Кога и как се появява Червеният площад в сърцето на Москва?

Още ли мислите, че Червеният площад се нарича така заради червените сгради на него? Е, ще ви разочароваме! Дори и теорията, че го наричат "червен" ("красная" на руски), защото думата произлиза от "красив" ("красивая") на староруски, е погрешна.

Как се появява мястото?

Червеният площад при Иван Грозни - А.М.Васнецов

Московската крепост, по-късно наречена Кремъл, е основана на Боровицкия хълм. На изток от него, където днес се намира Червеният площад, тогава има огромна ливада. С нарастването на важността и богатството на крепостта и града край стените ѝ се оформя "посад" – малко населено място.

Хората в този посад живеят тук, защото при война могат да се скирят зад стените на крепостта. Но посадът се нуждае от пазарски площад. Близо до Кремъл и до р. Москва (която улеснява транспортирането на стоки) бъдещият Червен площад се заражда като пазар и започват да го наричат "торг" или "пазар" на руски.

Площадът съществува поне от 1434 година. Историците спорят дали той е "създаден" нарочно или се превръща в пазар и място за срещи по естествен път. Има основание да се смята обаче, че вярна е по-скоро втората теория. Ето и причините:

"Пожар" е друго разпространено име на това място. Защо? Причината не е, че площадът гори често. Преди XVI-XVII в. тук има основно пейки и навеси за търговци, без големи сгради, които биха могли да "изгорят". "Пожар" означава не само пожар, но и празно място, което обикновено остава след пожара. Възможно е и името да идва от постоянната суматоха и оживление на пазарския площад.

Червеният площад през втората половина на XVII в. - А.М.Васнецов

В началото на XVI в. площадът вече е средище за новините, клюките и политиката в Москва. Ако някой иска да разбере какво се случва в града, той отива именно там. През 1508 г. на Червения площад се появява сериозна иновация – Алевизовият ров, създаден от Алевиз Новий – италиански архитект, нает от Иван III да работи в Москва. Ровът е с ширина над 30 м, дължината му е 206 м, а дълбочината – 12-13 м. Той превръща Кремъл в остров. Реките Неглинная и Москва пазят останалите страни на триъгълника, оформен от крепостта.

Алевизовият ров и Николската кула - Фьодор Алексеев

Част от рова (край Възкресенската порта) по-късно се превръща в ров за животни. Там царят държи тигри и лъвове, подарени му от източни царе. Близо до рова има и клетка за царския слон!

През 1561 г. на Червения площад е издигната катедралата "Св. Василий Блажени" в памет на победата на Москва над Казанското ханство. Оттогава катедралата доминира архитектурния ансамбъл на площада и се превръща в него основен символ.

Кога се появява името "Червения площад"?

Гранитният дворец

Ludvig14/Wikipedia

Името "Червения площад" се появява в средата на XVII в. в документи от управлението на цар Алексей, бащата на Петър Велики. През 1658 г. той заповядва да бъдат променени имената на някои московски улици и площади. През 1659 г. обаче площадът все още е наричан "пожар" в официалните документи. Едва през 1661 г. името "Червения площад" започва да преобладава.

Смята се, че името произлиза от Червената стълба, която води към Грановитата палата – основната зала за приеми и банкети на московските царе. Червеното е традиционният цвят на царската власт. Той преобладава по стените на стаите на владетеля, а Червената стълба е мястото, където царските заповеди се съобщават на народа. Царят се появява на стълбата на големи обществени и религиозни събития. Така че площадът, към който е обърната стълбата, също става известен като "Червен".

Същевременно площадът продължава да функционира и като гигантски пазар, разделен на много редици: тук се предлага всичко – печива, мед, дрехи, метални изделия, глинени съдове и дори месо! Но има един проблем – заради нарастващия брой магазини и будки пожарите зачестяват и стават все по-сериозни. През 1640-те е построен първият каменен Гостний двор. Той е по-устойчив на пожари и се превръща в място за съхранение и продажба на различни стоки. В края на XVII в. на Червения площад вече не са останали никакви дървени сгради. Издигнат е и красив вход от Север – Възкресенската порта. През 1968 г. Петър Велики окончателно забранява търговията на площада.

Възкресенската порта в наши дни

Jorge Láscar/Wikipedia

Червеният площад става квадратен

Червеният площад остава център на московския политически живот. Лобното място – каменен постамент край катедралата "Св. Василий Блажени", е мястото, където се съобщават най-важните заповеди на властта. Край това място на Червения площад се извършват и екзекуциите на най-прословутите престъпници. Това е така до началото на XIX в., когато Алевизовият ров е запълнен, площадът е павиран и на него са построени нови дървени будки за търговия.

През 1875 г. запустелите сгради край Възкресенската сграда са разрушени, за да отстъпят място на новия Държавен исторически музей (1875-1883). Внушителната червена сграда в псевдоруски архитектурен стил пасва идеално на стените на Кремъл и катедралата "Св. Василий Блажени" и служи като "четвъртата стена" на Червения площад. Така той най-накрая става квадратен.

Трамвай на Червения площад

Снимка със свободен достъп

В началото на XX в. Червеният площад вече разполага с електрическо осветление, нов търговски център (ГУМ) и трамвайна линия. Когато на власт идват болшевиките, те разрушават Възкресенската порта, за да могат да минават танковете на военните паради, построяват мавзолея на Ленин и оформят гробище за съветския елит – точно на мястото на бившия Алевизов ров.

Вижте и Червения площад на прага на новото хилядолетие!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.