Защо нацистите не успяват да дешифрират съветските кодове през Втората световна война

Хитлер изнася реч пред Райхстага

Getty Images
В годините на Съветския съюз шифровчиците са сред най-важните бойни единици на фронта и войниците на Хитлер ги преследват неуморно.

"... който плени руски шифровчик или руска шифровъчна техника ще бъде награден с "Железен кръст", отпуск в родината и осигурена работа в Берлин, а след края на войната – имение в Крим". Така звучи заповед, издадена от Адолф Хитлер през август 1942 година. Тази заповед така и не е изпълнена. 

По време на Великата отечествена война дешифровчиците на противника не успяват да прочетат нито една прихваната съветска криптограма, обработена с машините за шифроване. Системата за шифроване на съветите е уязвима само в един случай: ако врагът разполага със самата техника и ключовете към нея. Но руските шифровчици по време на Великата отечествена война се проявяват като истински герои и шифрите им не са пробити до голяма степен благодарение на тяхната саможертвена храброст. 

Радист получава новини от Съветското информационно бюро

В статията си "Защита на информацията на съветските партизани по време на Великата отечествена война" криптографът Дмитрий Ларин твърди, че "по инструкция съветските шифровчици са имали надеждна охрана. Освен това обикновено са държали пред себе си и метална туба с бензин. Под ръка са имали и граната, за да могат да унищожат документите, техниката и себе си, ако врагът се приближи". 

Лов на съветски шифровчици 

Съветските шифровчици са обект на истински лов – целта е да се вземат техниката и шифрите им. В крайна сметка много от тях загиват. Руският историк В.А. Анфилов пише, че "първи удара поемат криптографите от посолството на СССР в Германия, когато на 22 юни 1941 г. в оперативен ред те успяват спешно да унищожат най-важното – шифрите. 

В същия ден СС щурмува сградата на съветското представителство в Берлин. Шифровчикът на съветското търговско представителство Николай Логачов успява да се барикадира в една от стаите и изгаря всички шифри, губейки съзнание от гъстия дим. Логачов е пленен, но по-късно е разменен за сътрудник на немското дипломатическо представителство в Москва". 

Радистката Елена Стемпковская

Шифровчиците демонстрират истински героизъм, докато пазят кодовете. Трагичната история за смъртта на радистката Елена Стемпковская е публикувана във в. "Красная армия": "Немските автоматчици стигат до командния пункт на батальона. Те забелязват радистката и се втурват към нея. Елена грабва карабина... убива двама немци. Но хитлеристите се хвърлят грубо върху Стемпковская и я залавят. Фашистите измъчват момичето цяла нощ, но Елена упорито мълчи. Водят я по улицата, издевателстват над нея, а след това ѝ отсичат ръцете...". 

Тайната на руските кодове 

За всяко послание на фронта се разработва отделен код, който никога не се повтаря. Заради липсата на система за криптографиране противниците практически никога не успяват да разшифроват фронтовите послания на СССР. 

Във военните години машинните шифровани комуникации са натоварени с предаването на огромен брой секретни телеграми: в щабовете на армията ежедневно се получават до 60 телеграми, а на фронта за нормално се смята натоварване до 400 телеграми на ден. 

На фронта се използват машинки за шифроване и апарати за секретно телефониране. Най-надеждният апарат за криптографиране, използван за шифриране на особено важни съобщения, е машина с кодово название М-101 "Изумруд", създадена през 1942 година. 

Освен нея на фронта се използва и оборудването "Соболь-П". Според историка Дмитрий Ларин това е изключително сложна апаратура за засекретяване на предаваната информация, която няма аналог в света. Първите апарати са изпратени веднага в Сталинград. "Соболь-М" установява връзка чрез радиоканал, а не по телефонните линии, които могат лесно да бъдат унищожени или прехванати от противника. Да се разбие системата за шифриране на речта, която използва закрити радиовръзки, е изключително трудно. 

Централата на Западния фронт. Отдясно - главнокомандващият на ЗФ маршал Георгий Жуков

Славните пълководци от Втората световна война пишат в мемоарите си, че без шифровчиците е нямало да победят в сраженията. 

Според съветския "маршал на Победата" Георгий Жуков добрата работа на шифровчиците му е помогнала да победи в не едно или две сражения, а маршал Иван Конев, който е освободил Украйна, Молдова, Румъния, Полша, Чехословакия и е участвал в Берлинската и Пражката операция, пише в мемоарите си: "Трябва да се отдаде заслуженото на нашата техника и нашите свързочници, които обезпечават тази връзка и във всяка обстановка буквално съпровождат по петите всеки, на когото му се налага да използва тази връзка". 

Разберете и как враговете си спомнят за руските войници

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"