Кой е Яков Юровски – мъжът, отговорен за убийството на Николай II?

Както може би знаете, последният руски цар Николай II е екзекутиран на 17 юли 1918 г., когато болшевиките разстрелват него и цялото му семейство: жена му, четирите му дъщери, сина му и петимата им слуги. Това ужасяващо събитие се разиграва в мазата на Ипатиевата къща в Екатеринбург (голям град в Урал на 1700 км от Москва), където бившото императорско семейство е държано в плен от април 1918 година.

Снимка със свободен достъп

Болшевиките, ръководени от Яков Юровски – здрав чернобрад мъж от местната Чека (тайната милиция), действат хладнокръвно и довършват с ножове и стикове онези, които не умират незабавно. Ето какво пише самият Юровски в бележка, в която говори за себе си като за "командира" в трето лице:

"Командирът каза на Романови, че тъй като техните роднини в Европа непрекъснато нападат съветска Русия, болшевишкото правителство в Урал е издало присъда те да бъдат разстреляни. Николай се обърна към семейството, после се обърна към командира и попита: "Какво? Какво?". Командирът повтори... след това започна стрелбата, която продължи 2-3 минути. Командирът уби Николай на място".

Последното изречение може би не е вярно. И до днес се водят спорове кой от болшевиките е разстрелял и убил бившия император. Но все пак свидетелствата на Юровски демонстрират неговата безпощадност и бруталност. Какво го превръща в екзекутор?

От часовникар до болшевик

Adrian J. McDowall/Netflix, 2019/Getty Images

В сериала на Netflix от 2019 г. "Последните царе" Юровски, чиято роля се изпълнява от Дънкан Поу, играе главна роля като антагонист на Николай II. Императорът е (според сериала) мил, но слаб човек, който изобщо не иска да управлява. Юровски е неговата пълна противоположност – той е предан човек, който би направил всичко за каузата, в която вярва – да подобри живота на обикновените хора.

В една от сцените Юровски говори с Николай дни преди екзекуцията му. Двамата мъже пушат по цигара и Юровски си спомня как са се срещали веднъж в миналото. "1891, бях на 10. Вие бяхте на обиколка в Далечния изток. Спряхте в Томск... Имах малко знаменце и го развявах. Само една от малките мравки, на които кимахте и махахте".

Всъщност Юровски едва ли е щял да си направи труда да говори с Николай II, освен ако не е било крайно необходимо, да не говорим да му споделя детските си спомени. Юровски е роден в бедно еврейско семейство през 1878 г. край Томск (на 3600 км източно от Москва), така че през 1891 г. със сигурност не е на 10 години. Той е осмото от 10 деца и често се мести и сменя работата си, обикаляйки из Русия като часовникарски чирак.

През 1905 г. Юровски се запознава с революционерите. Той добре познава трудностите, с които руснаците се сблъскват всеки ден и се превръща в ревностен антимонархист. Прекарва няколко години в изгнание. След това, 12 години по-късно, с радост посреща Октомврийската революция, която дава власт на другарите му – болшевиките.

Нова длъжност

Докато Владимир Ленин, Лев Троцки и останалите прочути комунистически лидери ръководят съветска Русия от Москва, Юровски е сред хората, които работят в дълбокия тил на Русия – в Екатеринбург, важна цитадела и индустриален град в Урал с мощно работническо движение. Юровски е лоялен на Комунистическата партия и надлежно изпълнява всичко, което му наредят шефовете му.

Ипатиевата къща

Исторически музей - Екатеринбург

Когато е назначен за командир на Ипатиевата къща, това е знак, че болшевиките искат да затегнат условията, в които живеят царските им затворници. "Сложиха стоманена решетка на единствения прозорец, който имаме", пише в дневника си бившата императрица Александра, след като се среща с Юровски. "Очевидно непрекъснато ги е страх, че ще избягаме". От друга страна принципният Юровски забранява на надзирателите да крадат храна от затворниците, което е практика при предшественика му.

Немарлива екзекуция

Юровски не симпатизира на затворниците си. По-късно, в мемоарите си, той пише: "Общото ми впечатление бе следното: обикновено, бих казал буржоазно семейство... Самият Николай приличаше на офицер от нисък ранг... Никой не би казал, че този човек е бил цар на такава огромна страна в продължение на дълги години".

Император Николай II

Снимка със свободен достъп

До края на живота си Юровски не показва и капка вина за екзекуцията на царското семейство, включително децата. Рапортът му е лаконичен: " На 16 юли в 18:00 ч. Филип Голощьокин [шефът на Юровски] нареди затворниците да се екзекутират". В 01:00 ч на следващия ден Романови и слугите им вече са мъртви.

Реконструкция на екзекуцията на Николай II и семейството му от болшевиките. Първа страница на френския вестник Le Petit Journal Illustre, 25 юли 1926 г.

Getty Images

Юровски и хората му обаче се провалят напълно с изхвърлянето на телата – първоначалният им план е да ги хвърлят в дълбока мина край града, но тя се оказва твърде плитка, така че се налага да преместят труповете на друго място. Времето е много лошо и автомобилите не могат да стигнат до мястото. "Нищо не беше подготвено, нямахме лопати, нищо...", пише Юровски по-късно. В крайна сметка те изгарят телата частично и ги заравят в плитък гроб.

Стена в Ипатиевата къща в Екатеринбург, където е разстреляно царското семейство.

Снимка със свободен достъп

Животът по-късно

Яков Юровски

Снимка със свободен достъп

Има причина болшевиките да екзекутират Романови през юли 1918 г. – по онова време белогвардейците вече са близо до Екатеринбург и болшевиките се притесняват, че императорското семейство ще бъде освободено и изведено от страната. Малко след като планират прословутата екзекуция, Яков Юровски и много други болшевики се налага да избягат от града. Те обаче се връщат, когато болшевиките най-накрая побеждават белогвардейците през 1922 година. По-късно, в Москва и в Екатеринбург, Юровски работи на много постове, но никой от тях не е свързан с екзекуции. Умира през 1938 г. от язва.

Запознайте се и с тези 10 важни факта за убийството на руското царско семейство!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.