Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Преди 20 години в статия за вестник "Комсомолская правда" журналистът Игор Коц публикува репортаж, озаглавен "Хроника на забравения батальон" за прочутия руски марш към летище "Слатина" през юни 1999 година. Авторът прекарва първите седем дни с руските парашутисти и си записва техните изказвания, мисли, чувства – всичко, през което преминават, без да разкрива имената на героите си. Тази статия продължава да вълнува и днес. Ето какво трябва да знаят зрителите на игралния филм "Балканска линия", според Игор Коц.
"Какво знаем за операцията, разтърсила целия свят? Колкото и странно да звучи, не знаем почти нищо", пише на 6 юли 1999 г. очевидецът на тези събития Игор Коц в статия, публикувана от "Комсомолская правда". Статията е публикувана на страницата на журналиста във Facebook. "Да, руски десантен батальон от Босна измина 600 км, изпреварвайки НАТО: първи влезе в Косово и превзе стратегическото летище "Слатина". И така лиши НАТО от възможността да прехвърли войските си в Косово по въздух". Но всичко останало са слухове и небивалици.
Главната колона (171 души, 15 бронетранспортьора, 2 камиона КамАЗ, камиони Урал, цистерни – общо около 50 автомобила), превзема летище "Слатина". И го удържа до пристигането на втората колона, която трябва да е в Прищина след три часа от босненското летище Белина. Първият десант има суха храна за четири дни – това е крайният срок, до който трябва да дойде подкреплението. Дотогава трябва да дойдат и самолетите с основния контингент от руски парашутисти. Втората колона обаче не получава заповед да излезе. И това е първият от многото въпроси "защо".
Ден преди началото на операцията до силите на НАТО пристига дезинформация, че батальон руски десантчици от Босна ще премине от мюсюлманската в сръбската зона, но няма да напусне границите на Босна. За да не привличат вниманието на разузнаването на алианса, на мястото на събирането – летище Белина, техниката ще тръгне през нощта в малки групи от по 3-4 машини.
Американците не може да не са разполагали с информация за готвения марш. Очевидно обаче не са повярвали, че колоната ще може да издържи на толкова високо темпо и да изпревари англичаните.
Колоната се движи по съвременна магистрала, което ѝ позволява да поддържа висока средна скорост – 60 км/ч.
От време на време се случват аварии (прегряват двигатели, пукат се гуми), но никой не чака закъсалите автомобили: ремонтират ги, а после те сами догонват колоната. На вечерта на 11 юни, след 10 часа непрекъснато пътуване, водачите започват да "окапват".
"На няколко пъти се хващах, че заспивам. Започвах да си поливам главата с минерална вода. Но тя беше топла".
"Най-много ме успиваше монотонността на движението по магистралата. За разнообразие натисках газта ту с десния, ту с левия крак".
"Когато влизахме в населени места, ставаше по-леко. Хората хвърляха по машините цветя, цигари, кекс, един мъж ни гонеше с каса бира. Всичко това ни разсънваше, но не за дълго. Освен това беше ужасно горещо, БТР-ът се беше напекъл до червено".
"В Прищина живнахме за втори път. Настроението беше страхотно", цитира Коц свидетелствата на участника.
Руснаците превземат летището в 4 сутринта. А към обяд се появяват англичаните.
"Те бяха буквално шашнати, когато ни видяха. И дори не го криеха".
"В очите им се четеше злост, но се държаха коректно".
"БТР-ът ни стоеше на пряко на пътя. Когато англичаните се опитваха да го задминат отдясно – БТР-ът даваше надясно. Той даваше наляво, и нашият отиваше наляво".
В тази конфронтация ключова роля изиграва един монолог на руски десантчик. Той изскача от машината си с граната в ръка и извиква на танкиста на английски: "Ти имаш заповед и аз имам заповед! Ако тръгнеш напред, ще те ...!". След което танкът завива и се връща назад.
Предлагат на англичаните да се базират извън територията на летището. Те стоят там чак до политическото решение за присъствието на НАТО в "Слатина".
Две седмици руските и английските войни стоят на летището лице в лице. Англичаните толкова вярват на руснаците, че не назначават нощна стража. Намират се на около километър от сградата на летището. Но контролът върху него остава в ръцете на руснаците. Без тяхното разрешение нито един самолет не може да кацне тук.
Тя може да се опише с две думи: озадаченост и раздразнение. С всеки изминал ден тези емоции се засилват заради непростимата, според десантчиците, мудност от страна на Кремъл и руското външно министерство.
Игор Коц записва тези мисли и емоции, като ги оставя без коментар:
"Загубихме една безценна седмица в началото, когато ни затвориха въздушния коридор и външното министерство не можа да се договори. Но и след това неоправдано бавеха прехвърлянето на основния контингент. Натовците усетиха слабостта ни и се държаха нагло. Имахме усещането, че ни отмъщават за марша".
"По-скоро да се махаме оттук! Срам ни е от сърбите".
Заради едновременното извеждане от Косово на всички югославски войски сърбите, останали без защита, започват да напускат родината си масово.
Най-скъпите редове в моя бележник са свидетелствата на участниците в десанта в Прищина за техните звездни часове.
"Влизаме в селото, виждам една баба, която едва върви. Но тя с куцане върви към колоната и се бои, че няма да успее да ни хване. И крещи: "Русия!".
"В Прищина ни чакаха от 10 сутринта. А пристигнахме посред нощ. В предградието цареше тишина – човек би си помислил, че всички спят. А всички се бяха събрали. Тук започна нещо специално... Стрелба във въздуха, автомобили надуват клаксоните, хората плачат. Не знам колко хора имаше там – десетки хиляди, може би стотици. Улиците им бяха тесни. БТР-ите се движеха плътно един зад друг, защото ако изостанеха, нямаше да има място да продължат. Това не са лъжи – хората наистина целуваха броните, видях го с очите си. Разбрах, че за тях ние сме последната надежда. Честно ти казвам: плаках".
След като се измъкват от обятията на ликуващата Прищина, войниците от батальона спират на 7 км от летището, в село Косово поле.
Именно в тези минути по телевизията вървят противоречиви новини: министърът на външните работи Иванов говори, че е допусната грешка и десантчиците ще бъдат изведени от Косово, а военните го опровергават... След два часа безплодно стоене на едно място, в колоната тръгва слух: всеки момент ще постъпи заповед за връщане.
"Това бе неизпълнима заповед. Ако бяхме тръгнали обратно, сърбите в Прищина щяха да ни разкъсат. Нямахме обратен път назад".
Войниците имат още един празник – когато две седмици по-рано в "Слатина" каца първият транспортен самолет от Русия.
"Пазехме пистата чиста заради него – девствена, непокътната!".
"Когато видяхме Ил-76 да каца, не мога да го опиша с думи... Всичко не беше напразно, изпълнили бяхме своя дълг".
След това празниците приключват. С всеки изминат ден се трупа разочарование. С всеки изминат ден натовските "другари по оръжие" се държат все по-безсрамно. Само чакаха неделята, за да долетят "самолетите" с подкрепление...
Майор-десантчикът ми каза:
"Колкото по-скоро батальонът ни си тръгне оттук, толкова по-добре. Новите, които ще ни сменят, не знаят какъв шанс изпуснахме тук. Ще им е по-леко да служат. А ние... Ние сме в пълен хаос".
С гранатомет срещу колона от танкове на НАТО: Подвигът на един руски десантчик в Прищина!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си