5 въстания, които почти свалят царска Русия

Въстанието на Стенка Разин (1667-1671)

"Степан Разин", 1907 г., масло; художник: Василий Суриков

Държавен руски музей/Sputnik

Едно от най-големите въстания в руската история – "селската война" на Стенка Разин, е причинено от консолидирането на крепостничеството в руската държава, както и от изтощението на страната от дългите войни с Полша и Швеция.

Донският казак Степан (Стенка) Разин успява да обедини под знамето си хиляди казаци и селяните, разгневени от потъпкването на правата им от страна на благородниците, станали основната мишена на агресията. Всеки град, в който стъпват войските на Стенка, се превръща в аристократична кървава баня.

Разин се движи към Москва от южна Русия и превзема град след град, като увеличава армията си, предлагайки свобода на всеки влял се в редиците му селянин.

В битката при Симбирск през 1670 г. обаче бунтовническата армия е победена, а скоро след това лидерът ѝ пада в ръцете на държавните сили.

Разин е разкъсан с коне, а хиляди негови последователи са толкова брутално екзекутирани, че свидетелите са дълбоко потресени.

Въстанието на Пугачов (1773-1775)

Василий Перов, "Съдът на Пугачов", 1875 г.

Държавен исторически музей

Селската война, водена от Емелян Пугачов, има много сходни черти с въстанието на Разин. Също като предшествениците си век по-рано, казаците на Пугачов и селяните са недоволни, че правата и привилегиите им са потиснати от държавата и от благородниците.

Казакът Емелян Пугачов се самопровъзгласява за "чудотворно спасения" император Петър III (който всъщност е свален и убит от жена си Екатерина Велика). Той успява да събере огромна армия от близо 70 000 мъже, на които обещава свобода, благоденствие и просперитет, ако се възкачи на трона.

Бунтовническите войски превземат много крепости и малки градчета в южната част на Урал и района на Волга, побеждават правителствените сили, пратени срещу тях, окупират огромна територия и така всяват сериозен страх сред управляващата класа в Русия.

През 1775 г. обаче въстанието губи първоначалния си импулс и е потушено. Емелян Пугачов и останалите му лидери са отведени в Москва, където са екзекутирани.

Въстанието на декабристите (1825)

Тимм, Василий Фёдорович. 1820-1895 "Лейбгвардистки Конен полк по време на въстанието на 14 декември 1825 г. на Сенатския площад"

Музей "Ермитаж"

Когато руската армия навлиза в Европа през 1813 г. и марширува до Париж, за да довърши Наполеон, тя успява да се запознае отблизо с начина, по който живеят европейците. Много офицери са принудени да признаят, че Русия сериозно изостава от Европа и тази ситуация трябва да се промени.

Те сформират няколко тайни общества, чиято цел е да отстранят крепостничеството, да ограничат властта на суверена или изобщо да забранят монархията, както и в Русия да бъдат извършени дълбоки реформи.

На 26 декември 1825 г., по време на церемонията по встъпване в длъжност на новия монарх Николай I в Санкт Петербург, те решават да действат. В резултат на слабата им организация и колебливостта им обаче декабристите (както стават известни по-късно) не успяват да убият императора.

Въстанието е потиснато, лидерите му са екзекутирани, а останалите членове са пратени на заточение в Сибир и в руския Далечен изток.

Ноемврийското въстание (1830-1831)

Пленяването на "Арсенала" във Варшава, 1831 г.; художник: Марчин Залески

Национален музей във Варшава

През 1795 г. Полша изчезва от картата на Европа, след като е поделена между Русия, Прусия и Австрия. Поляците обаче не губят надежда да върнат своята независимост и през 1830 г. организират мащабно въстание.

Целта на Ноемврийското въстание или Полско-руската война (както е известно то в Полша) е да възстанови страната в предишната ѝ форма – огромна територия от Балтийско до Черно море.

Въпреки че въстанието обхваща обширните райони на Полша, Украйна и Литва, а полската армия наброява над 150 000 мъже, да не говорим за партизанските отряди в различните региони, то е потушено от руските войски.

Така Полша губи специалния си статут и права в Руската империя, като например своя собствена конституция и армия. Започва процес на превръщането на Полша в обикновена руска провинция.

Първата руска революция (1905-1907)

Владимир Маковский. 9 януари 1905 г. на Василевски остров

Sputnik

Руската революция от 1905 г. всъщност е генерална репетиция за Революцията през 1917 г., която слага край на съществуването на страната.

Ниският жизнен стандарт, липсата на свобода на словото и военните поражения в Руско-японската война са само няколко от причините, довели до демонстрации и бунтове.

След като войници убиват няколкостотин души по време на мирна демонстрация в Санкт Петербург на 22 януари 1905 г. (събитието става известно като "Кървавата неделя"), безпорядъкът се разпрострира из цялата огромна страна.

Едва когато Николай II прави някои отстъпки, като ограничава властта на суверена, създава парламент (Държавната дума) и подобрява условията на труд, Революцията от 1905 г. затихва и дава на страната кратка почивка от десет години, преди да започне следващата, много по-ужасяваща революция.

Борби, отнели десетилетия: разберете повече за двете най-трудни завоевания на имперска Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.