Съветският предател, на когото Америка обещава милиони, а той ѝ носи милиарди

Толкачов остава в историята като източника на най-катастрофалните изтичания на данни за военната авиация в цялата руска история. Той работи за ЦРУ през 1979-1985 г. и успява да прехвърли толкова много тайни, че това дори води до надмощие на Израел над Палестина, чиито самолети по онова време са 99% съветската технология. И той прави всичко за месечна заплата, по-голяма от получаваната от президента на САЩ.

Кодово име "Сфера". Така Толкачов е наречен от американските му  господари след месеци на многократни опити, които той прави, за да стане техен служител.

Мъжът става известен като най-високо платения съветски предател, получил десетки милиони долари по днешните стандарти. По-болезнената цифра са икономиите, които той е донесъл на САЩ в технологичните иновации, а точният ѝ размер се изяснява и до днес от американците като по-високите оценки достигат десетки милиарди. Американското министерство на отбраната по-късно признава, че САЩ все още се възползват от данните, дадени им от Толкачов в началото на 1990-те години. Това е точно така: благодарение на руския предател американските лазерни навигационни и радарни системи са изстреляни 10 години напред.

Толкачов, ненатрапчив човек със скромен ръст и меланхолично лице, работи върху технологиите за радиолокация и лазерни навигационни системи за военната авиация в изследователския институт "Фазотрон" в Москва. Само че мъжът има проблеми с правителството си, както и достъп до свръхсекретни данни. Много лоша комбинация.

Мотиви

‘The Billion Dollar Spy’ by David E. Hoffman/Corpus, 2017

През април 1979-а - годината, в която Толкачов за първи път се свързва с ЦРУ, той излага своите мотиви в писмена бележка. Мотиви, които е пазил в тайна в продължение на пет или шест години до този момент. В тях той разкрива как големите дисиденти Сахаров и Солженицин са причината той да се разбунтува. И също, че обича Америка.

"Не съм видял страната ви със собствените си очи и я обичам невидимо, нямам достатъчно фантазия или романтизъм. Въпреки това, въз основа на някои факти, добих впечатлението, че бих предпочел да живея в Америка. Именно поради тази причина реших да ви предложа сътрудничеството си", обяснява той.

‘The Billion Dollar Spy’ by David E. Hoffman/Corpus, 2017

От неговите бележки става все по-ясно, че той е преди всичко семеен човек. Неговите престъпления може да изглеждат необясними, но мотивите му са по-сложни от това, в което най-яростните му обвинители биха искали да повярваме. Това ни води до другата ключова мотивация: отмъщението. За бащата на съпругата му еврейка, както и за всички хора, които са загинали при чистките на Йосиф Сталин.

Наталия Иванова, родена през 1935 г., по баща Кузмина, е дете на чистките. Също като съпруга си, тя работи във "Фазотрон".

Майката на Иванова е екзекутирана през 1938 г., а баща ѝ прекарва много години в трудов лагер, от който накрая е освободен през 1955 г. след смъртта на Сталин, само за да се върне в Москва и скоро след това да умре.

Как да установиш контакт и да се изплъзнеш от опашката си

Бензиностанцията в Москва, където през януари 1977 г. Толкачов за първи път опитва да установи контакт с американците

‘The Billion Dollar Spy’ by David E. Hoffman/Corpus, 2017

Толкачов живее със съпругата и сина си в умерено луксозен (за стандартите в  края на 1970-те) апартамент с две спални на деветия етаж. Самата сграда – висотка на Кудринския площад  - се издига само на 400 м от американското посолство в Москва по онова време. Това е факт, който по-късно ще се възприеме като инструмент за установяване на контакт с тихия учен и предаване на информация на неговите господари.

Преди да се срещна с шефа на ЦРУ в Москва, Толкачов няколко седмици се разхожда в района около посолството, набелязвайки коли с дипломатически номера и разучавайки маршрута им. Той трябва да обмисли редица фактори, а място за грешка няма.

