Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Константин Стоилов е първият представител на дипломатическите интереси на България в Руската империя през 1883 година. Той е назначен за дипломатически агент на българския княз в Петербург със задачата да намери компромис между Батенберг и Александър III, претендиращ за контрол върху вътрешната политика на България. Руското правителство обаче отказва да го приеме и той е принуден да се завърне в София. Макар че неговото отявлено русофилство го кара да влезе в политическа опозиция, той остава верен на своите убеждения. Както пише в статията си преподавателят по международни отношения в Северозападния институт към РАНХиГС Анна В. Плотникова, той участва в създаването на Търновската конституция - първата конституция на освободената България.
България има петима представители в МОК. Първият от тях е Димитър Цоков - дипломат, който представлява интересите на България в Русия в периода 1908-1909 година. Освен към дипломатическата дейност, той проявява силен интерес към спорта и благодарение на политическата си ориентация е забелязан от Пиер дьо Кубертен, под чието ръководство са създадени Олимпийските игри, които познаваме днес.
Димитър Станчов е може би най-миролюбивият посланик на България. През целия си живот той представлява родината си в различни страни. Поддържането на мирни и конструктивни отношения между държавите е от първостепенно значение за него и това му помага да изгради успешна кариера, но в същото време му изиграва и една жестока шега - той е отстранен от служба, тъй като не иска България да влезе в Първата световна война (1914-1918).
Името на Стефан Бобчев - пълномощен министър, представяващ българските интереси в Русия през 1912-1913 г., е по-известно с неговата научна дейност. След като завършва право в Москва през 1880 г., той започва да работи както съдия в Източната Румелия, а през 1920 г. основава Свободния университет за политически и стопански науки (УНСС), който днес е най-големият икономически университет в България и Югоизточна Европа.
Димитър Михалчев е първият човек, който развива научен подход към философията в България. Той е ученик на д-р Кръстьо Кръстев ( първият професионален български литературен критик и литературен историк). Представлява България в Русия два пъти – през периода 1934-1936 г. и от 1944 до 1946 година.
В основата на неговите философски възгледи стои един много важен постулат за този исторически период - според него няма никаква историческо-философска основа за расизма. Следователно и фашизмът няма нито смисъл, нито право да съществува. Може би с помощта на хора именно с подобно мислене светът все още съществува.
Кой казва, че дипломацията не е женската работа? Стела Благоева, която представлява България в СССР в продължение на 5 години, разбива този мит. Тя се връща в Русия два пъти - първо в търсенето на убежище (тъй като е съпруга на Коста Янков, един от атентаторите от "Света Неделя"), а след това икато извънреден и пълномощен посланик на България в СССР.
Според историка на БАН Р. Тодорова като посланик в Русия Стела Благоева проявява силен интерес към образованието и помага на българските студенти да учат в СССР. През 1952 г. повече от 1300 български студенти се обучават в 11 града на Съветския съюз. По време на мандата на Стела Благоева друга прочута българка - поетесата Блага Димитрова, защитава кандидатската си дисертация в Москва (1951 г.). Така тези две жени допринасят за развитието на българската култура и наука.
Димитър Жулев е посланик на България в СССР в продължение на 14 години (1972-1986) и това е най-дългият срок за 140-те години дипломатически отношения между България и Русия. Той е заклет комунист - по време на Втората световна война (1939-1945) участва в комунистическото движение като ятак и смята социализма за път към прогреса и щастливото бъдеще.
Вижте и тези 5 велики българи, получили образованието си в Русия!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
