Защо след разпада на СССР ядрено оръжие остава само в Русия?

Валентин МастюковТАСС
Заплахата от втори Чернобил, тайните замисли и сложните бартери – разказваме как се решава един от най-болезнените въпроси след разпада на СССР.

Разпадът на Съветския съюз през 1991 г. повлича след себе си маса проблеми. От този момент започва "дивото" десетилетие на 1990-те, което в масовото съзнание остава като време на нищета, разцвет на руската мафия, финансови пирамиди и пълна дезориентация. Но в глобалния контекст светът, който наблюдава разпада на най-голямата "свръхдържава", се вълнува далеч повече от нещо друго: в чии ръце сега попада ядреното оръжие?

Фактически всички ядрени бойни глави – огромна власт и огромна опасност – се оказват на територията на четири отделни държави: Русия, Беларус, Казахстан и Украйна.

Какво да правим?

Отначало Русия, в лицето на новия президент Борис Елцин, заявява, че не възнамерява еднолично да контролира ядрения арсенал на СССР. Всички четири страни-притежатели на съветското ядрено наследство на 21 декември 1991 г. в Алмати подписват договор за съвместен контрол. След девет дни представители на страните се срещат в Минск, където подписват втори договор на същата тема – за създаването на обединено командване "на стратегическите сили".

Среща в Минск

Изглежда въпросът е решен? Всъщност не. Защото в промеждутъка между двете срещи – на 25 декември, Михаил Горбачов предава на Борис Елцин главния символ на властта – ядреното куфарче. И в договора е подписано: решение за пуск взема Русия, но при задължително съгласуване с лидерите на Украйна, Казахстан и Беларус и консултации с другите членове на ОНД.

Впоследствие полковникът на едно от най-мощните ракетни съединения, 43-та ракетна армия, дислоцирана в Украйна – Вилен Тимощук, казва: "Нито президентът на Украйна, нито който и да било в страната може да окаже някакво влияние на пуска на [ядрени] ракети, защото шифрите за пуска на ракети се предават от Централния команден пункт, който се намира в Русия".

Въпреки това дори такъв "график" не устройва Запада и, както по-късно се изяснява, изначално не устройва Русия. "Елцин с неочаквана откровеност разказа на мен, държавния секретар на САЩ, как ще се развива ядрената програма и управлението на ядреното оръжие в рамките на Общността на независимите държави [...]. У кого ще бъде бутонът и у кого няма да бъде; какво мислят по този повод лидерите на Украйна, Беларус и Казахстан; как мислят, че ще имат ядрено оръжие, а всъщност у никого няма да бъде", казва пред руския Forbes през 2012 г. Джеймс Бейкър за преговорите с Елцин през този период. САЩ стават главен посредник в разрешаването на "ядрената криза". Освен това те оказват силен натиск за друг сценарий: целият този ядрен арсенал трябва да бъде само в Русия.

Бейкър и Елцин

"Действително искахме да имаме работа с една страна, а не с четири. Не искахме да получим четири страни, притежаващи ядрено оръжие, вместо една", признава Бейкър.

Но как да убедиш три страни да се откажат от такава сила? "Втори Чернобил". Този израз често звучи по време на преговорите при закрити врати.

Взривоопасно наследство

Става дума за това, че срокът на експлоатация на ядрените бойни глави, съхранявани в съветските републики, изтича през 1997 година. Хранилищата към този момент са препълнени, а за безопасното съхраняване или разкомплектоване са необходими големи ресурси – пари и технологична база. Никой не разполага с такива. При стихийни бедствия или аварийни ситуации всичко това може да се взриви.

Освен това, както потвърждава тогавашният лидер на Украйна Леонид Кравчук, Елцин в ултимативна форма заявява – Русия няма да приема "взривоопасни бойни глави" след 1997 г., тоест трябва да ги предаде точно сега. И двете страни относително леко стигат до "бартер".

Казахстан, който наследява втория най-голям ядрен полигон на Земята – Семипалатинския – предава арсенала си без шум. Страната се грижи за безопасността на цялото човечество, а в замяна получава военна техника и инвестиции, заявява президента Нурсултан Назарбаев в интервю пред Японски медии. Още през пролетта на 1992 г. всичко е решено.

Беларус подписва договор за извеждане на арсенала през 1994 г. в замяна на гаранции за безопасността си. След това, действително, съжалява, че се съгласява толкова лесно. "Не трябваше, това е голяма ценност, скъп товар, който ние, в края на краищата, трябваше прилично да продадем", споделя лидерът на страната Александър Лукашенко.

Проблеми има само с Украйна. Страната не иска да си предава оръжието.

Украинският въпрос

По количество запаси Киев след разпада на СССР става притежател на третия по мощност ядрен арсенал след Вашингтон и Москва. На територията на Украйна се оказват междуконтинентални ракети, насочени директно към САЩ, а също така и 1240 бойни глави.

"Имайки ядрен арсенал, в който можеше или някой терорист да се промъкне, или някой с обикновена ракета, седяхме като буре с барут и плашехме всички: ако ни докоснете - ще експлодираме с вас", спомня си на 20 януари 2014 г. в интервю за радиото на ООН Юрий Сергеев, постоянен представител на Украйна в световната организация.

Това не може да не подразни, а Съединените щати поставят условие. "Те казаха: ако не изпълните задачата да изтеглите бойните глави от Украйна, ще започне не само натиск, но и блокада на Украйна. Санкции, блокада - беше директно казано", оправдава се Кравчук (дори 25 години по-късно поддръжниците на украинската ядрена енергия все още го обвиняват за разоръжаването).

"Ако Украйна не се беше отказала от ядрените оръжия, тогава никой не би я признал", спомня си говорителят на Върховната Рада Володимир Литвин през 2011 година.

Леонид Кравчук и Борис Елцин

И това се случва. През 1994 г. Киев подписва меморандум в замяна на териториална цялост и икономическа помощ. Украйна получава $175 милиона от САЩ за изхвърлянето на ядрените си оръжия; през 2000 г. Москва отписва дълг в размер на 1.099 млрд. долара от Украйна. Киев, обаче, не се задоволява с това. Украйна иска 3 млрд. долара като компенсация. Но така или иначе до края на 1996 г. приключва премахването на ядрения арсенал от бившите републики, а според споразуменията Русия и Съединените щати започват дълъг процес на намаляване на арсеналите си.

А знаете ли защо Русия се отказа от програмата си за влакове с ядрено оръжие?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"