Когато в онази вечер на 1977 г. Толкачов се доближава до резидента, той само го пита дали е американец, а после оставя плик под чистачките на колата на московския шеф на ЦРУ. В писмото кратко се посочва, че той е заинтересован "да обсъди въпроси" на "строго конфиденциална" основа с "подходящо за целта американско официално лице". Минават цели две години на конфиденциални бележки, преди американците да приемат офертата.

Вашингтон е параноичен и с право. ЦРУ има няколко предстоящи операции в Москва и един нов дипломатически скандал със Съветския съюз би бил най-нежеланият резултат. Да не говорим за съществуващата тенденция за депортиране.

Според самото ЦРУ е чист шанс, че в определен момент в началото на 1978 г. Пентагонът праща бележка до ЦРУ, в която иска именно такава информация, с каквато Толкачов твърди, че разполага. Това променя всичко.

В крайна сметка обаче именно изобретателността на Толкачов чупи леда. Той се доближава до новия тогавашен московски шеф Гарднър "Гюс" Хатауей и неговата съпруга, които са в колата си (както е направил с всички останали), предлагайки сигурен начин да бъдат изчистени всички съмнения: в бележката той пише всичко без две цифри от телефонния си номер. Другите две, пише той, ще бъдат намерени в определен ден, по определено време и написани на две парчета шперплат, които той ще държи в ръце. Хатауей решава да прати съпругата си, която минава с кола край мястото и разбира кои са останалите две цифри.

Веднага е пратена телеграма до Вашингтон и на 26 февруари Джон Гилшър - офицер, който владее руски, е натоварен със случая. И между двамата се изграждат работни отношения.

Какви средства използва ЦРУ

Камерата, която използва Адолф Толкачов

Иля Огарев

Американските играчки са добри. Наистина добри. Според доклади на ЦРУ дори последвалата статия на в. "Правда" за залавянето на Толкачов издава неохотното признание на КГБ за качеството на безбройните малки декодери и камери, които той е обучен да използва.

През април 1980 г. Вашингтон определя изпитанията за блокиране на съветски изтребител като "уникално" дело на разузнаването. По същото време е разпространена информация за модификации на друг съветски изтребител, а също и цели страници  снимани документи, описващи няколко нови модела на ракетни системи за въздушно базиране: наистина добре свършена работа.

ЦРУ анализира няколко камери, доработвайки ги според отзивите на Толкачов за тях. Често новите устройства и инструкциите са скривани в московски обществени телефони, понякога в мръсна ръкавица на работник, хвърлена на земята.

Микрокамерите са гениални. Толкачов връща страниците от документите, които е снимал по време на обедните си почивки, но освен това преписва на ръка десетки страници, съдържащи възможно най-секретна информация.

През 1980 г. Толкачов моли в следващата пратка да му бъде изпратено хапче самоубиец. "Нещата, които мога да скрия от семейството си, никога няма да мога да скрия от КГБ", казва той на среща с Гилшър.

Едно много изящно устройство е SRAC (или комуникацията на агенти с малък обсег на действие). Това е средство за аварийни комуникации, подобно на уоки-токи с размера на приблизително два пакета цигари. Според предварителна уговорка сигналът за готовност за среща е Толкачов да отваря част от прозореца на кухнята в определено време. Действия, които са различни от това, показват, че обстоятелствата са се променили (понякога една кола може да бъде паркирана по един или друг начин, което показва силно наблюдение в района). Когато комуникацията е затруднена, се използва SRAC.

Провалът

Толкачов непосредствено преди залавянето му на 9 юни 1985 г.

‘The Billion Dollar Spy’ by David E. Hoffman/Corpus, 2017

Ситуацията стават още по-рискована, когато Толкачов трябва да използва библиотеката на института за документи, които нямат пряко отношение към непосредствената му дейност. За Толкачов и без това е твърде рисковано да се среща със сътрудници на ЦРУ под зоркия поглед на КГБ, а да получи достъп до секретни изследвания, без да предизвиква подозрения, е практически и невъзможно.

През 1983 г. "Фазотрон" въвежда нови правила за сигурност. Това много усложнява нещата. Толкачов първи изразява опасения, че КГБ по това време вече е по следите му: в неговия отдел вече текат разследвания за изтичане на информация за системата на разпознаване на цели на съветските изтребители.

