Как езическа Литва завладява половината руски земи

Днес Литва е сравнително малка държава в североизточната част на Европейския съюз. Но преди 600 години тя е една от най-големите и мощни държави в Европа. 

Разгромената от монголите Рус е благодатно поле за експанзия на Литва. Чрез династически бракове, военни походи, а най-често чрез доброволно присъединяване – Литва успява да подчини на властта си огромни територии от руските княжества и получава добри шансове да отнеме на Москва статута на център на обединение на всички руски земи. 

Несъкрушимата Литва 

Когато в началото на XIII в. езическите племена от Източна Прибалтика изпитват на гърба си целия ужас на кръстоносните походи, изглежда, че литовците ще споделят печалната съдба на балтийските племена, разгромени и потъпкани от западноевропейските рицари. 

Древен латвийски воин на Битката при Сауле

Legion Media

За огромна изненада обаче литовските племена успяват да се консолидират и не само да спрат немския натиск, но и да нанесат болезнен контраудар на агресора. През 1236 г. в Битката край Сауле те на практика напълно унищожават действащия на територията на съвременните Латвия и Естония Орден на мечоносците. Интересно е, че заедно с мечоносците загиват и двеста воини от Псков, който по онова време е съюзник на Ордена. 

От Запад (днешна Калининградска област) към литовските земи се приближава Тевтонският орден, подчинявайки пруските племена. Тевтонците присъединяват към себе си останалите мечоносци, образувайки контролирания от тях Ливонски орден, и започват да притискат литовците от две страни. 

В тази ситуация литовските управници осъзнават, че нямат да успеят да удържат на този натиск дълго, ако са сами. За тяхно щастие (но за нещастие на руснаците) през 1237 г. в руските княжества нахлуват монголите, което до голяма степен решава литовските проблеми. 

От малка държава до Велико княжество 

M.K./Wikipedia

Монголското нашествие опустошава руските княжества в североизточната част на Рус и отслабва западните руски княжества, от което Литва не пропуска да се възползва. 

Експанзията в руските земи не винаги се случва с огън и меч. Основно присъединяването преминава мирно: в силната Литва руските управници виждат защита от монголите. Литовците на свой ред получават така нужната им подкрепа в борбата с рицарските ордени, а и монголите са заплаха и за самите тях. 

Литовските князе не посягат на правата на местните благородници и установяват васални отношения с местните управници. В случай на военна нужда, те могат да разчитат на местните военни контингенти. 

В средата на XIII в. Литва присъединява т. нар. "Черна Рус" – територията на съвременната Западна Беларус, и оттогава започва да се нарича Велико литовско княжество. 

Гедимин влиза в Киев. Илюстрация от книга на Леонард Ходзко

Свободни източници

Експанзията на Великото княжество достига своя връх през XIV в. при князете Гедимин и Олгерд. В състава на литовската държава влизат огромни територии от съвременна Беларус, голяма част от Украйна и Югозападна Русия. 

Сега с Великото литовско княжество вече трябва да се съобразяват не само отдавнашните им врагове – тевтонците, но и монголите, поляците, унгарците и московитите. Разстоянието от Москва до литовските територии е по-малко от 200 км. 

Обединителен център на руските земи 

Великото литовско княжество е литовско само на име. 9/10 от населението му са предци на съвременните руснаци, беларуси и украинци. Да се съхрани цялостта на една толкова разнородна държава не е лека задача и управниците умело лавират между различните групи на своите поданици. 

Една от главните особености на държавата е нейната религиозна толерантност. Официално тя е езическа, но не нарушава правата на своето православно население – точно обратното, подкрепя ги всячески. През 1316 г. литовците дори учредяват своя митрополия в Новогродка (днешен Новогрудок в Беларус) и установяват директни контакти с Константинополския патриарх. 

Замък-остров Тракай

David Iliff (CC BY-SA 3.0)

Доста по-късно, през XVI в., посланикът на германския император Сигизмунд Херберщайн пише за литовската столица Вилно: "Там има многзо повече руски храмове отколкото храмове на римското изповедание". 

Литовските князе първоначално установяват протекторат, а през 60-те години на XIV в. Окончателно присъединяват Киев, като му дават статут на "майка на руските градове". Западноруският език измества литовския като официален и остава такъв чак до края на XVII век. 

Литва по всякакъв начин подчертава и демонстрира пред руските княжества и основния си съперник на изток – Великото московско княжество, че именно тя е политически и духовен център на събирането и обединението на руските земи. 

Цивилизационен избор 

Коронацията на Миндовг. Гравюра от книга на Леонард Ходзко

Свободни източници

Литовските князе постоянно лавират между католическия и православния цвят, без да вземат нито една от страните за дълго. 

Така великият княз Миндовг е кръстен в католицизма и коронован за "крал на Литва" от римския папа Инокентий IV. След гибелта му през 1263 г. обаче Литва се връща в лоното на езичеството, което на своя ред не пречи на сина на Миндовг – Войшелк, който поема юздите на държавата след баща си, да е фанатичен привърженик на православието. 

Гравюра от релиогиозни празненства в обединени Полша и Литва от XVI век

Getty Images

Това положение обаче не може да продължи вечно. Великото литовско княжество, последната езическа държава в Европа, не може да бъде възприемано като равно от християнските държави в Европа, а за рицарите от Тевтонския орден литовското езичество е удобна причина напълно законно да водят непрекъсната свещена война срещу него. 

Всичко се решава от политическото и културно сближаване на Литва с поляците, с които тя заедно воюва срещу тевтонците. През 1387 г. великият литовски княз, а по съвместителство и крал на Полша Ягайло (Владислав II Ягело) кръщава по католически обред. 

"Покръстването на литва" от Ян Матейко

Национален музей във Варшава

От този момент нататък разпространението и поддръжката на православието във Великото литовско княжество е прекратено и започва да се насажда католицизмът. Така Литва вече не може да претендира за званието "обединител на руските земи". 

Обединението на Литва и Полша в една държава през XVI в. е последвано от колосален политически, културен и религиозен натиск върху православното население на Великото княжество. През следващите векове та чак до наши дни то е ябълката на раздора между полската и руската цивилизация. 

Разберете и коя е най-странната битка в руската история, довела до независимост!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.