Как едно съветско момиче се среща с Рейгън и помага за края на Студената война?

11-годишната Катя Личева

Виктор Великжанин и Валентин Кузмин/TASS
Руската "колежка" на Саманта Смит обикаля САЩ в разгара на Студената война, покорявайки сърца и умове (но може би не и тези на Силвестър Сталоун).

През 1980-те години отношенията между СССР и САЩ са напрегнати. Оръжейната надпревара е в разгара си, в Европа са разположени стотици ядрени ракети, насочени в двете посоки, а президентът на САЩ Роналд Рейгън открито нарича Съветския съюз "империя на злото". Изглежда, че светът е на прага на пълномащабна война.

Тогава 10-годишната американка Саманта Смит помага да се стопят ледовете между Москва и Вашингтон. В сърдечно писмо до генералния секретар Юрий Андропов тя пита: "Ще гласувате ли за война или не?" Светът се замисля и си взима бележка. Андропов отговаря на Саманта, като я уверява, че никой в ​​СССР не иска война и я кани да посети страната. Тя приема предложението и целият свят следи пътуването ѝ през СССР. По пътя Саманта разбира, че СССР е пълен с любезни, мирни хора и създава много нови приятелства. Нейният младежки идеализъм се превръща в символ на надеждата за по-добро бъдеще за всички.

Трагично е, че през 1985 г., само две години след пътуването си, Саманта загива в самолетна катастрофа. Скоро обаче друго момиче поема "щафетата" на "световния посланик на мира" - Катя Личева от Съветския съюз. В родината си обаче тя е далеч по-малко обичана от Саманта.

Защо СССР не харесва Катя?

Ню Йорк, САЩ. Съветската ученичка Катя Личева по време на посещението си в САЩ като съветски посланик на добра воля.

Когато Катя е изпратена за първи път в САЩ през 1986 г., тръгват слухове, че "тя е роднина на външния министър Андрей Громико и дори не може да говори английски. Над Катя се изсипа много мръсотия. Според мен това е напълно неоправдано", казва Любов Михайлова, която работи като журналист за ТАСС през 1980-те години.

Всъщност идеята за пътуването на Катя идва от американците, а не от съветите. След смъртта на Саманта Смит и баща ѝ в самолетна катастрофа, нейната майка Джейн и организацията "Деца като миротворци", която тя основава, предлагат СССР да уреди съветска ученичка да посети САЩ, за да продължи мисията на Саманта.

Катя Личева (отляво) и новият ѝ американски приятел Стар Роу по време на посещението на Катя.

Съветският съюз се съгласява и незабавно организира "прослушвания" – явяват се около 6000 кандидати. Избраната е Катя Личева. Вече се знае със сигурност, че тя няма семейство в комунистическата партия. Родителите ѝ са академици и тя учи в специално английско училище в Москва. Нещо повече - тя има доста актьорски опит, като се появява в три филма. Външният вид на момичето също е важен. С нежните си къдрици и сините си очи Катя със сигурност ще се хареса на американската общественост.

Катя се среща с Роналд

Катя Личева заедно с актьорите от Бродуей

По време на пътуването на Катя до САЩ записките от дневника ѝ излизат в съветските медии и по-късно са публикувани в сборния том "Катя Личева разказва". В него тя описва срещата си с американския президент:

"След пет минути мистър Рейгън се появи, протегна ръка и каза, че много се радва да ме види в Белия дом. Дадох му играчка и обясних, че е направена от съветски деца, които, както всички наши хора, искат мир. Г-н Рейгън отговори, че въпреки че вече не е дете, той също мечтае за мир и ми обеща, че ще направи всичко, за да не остане ядрено оръжие на Земята. Той пожела на майка ми и на мен приятно прекарване в Америка и каза, че ни завижда, защото бяхме в цирка предния ден, докато той нямал време да отиде".

Катя се среща с "другия" Роналд

Катя в

Когато Катя за първи път отива в "Макдоналдс", пресата направо избухва. Гледката на съветско момиче, което се храни с Биг Мак и пържени картофки в Америка, предизвиква не по-малка сензация от срещата ѝ с Рейгън.

"Този ​​ден обядвахме в "Макдоналдс". Вече съм чувала, че това е добре позната верига от малки ресторанти. На входа ни посрещна усмихнат клоун с огромна червена перука. Веднага си помислих, че съм отново в цирка... Но всичко там беше наистина вкусно. Донесоха ни апетитен сандвич, наречен Биг Мак, както и хрупкави картофки. Исках да хапна сандвича, но всеки път, когато го вдигнах към устата си, ме озаряваха светкавици от камери, така че беше невъзможно".

В СССР още никой няма представа какво е "Макдоналдс". Ще изминат още четири години след пътуването на Катя, преди империята за бързо хранене да открие първия си магазин там. За първите няколко месеца от съществуването си ресторантът "Макдоналдс" на "Пушкинская" е един вид поклонническо място с опашки от хора, пъплещи по улиците.

Катя гледа "Роки"

Катя Личева и нейната американска приятелка Стар Роу се разхождат в Москва.

Впечатленията на Катя от нейното американско приключение не са изцяло положителни. Преди всичко тя е шокирана от филма "Роки IV", в който главният герой на Силвестър Сталоун се изправя срещу съветската машина Драго (изиграна от Долф Лундгрен). Тя пише в бележките си: "Когато [Драго] уби [Крийд], аз изтичах в спалнята, хвърлих се на леглото и избухнах в сълзи. Бях наранена, че нашата страна беше представена така невярно и жестоко...

На следващия ден казах в телевизионно интервю: 'Нямаше и дума, която да е вярна в ["Роки IV"]. Дори лицата на съветските хора не бяха такива, каквито са в действителност. Срам ме е от възрастните, които са направили филма".

Нейните забележки предизвикват вълнение в американските медии: "Спорното за този филм не е конфликтът между героите, а постоянният и неумолим натиск върху публиката да презре, съжали и унизи руския народ и неговото правителство", пише Карол Басет за американския вестник Chicago Tribune в подкрепа на Катя.

Обратно вкъщи

Джейн Смит (втората отляво), майка на загиналия американски пратеник на мира Саманта Смит и Катя Личева (втората вдясно) участват в церемонията по откриването на Игрите на добра воля в Москва.

В седмиците след пътуването си Катя е огромна новина в СССР - всички искат да знаят как изглежда Америка, какво ядат хората там, как се обличат, какво четат. Тя участва в публични събития, получава много писма, а за нея се разказват истории и анекдоти. В резултат на това тя има малко време за нормален живот и контакт със своите връстници.

В крайна сметка Катя и нейното семейство решават, че светлината на прожекторите им е достатъчна. Скоро след това името на Катя Личева изчезва от съветските новини. Тя и майка ѝ се местят във Франция, където тя учи в Сорбоната, завършва икономика и право и работи там няколко години, преди да се върнат в Русия през 2000 година. Днес порасналата Екатерина отказва да говори с журналисти - вниманието, което получава като дете, е повече от достатъчно за цял един живот.

А знаехте ли, че СССР иска да помете САЩ с огромно цунами. Но как?!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"