Нищо не се случва, но по това време Толкачов вече носи под езика си хапчето с отрова, дадено му от ЦРУ. Напрежението започва да се засилва все повече: пропускат се срещи, променят се правила.

Веднъж Толкачов пише, че се е разтревожил много да не са го разкрили. По тази причина той изгаря много документи и пари на вилата си, а на обратния път към Москва изхвърля шпионското оборудване през прозореца на движещата се кола.

Проблемите идват през юни 1985 година. Всички доклади сочат, че по това време от КГБ някак си са разбрали как стоят нещата, но дори ЦРУ все още се пита дали Толкачов също е знаел и се опитва да ги предупреди. Месеци преди съдбоносната среща през юни, той отваря грешния прозорец в кухнята. Това може да е сигнал, който никога няма да може да се потвърди.

На 13-и служителят по случая на ЦРУ (имало е няколко) трябва да се срещне с руския двоен агент. В уговореното време на срещата върху него се нахвърлят над десетима офицери от КГБ, които бързо го отвеждат в Лубянка - щаба на КГБ (днес ФСС). Дори обаче след обстоен преглед на съдържание на пакета, който той е трябвало да предаде на Толкачов - миниатюрни камери, документи, хиляди рубли и чуждестранни произведения на изкуството за сина му Олег - агентът на ЦРУ не реагира по никакъв начин и се налага да го освободят около полунощ, след като за случая е уведомено американското посолство. Той е изпратен у дома седмица по-късно.

Арестът на служителя на ЦРУ е силно отразен в съветската преса, но страната ще научи за залавянето на Толкачов едва през юни.

Има различни теории. В някои доклади се твърди, че Толкачов е "изпят" от недоволен служител на ЦРУ - Едуард Ли Хауърд, чиято кариера не се е развила нагоре, след като е изтеглен от московската мисия и като цяло е определян като  негоден за полеви задачи поради склонността си да лъже. Той е уволнен през 1983 година. Като пияница, който не приема леко отхвърлянето, той е главният кандидат за източник на разкриването на Толкачов.

Според американската преса тогавашният съветски дезертьор Виталий Юрченко предоставя най-правдоподобния извод: че някъде през 1984-1985 г. Хауърд се е срещнал с офицери на КГБ във Виена, за да се опита да получи някакви пари заради причинените му проблеми.

Оказва се обаче, че е замесен и друг агент на ЦРУ: Олдрич Еймс – дезертьор от ЦРУ, който започва да работи за КГБ през 1985 година. По-късно той ще разкаже как е започнал да им предава информация за изтичанията на информация през април 1985 г., но едва през юни заявява, че е предоставил информация за целия случай с Толкачов.

Залавянето на Толкачов

‘The Billion Dollar Spy’ by David E. Hoffman/Corpus, 2017

Докладът на ЦРУ обаче далеч не е пълен. Руските източници твърдят, че съветите са знаели от известно време - не е съвсем ясно откога - и са подавали фалшиви сведения на  Толкачов, като по този начин са подкопали американските усилия за възпроизвеждане на съветската технология. Може ли това да има нещо общо с мерките за сигурност във "Фазотрон" от 1983 година? Никой не може да отговори.

По-късно през 1986 г. съветските вестници съобщават за екзекуцията на Толкачов за "държавна измяна".

Единственото хубаво нещо в цялата тази история, е че синът на Толкачов остава невредим. Олег Толкачов днес е известен московски архитект с офис в "Покровка". Жената на Толкачов обаче е осъдена на лишаване от свобода. Когато се свързва с американците за останалите пари, които е трябвало да платят за предоставената им информация от съпруга ѝ, тя не получава отговор.

През 2015 г. ЦРУ разсекретява над 900 страници с подробно описание на операцията. По-късно въз основа на тези разкрития се появява романът "Шпионин за милиард долара: истинската история за шпионажа и предателството по време на Студената война". Авторът му Дейвид Хофман получава награда "Пулицър".

Прочетете още: Топ 5 места в Москва, където руското КГБ се е сблъсквало с ЦРУ!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.