Как Китай и СССР едва не започват трета световна война?

Граничар на СССР на о. Дамански, 1969 г.

ТАСС
Пограничен конфликт за малък остров в Далечния изток може да прерасне в пълномащабна война. Какво предотвратява бедствието?

Всичко започва на 2 март 1960 г.: 300 китайски войници, които са преминали по леда на замръзналата река Усури предишния ден, атакуват 55 съветски граничари на остров Дамански. "Те застреляха почти целия ни състав от упор", спомня си Юрий Бабански, пенсиониран генерал-лейтенант и Герой на Съветския съюз, който оцелява в този ден за разлика от много от граничарите.

Помощта идва от съседен пост: лейтенант Виталий Бубенин, използвайки бронетранспортьори, внезапно напада китайците и ги принуждава да се оттеглят от острова. Но борбата не свършва с това.

Клане насред нищото

Снимка, разпространявана от официалната новинарска агенция на китайските войски от 7 февруари 1969 г.

Даманският остров е малка (0,74 кв. км) необитаема земя на Усурската река, която служи като естествена граница между СССР и Китай. Разположен по-близо до китайското крайбрежие, островът става обект на пограничен спор през 1960-те години: според международното право границата трябва да минава през центъра реката, но Москва се придържа към споразумението от 1860 г., според което границата е на китайското крайбрежие.

Седмици преди прекия сблъсък китайците започват да провокират съветските граничари, изисквайки острова за Китай. "През 1968-69 г. те влизаха по леда близо до нашия остров с брадви, бухалки, понякога с оръжия... ние се борихме с тях, но само ръкопашно. До 2 март", казва Бабански.

Две седмици по-късно о. Дамански (или Жънбао, както го наричат китайците) отново се превръща в бойно поле. На 15 март цяла пехотна дивизия атакува острова, принуждавайки съветите да се оттеглят след часове тежки сражения. Разгневените руснаци им го връщат, като унищожават врага си с тежка ракетна установка от другото крайбрежие. Това слага край на сраженията, които отнемат живота на 58 съветски и няколкостотин китайски войници.

Какво се случва?

Съветски войници готови за действие, 1969 г.

През 1960-те СССР и Китай на Мао Дзъдун претендират, че подкрепят социализма и се противопоставят на капиталистическия Запад – как тогава отношенията им деградират до военен сблъсък?

Само десетилетие по-рано Мао Дзъдун е приятел на Москва. В края на краищата Йосиф Сталин подкрепя комунистическата партия на Китай, след като тя побеждава в дългата гражданска война и взема под контрола си почти цял Китай (без Тайван). Когато посещава Москва през 1949 г., Мао призовава за "десет хиляди години дружба и работа в екип между Китай и СССР!". А малко по-късно, през 1950 г., двете страни подписват договор за приятелство, съюз и взаимопомощ. Разбира се срещу Запада.

През 1950 г. Китайската народна република (КНР) изпраща армия от милион "доброволци" да се бият в Корейската война, където двете държави подкрепят Севера. Същевременно СССР помага на бедния аграрен и пренаселен Китай да изгради тежката си индустрия: хиляди съветски специалисти участват в създаването на солидна инфраструктура. Но съюзът между двата червени гиганта не продължава дълго.

След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. отношенията между властите започват да се влошават: Мао е достатъчно амбициозен, за да следва собствената си политика и да пренебрегне курса на Никита Хрушчов за "мирно съжителство" между Социалистическия блок и Запада. Далеч по-радикален от Хрушчов, Мао действа агресивно, наричайки САЩ "безобиден противник" и намеквайки, че Китай не се страхува от ядрена война.

"Мао Дзъдун се опитва да използва смъртта на Сталин и колебанията в съветската външна политика, за да превърне Китай в новия лидер на социалистическия блок", обяснява историкът Алексей Богатуров. Москва не реагира с ентусиазъм, така че това води до край на съветско-китайското приятелство. До 1960 г. всички съветски специалисти напускат КНР, тъй като управляващите партии в двете страни продължават с критиките помежду си.

Ескалацията

Китайски войнции се опитват да щурмуват о. Дамански

Нещата стават все по-зле: военното напрежение между бившите съюзници избухва, когато Пекин заявява, че не признава границата между СССР и КНР от XIX век. Разтревожен, СССР разгръща войските си в Азия, като образува 250-300 хиляден контингент на границата с Китай до 1967 година.

"Осигурихме военна сила на изток с най-ефективното въоръжение и изпращахме на първо място оръжия и оборудване", припомня Андриан Данилевич, бивш заместник-началник на Щаба на СССР. "Правителството разбра, че политиците и военните лидери на Запад са по-разумни от тези в КНР". Инцидентът на о. Дамански доказва това.

По това време Китай вече притежава ядрени оръжия, така че конфликтът между двете социалистически държави може да прерасне в ядрен за нула време. Изненадващо, дори след като конфликтът продължава няколко месеца (без преки сблъсъци и ограничен само до стрелби по целия остров), страните успяват да постигнат мир. На 11 септември 1969 г. съветският премиер Алексей Косигин посещава Пекин: той и колегата му Джоу Ънлай постигат споразумение: стрелбата спира и двете страни започват преговори за преначертаването на границата.

Решението

Гледка към острова от 28 септември 2016 г.

До края на 1980-те години Китай и СССР запазват противоречията. Мао дори се обръща към Вашингтон, търси съюз с "капиталистическия враг" – и го намира. През 1972 г. американският президент Ричард Никсън посещава Пекин, след което двете страни обявяват нормализиране в отношенията и де факто сформират антисъветски блок в Източна Азия.

Съветската преса смазва китайските "предатели", но общо взето Москва не може да постигне нищо с недоволството си: има други проблеми на международната арена, а именно ракетната криза в Западна Европа и войната в Афганистан, така че ситуацията на китайската граница остава на заден план.

Едва през 1989 г. Михаил горбачов и Дън Сяопин подписват договор за демилитаризация на границата и обявяват двустранните отношения за нормализирани. Няколко години по-късно СССР престава да съществува, а през 1991 г. Русия официално отстъпва о. Дамански на Китайската народна република.

А днес Китай иска, а и постига още по-засилено сътрудничество с Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"