв. Скоро и останалите проявяват същите симптоми.
Шестте жертви умират почти едновременно – преди това те се търкалят по земята, късат си дрехите, държат се за гърлото. Само момичето оцелява.
Почти в безсъзнание, тя се спуска от планината, ориентирайки се по електропровод, стига до реката, където я забелязват и спасяват туристи на катамарани...
Аутопсията показва, че причината за смъртта на другарите на Уточенко е преохлаждане – по тях са открити белодробни отоци и протеинова дистрофия (симптом на недохранване). Но известните факти не обясняват всичко.
Защо Коровина изобщо тръгва да води групата към голите върхове на планината, когато туристите са могли да се спуснат надолу, в гористите части, където е по-лесно да се разпънат палатките и да се сгреят? Какво предизвиква страшните симптоми с кръвотечение? Откъде се появява белодробната дистрофия, ако, според спомените на оцелялата, те са се хранели нормално? Как така шестима издържливи и тренирани туристи умират за броени минути? Защо седмата участничка в групата остава жива? Самата Уточенко след години отдава собственото си оцеляване на добрата си физическа подготовка и предпочита да не си спомня за страшния случай в планината.
Къде: връх Ленин, Памир, границата между Таджикистан и Киргизстан (височина – 7134 м)
Кога: август 1974 г.
За разлика от загиналите в Бурятия, групата на Елвира Шатаева се състои от професионални алпинисти, но и планината, тръгнали да покоряват, е далеч по-висока. Шатаева е майстор на спорта и една от най-известните алпинистки в СССР. Тя си поставя амбициозна задача: да изкачи седемхилядника с група, съставена изцяло от жени. Към онзи момент това е безпрецедентна цел.
Шатаева и нейната седморка стигат до връх Ленин на 5 август, което се съобщава и на базовия лагер в подножието на планината. Оттам ги поздравяват с успеха, но е рано за радост.
На вечерта на 5 август при спускането времето се влошава и групата на Шатаева решава да прекара нощта на склона. На следващия ден вятърът става толкова силен, че спускането би било опасно, но Шатаева съобщава: "Една от участничките в групата ни е болна. Повръща от около денонощие". От базата се притесняват, че могат да настъпят усложнения, и съветват спортистката незабавно да започнат да се спускат.
На 7 август, по време на спускането, на склона се разразява ураган – явление, което е още по-страшно в планината, отколкото в равнината. Ураганът вдига вещите на алпинистите, разхвърля палатките им, при което, според Шатаева, загиват двама души. Трета участничка (очевидно болната) умира още преди да се разрази природното бедствие. Оцелелите, лишени от топли дрехи и оборудване, са в капан. Съседните групи алпинисти се притичат на помощ, но не успяват да стигнат заради продължаващия ураган.
Последното съобщение, което подава не Шатаева, а друга алпинистка, гласи: "Останахме две. Вече нямаме сили. След 15-20 минути няма да бъдем между живите". И наистина, всички жени от групата на Шатаева загиват.
На пръв поглед в тази трагедия няма много загадки, но журналистът и катерач Анатолий Ферапонтов в книгата си обръща внимание на някои несъответствия, появили се при огледа на лагера, където са намерени телата: "На една от панорамните снимки ясно се вижда камък и тенджера, която е върху него. Ураганът би я отнесъл от камъка! Разкъсани са цели палатки. Очевидно там не е имало ураган, който да разкъса добре прикрепени палатки. Това може да направи само човек, изпаднал в истерия".
Непонятно остава и що за болест е поразила лагера и наистина ли първата жертва е загинала от нея. В тази връзка Ферапонтов цитира един от алпинистите от съседните групи, които по онова време са в планината: "Не беше така". Впрочем за случая не може да се намери нищо по-подробно от тези думи – и това си остава така и до днес.
Разберете нови детайли за мистериозната смърт на групата на Дятлов!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
