Преди 55 години АПЛ К-27 поставя рекорд по подводно плаване

Снимка със свободен достъп

От 21 април до 11 юни 1964 г. се провежда първият в руската история непрекъснат поход под вода на атомната подводница К-27, пише "Российская газета".

Задачата е машината да бъде изпитана в пределен режим, за да станат ясни нейните възможности, както и да се проверят системите и механизмите ѝ в условия на автономно плаване. Друга цел е да се определи оптималният режим на действие на енергийната установка. Походът тръгва от Арктика и протича в екваториалните води на Атлантическия океан.

К-27 е единствената подводница, построена по проекта 645 ЖМТ. За топлоносител в нея се използва течен метал. Изграждането ѝ започва на 15 юни 1958 г., а на вода е пусната на 1 април 1962 година. Предадена е на военноморския флот на 30 октомври 1963 година.

На въоръжение в подводницата са четири носови торпедни апарата с калибър 522 мм. За първи път в световната практика на подводниците по проект 645 за торпедните апарати е използвано устройство с бързо зареждане. За всеки торпеден апарат има индивидуален механизъм за подаване на торпедата, който позволява те да се изстрелват едновременно.

На 21 април екипажът на К-27 под командването на И.И. Гуляев тръгва на първия си поход. На борда са и членове на правителствена комисия – вицеадмирал Г.Н. Холостяков, контраадмирал И.Д. Дорофеев, главният конструктор на подводницата А.К. Назаров и конструкторът на СКБ-143 Г.Д. Морозкин. Именно те отговарят за предаването на подводницата в експлоатация и за силовата енергийна установка. Специалистите имат и друга задача – в случай на авария да помогнат на екипажа да я отстранят.

И авария се случва – възниква проблем с реактора в лявата част на подводницата. Разтопеният метал попада в газовата система на първи сектор и изстива там, което моментално предизвиква отслабване на вакуума. Аварията трябва да бъде отстранена незабавно. Със задачата се заема капитан 3 ранг А.В. Шпаков. Той разрязва тръбата, в която се е втвърдил металът, и я почиства ръчно. След това я заваряват. Работата протича своевременно и точно и проблемът е отстранен.

В екваториалните води на съветската атомна подводница е проверена и системата за охлаждане на реактора. Температурата на водата около подводницата е от 25 до 27 градуса, а температурата в реакторния и турбогенераторния отсек достига 60 градуса. В останалите отсеци тя е около 45 градуса по Целзий при 100% влажност. Въпреки тези тежки условия системата за охлаждане на реактора се справя, макар и на пределите на възможностите си.

В този свой първи поход К-27 поставя световен рекорд по продължителност на подводното плаване – 51 денонощия. Корабът изминава над 12 000 мили.

За успешното изпитание на новата техника командирът на К-27 капитан 1 ранг Иван Иванович Гуляев е награден с орден "Ленин" и получава "Златна звезда" за "Герой на Съветския съюз".

През 1965 г. подводницата тръгва на своя втори поход. И поставя нов световен рекорд по продължителност на плаването – 60 денонощия. К-27 изминава 15 000 мили.

На 24 май 1968 г. подводницата е в Баренцово море. И там възниква радиационна авария. Всички членове на екипажа са ранени – един от подводничарите загива на борда, а осем губят битката за живота си в болница заради високите дози радиация, на които са изложени.

На 1 февруари 1979 г. К-27 е изведена от състава на руския Военноморски флот. През април 1980 г. е взето решение ядреният ѝ отсек да бъде консервиран. На 10 септември 1981 г. тя е потопена край полуостров Степов в Карско море на североизточното крайбрежие на архипелага Нова земя. Според експерти К-27 е напреднало изобретение на съветската наука, на което са изпробвани нови технологии и материали.

Подводната водоизместимост на К-27 е 4370 тона, дължината ѝ е 109,8 м, а ширината – 8,3 м. Висока е 9,4 м. Пределната дълбочина на потапяне е 300 м, а работещата – 270 м. Максималната скорост е 30,2 възела, а автономността на плаването – 50 денонощия. Екипажът ѝ се състои от 105 души.

Разберете и как преди 35 години съветска подводница се блъска в американски самолетоносач!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"