Днес в Русия 1-ви май се асоциира основно с 3-4 (или дори 5, както в тази година) почивни дни, дачи, шашлици, екскурзии в чужбина за онези, които могат да си го позволят – нещо като всеобщ ежегоден отпуск. Но в началото на миналия век всичко е далеч по-строго. На първомайски демонстрации ходят работници, изискващи справедливи условия на труда, често с риск да получат куршум.
Първи май става международен Ден на труда след трагедията на площад Хеймаркет в Чикаго, щата Илинойс в Съединените щати. През 1886 г. в началото на май в Чикаго, както и в други американски градове, преминават демонстрации, изискващи 8-часов работен ден: днес това ни изглежда по подразбиране, но в края на XIX в. много магнати не искат да дават подобни свободи на своите работници.
"Нито едно събитие не е повлияло на историята на труда в Илинойс, Съединените щати и дори света, повече от бунта в Чикаго", пише Уилям Дж. Аделман на 4 май в резултат на стълкновение между работници и полицаи, в което загиват четирима работници и седем защитници на реда. След това съдът изпраща на бесилото петима активисти, въпреки че вината им в насилие не е доказана. След три години на парижка конференция, на която се събират делегати от профсъюзите от цял свят, в памет на загиналите в Чикаго Първи май е признат като Ден на Труда.
Б. Кустодиев. Първомайска демонстрация в Путиловския завод, 1906 г.
От Русия, където в края на XIX – началото на XX в. работническото движение тепърва се заражда, борбата между работниците и властите често е не на живот, а на смърт. Преди всеки Първи май, особено след неудачната революция от 1905 г., правителството се страхува от масови безредици и проблеми с полицията и предприема сурови мерки за безопасност. А революционерите напротив – разпространяват прокламации, призоваващи работниците на въстание срещу работодателите и царя.
Разбира се в Руската империя Първи май не е смятан за никакъв празник: собствениците на заводи заплашват работниците с уволнения за отсъствия в този ден. Заплахите обаче не работят – до началото на Първата световна война майските демонстрации и стачки стават все по-големи. Хората искат 8-часов работен ден и сваляне на самодържавието,
През 1914 г., няколко месеца преди началото на войната, първомайските стълкновения са особено остри. "В 4 часа през деня... се издигна червеното знаме и площад Лубянка беше огласен от революционни песни. Тогава срещу демонстрантите излязоха крупни сили озверели жандармеристи и полицаи. Образуваха се свлачища, работниците започнаха да замерят жандармеристите с камъни", цитира "Российская газета" спомените на съвременник.
Владимир Ленин и Владимир Загорски на Червения площад, 1919 г.
ТАССПрез 1917 г. първо пада монархията, а след това в хода на Октомврийската революция на власт идват болшевиките и ситуацията с Първи май се променя огледално: от забранен празник той се превръща в официален и задължителен. На първия Първи май реч произнася самият Владимир Ленин, а в следващите години над Първи май в йерархията на празниците стои само годишнината от революцията
В първите години това е бойният ден на солидарността, когато социалистическа Москва призовава работниците от целия свят към въстание против капитализма. "Гответе са за велик бой, другари работници, спирайте фабриките и заводите на 1-ви май или дръжте оръжието...", призовава Ленин в статията "Първи май". Постепенно обаче перспективата за световна революция минава на втори план и Първи май се превръща в класически празник на авторитарната страна: с паради, шествия и славословия по адрес на мъдрите лидери.
Първомайска демонстрация на Червения площад, Москва, 1970 г.
ТАССВпрочем Първи май винаги е имал и човешко измерение, далеч от лозунгите за победата на комунизма. Както и да го въртиш, за голяма част от Русия именно в началото на май започва истинската топла пролет и съветските граждани много се радват на почивните дни в началото на топлия сезон.
"В детството си просто обожавах празника 1 май. Това беше онзи ден, в който с баба и дядо ходихме на демонстрация: красива рокля, в ръка с флагче и балони, веселите лица на хората наоколо, слънце, дядо с фотоапарата...", спомня си участничка от групата "Репортажи от СССР", чието детство е преминало през 1970-те години.
И до днес, макар през 1991 г. СССР да се разпада, Първи май се възприема като доста съветски празник. "Хората говореха не за солидарността към трудещите се, а за солидарността с родителите, за това как татковците на Първи май са ги носели на рамене или мама ги е водила за ръка в редиците с възрастни от фабриките", пише журналистът Виктор Лошак за участниците в традиционната демонстрация през 2018 година. Звучи логично: днес в Русия на Първи май никой не се кара с полицията, а и самият ден на солидарността с трудещите се от идеологически празник се е превърнал в обикновен пролетен празник, повод за няколко дни да си починеш от работа. А кой би се отказал от това?
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си