Пет факта за Берия – довереникът на Сталин, помогнал за създаването на атомната бомба

Сънародник и дясна ръка на Сталин

Берия с дъщерята на Сталин Светлана.

Снимка със свободен достъп

Също като шефа си Йосиф Сталин, Лаврентий Берия (1899-1953) е роден и израснал в Грузия. Той е етнически мегрел (малък народ, тясно свързан с грузинците) и през Руската гражданска война (1918-1921) се специализира в шпионски и тайни операции за болшевиките в съседен Азербайджан. По-късно Берия се връща в Грузия, за да работи за съветската тайна милиция, известна като Чека.

Кариерата му в Грузия е впечатляваща: през 1930-те, след като Сталин се отървава от старите грузински комунисти, Берия застава начело на републиката. "Берия нямаше ценности, винаги беше готов да загърби идеологията или личните си отношения и Сталин харесваше това негово качество", пише историкът Лев Лурие.

Освен това Берия е наистина добър ръководител. "По време на управлението му в Грузия републиката стана основния доставчик на чай, грозде и цитрусови плодове за целия СССР... републиката, която преди бе една от най-бедните, стана най-процъфтяващата", отбелязва Лурие.

Хитрият Берия установява отлични лични отношения със Сталин, който посещава Грузия многократно по време на отпуските си. Това му помага много – Берия е един от едва двамата глави на съветски републики (от общо 15), преживели чистките през 1937 година. Нещо повече – Сталин отвежда Берия в Москва и го назначава за началник на прословутата тайна милиция НКВД.

Ограничава мащабите на Голямата чистка

Лаврентий Берия и Николай Ежов сред делегатите на XVII конгрес на ВКП (б) от Закавкаските републики в Москва.

Снимка със свободен достъп

В Русия Берия, най-дългогодишният шеф на НКВД в ерата на Сталин, често се свързва с масовите репресии. Всъщност предшественикът на Берия – Николай Ежов, ръководи тайната милиция в пика на чистките (1938-1938). Що се отнася до Сталин, назначаването на Берия начело на НКВД за него е начин да ограничи мащабите на екзекуциите.

"Сталин бе жесток, но умен мъж, който добре осъзнаваше, че продължаването на репресиите ще доведе до падането на властта му", пише в мемоарите си сина на Лаврентий Берия – Серго Берия. "Той имаше нужда от различен [от Ежов] тип човек начело на НКВД". Обективността на Серго може би е спорна, но баща му наистина ограничава насилието: през 1938 г. (последната година на Ежов начело на НКВД) на смърт в СССР са осъдени 328 000 души; през 1939 г., когато начело е Берия, броят им е 2600.

Това със сигурност не означава, че Берия е заклет либерал: като всички останали в правителството на Сталин, той е винаги готов да пролее кръв, ако има заповед. Например през 1940 г. НКВД на Берия осъжда на смърт 14 500 полски военнопленници (прословутото Катинско клане).

Начело на атомния проект

Музей на ядреното оръжие РФЯЦ-ВННИЭФ

Сталин оценява организационните умения на Берия достатъчно, за да го постави начело на производството на оръжия, самолети и самолетни двигатели през Втората световна война. Този дълг е в допълнение към задълженията му в държавната сигурност, включващи координирането на работата на шпионите и прословутите депортации на етнически групи, обвинени в сътрудничество с германците – чеченци, кримски татари и т.н.

Когато войната свършва, СССР е изправен пред нови предизвикателства – надпреварата в ядреното въоръжаване, в която Вашингтон изпреварва Москва. Сталин няма и капка съмнение кой би могъл да застане начело на съветския атомен проект: Берия оглавява Специалната комисия за създаването на ядрени оръжия.

Безпощадният министър прекарва периода от 1945 до 1949 г. в усилия да осигури на съветските учени всичко, от което имат нужда. Инженер Нинел Епатова, работила по атомния проект, се среща с Берия от време на време и си спомня: "Тогава Берия винаги изглеждаше изтощен... със зачервени очи и торбички под тях... Сякаш не се интересуваше от нищо друго, освен от работата".

Тази работа поглъща Берия и историкът Олге Хлевнюк пише: "Съветските атомни изпитания можеха да му донесат триумф или при провал да сложат край на кариерата и дори на живота му". Но опитите са успешни: през 1949 г. СССР става ядрена сила, а Берия е сред хората, позволили това да се случи.

Слухове, че е изнасилвач

Sputnik

"Отношението на Сталин към Берия беше специално. Само той от елита на Комунистическата партия нямаше апартамент, а имение в Москва само за себе си", пише Лурие. Днес имението на ул. "Малая Никитская" в центъра на Москва е посолство на Тунис.. и има слухове, че е обитавано от духове.

Около Берия се носят мрачни легенди: говори се, че той бил нещо като сексуален маниак – в къщата му водели млади момичета, той ги изнасилвал и (понякога) убивал, а охранителите му му помагали да се отърве от труповете. Въпреки това няма никакви доказателства за тази градска легенда и повечето историци предполагат, че тези слухове са породени от посмъртната лоша репутация на Берия.

Доказано е обаче, че освен официалната си жена, Берия е имал и "неофициална" – Валентина Дроздова, когато при първата им среща през 1949 г. е 16-годишна ученичка. Отношенията им продължават до смъртта на Берия през 1953 година. По-късно Дроздова твърди, че Берия я изнасилвал, но не е ясно дали това е истина или просто тя се опитва да се дистанцира от наследството на Берия.

Губи борбата за власт

Георги Маленков и Лаврентий Берия

Getty Images

Когато Сталин умира на 5 март 1953 г., Берия става един от най-влиятелните хора в СССР и създава "триумвират" с още двама лидери – Никита Хрушчов и Георги Маленков. В тази "колективна система на управление" Берия отговаря за държавната сигурност. Това, в съчетание с мрачната му репутация, кара Хрушчов и Маленков да се боят от Берия и от евентуален заговор срещу тях.

Така че те решават да нанесат първия удар. През юни 1953 г. Берия е задържан, заклеймен като архитект на репресиите и британски шпионин (измислено обвинение) и екзекутиран през същата година. Берия е единственият шеф на тайната милиция на Сталин, надживял началника си, но не и за дълго.

Разберете и защо Съветският съюз създаде свое атомно оръжие!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.