Защо Троцки екзекутира герой, спасил съветския флот през 1918?

В ранната утрин на 11 април 1918 г. Императорският германски флот наближава Хелзингфорс (днешен Хелзинки), за да се включи във Финландската гражданска война и да смаже силите на комунизма. Това обаче не е единствената цел.

Съветският Балтийски флот – неутрална страна в този конфликт, е пуснал котва във финландската столица и се готви за завръщане у дома. Германското ръководство обаче има амбициозни планове да плени руските военни кораби, които изглеждат лесна плячка.

Една брилянтна руска операция обаче проваля тези планове, а силуетите на последните заминаващи руски кораби са единственото нещо, което германските офицери виждат на хоризонта. Точно под носа им командирът на Балтийския флот – капитан Алексей Шчастни, успява да организира дръзка и трудна евакуация на няколкостотин плавателни съда през замръзналия Фински залив към руската военноморска база в Кронщат.

В капана на леда

Sputnik

В началото на 1918 г. руският Балтийски флот е бледа сянка на миналата си слава. След като издържа Първата световна война и хаоса на Революцията, той е обзет от лоша дисциплина и нисък дух. Не липсва и неподчинение, избухват и няколко сблъсъка между офицери и моряци.

Току що получилата независимост Финландия вече не е част от Русия и руските войници, включително Балтийския флот, са принудени да напуснат страната. Моряците просто чакат заледеният Фински залив да се размрази.

Плаването в пролива през суровата зима на 1918 г. почти престава и макар че капитан Шчастни разполага с няколко ледоразбивача, той пуска военните кораби да плават само в краен случай.

И настъпва точно такъв краен случай. Германците подписват мирен договор с руснаците в Брест-Литовск на 3 март, но нямат търпение да се възползват от слабостите на руснаците, затова решават да пленят целия Балтийски флот.

Германците напредват

Снимка със свободен достъп

Германското ръководство иска да убие два заека с един куршум. Финландия е разкъсвана от гражданска война между Червените и Белите. Русия е обявила неутралитет (поне официално), а Германия се кани да се включи в конфликта и да разшири влиянието си в региона.

Германците предлагат да помогнат на Белите във Финландия – жест, който те приемат с благодарност. На 5 март Императорският флот приближава Оландските острови, които стават главната германска база за намесата във Финландия.

През следващите седмици германските войски се приближават все повече към руския флот: на 3 април те окупират полуостров Ханко в южна Финландия, а на 7 април навлизат в гр. Ловииса на около 80 км от Хелзингфорс.

Германците са сигурни, че руският флот е в капан и няма да има достатъчно време да напусне Кронщат. Няколкостотин военни кораба им се струват като лесна, безпомощна и привлекателна плячка.

Болшевишките лидери предлагат на капитан Шчастни две опции: да прибере флота у дома или да го взриви. Втората опция е много по-лесна, но капитанът решава да спаси корабите.

"Леденият поход"

Капитан Шчастни

Снимка със свободен достъп

Организирането и мотивирането на моряците, обхванати от нисък дух, не е лесна задача, но капитан Шчастни постига невъзможното, като убеждава офицерите си да действат спокойно и бързо, въпреки че имат малко време.

Капитанът осъзнава, че не може да премести всичките си кораби наведнъж и решава да изпълни евакуацията на три етапа: първият е в началото на март, когато Финският залив все още е скован от ледове.

Първата група кораби напуска Хелзингфорс на 12 март. С огромни усилия ледоразбивачите пробиват леда, за да проправят тесен път за десетките кораби. Тъй като шестте руски военни кораба са много ценни, те първи напускат финландската столица.

Механикът, известен в историята като Г. Трусов, служи в подводницата "Тур" и си спомня колко трудно е било на ледоразбивача "Ермак" да прочисти пътя за останалите: "Дебелият лед трудно се предаваше на яростната атака на военноморския гигант. От време навреме той спираше, връщаше се и отново тръгваше да разбива ледените хребети". 

Ледоразбивачът "Ермак"

Снимка със свободен достъп

Докато през лятото подобно пътуване отнема няколко часа, в ранна пролет за него е нужна почти седмица. На 17 март първите кораби навлизат в Кронщат.

Втората група кораби напуска Хелзингфорс на 4 април, а само три дни по-късно третата група трябва да отплава бързо, защото германските войски и бойни кораби вече са опасно близо до града.

Капитан Шчастни напуска Хелзингфорс на един от последните кораби на 11 април – в навечерието на завземането на града от германците. Техните офицери обаче безпомощно гледат как руснаците се измъкват под носа им.

Снимка със свободен достъп

Ескадрила британски подводници, били се в Балтийско море рамо до рамо с руснаците през Великата война, също е позиционирана в Хелзингфорс. Тя не може да се запъти нито към Англия, нито към болшевишка Русия. Тъй като не искат да се предадат на врага, британците потапят подводниците в залива и тръгват към Лондон, както могат.

"Благодарността" на Троцки

Лев Троцки

Getty Images

На 20 април последните военни кораби на Балтийския флот стига до Кронщат. Капитан Шчастни не губи нито един плавателен съд и се връща у дома с всички 236 кораба, включително шест бойни, пет крайцера, 59 разрушителя и 12 подводници. Изоставени са само няколко незначителни кораба.

Капитан Шчастни е обявен за "червен адмирал" и "спасител на флота". Той със сигурност е герой, но не за всички.

Престижът на капитана е толкова голям, че Лев Троцки започва да му завижда. По онова време Троцки отговаря за съветската армия и за съветските военноморски сили. Нещо повече – Шчастни и Троцки не се разбират и спорят по всеки въпрос. Така Троцки решава да унищожи известния капитан, когото нарича "важен престъпник".

Благодарение на интригите на Троцки капитан Шчастни е обвинен в контрареволюционна дейност. "Шчастни, извършвайки едно героично дело, си печели популярност, която по-късно е щял да използва срещу съветската власт", се посочва в обвинителния акт.

Въпреки очевидната абсурдност на това обвинение властта на Троцки изиграва решаваща роля и командирът на Балтийския флот е екзекутиран на 22 юни 1918 година. Неговата роля в "ледения поход" е изцяло премахната от съветската историография.

Малко преди смъртта си капитан Шчастни казва: "Троцки ме екзекутира поради две причини: първо, за това, че спасих флота в невъзможни условия; и второ, защото знаеше колко съм популярен сред моряците и това го плашеше".  

Намери и унищожи: презирани съветски врагове, заловени и убити в чужбина!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.