Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В продължение на 40 години ЦРУ ефективно използва "украинската карта" във войната срещу СССР. Точно след края на Втората световна война Лангли установява близки контакти с Организацията на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УВА) – антикомунистически организации с хиляди членове в западните държави и в ъндърграунда на съветска Украйна.
В края на 1940-те операция CARTEL, чиято цел е да подкрепи украинските националисти, вече се развива с пълна пара. В онези години операцията многократно сменя наименованието си, но в крайна сметка остава масово позната като AERODYNAMIC.
Първоначално ЦРУ активно подкрепя въоръжената съпротива в Украйна, изпраща свои агенти и инструктори, осигурява финансиране на антисъветските военни отряди и събира информация за позициите и организациите на Червената армия.
Към средата на 1950-те години обаче, когато силите на ОУН-УВА в Украйна и Източна Полша вече като цяло са елиминирани, американците променят курса на политиката си. Те решават да заложат на идеологията: започват да публикуват антикомунистическа литература и списания, да поддържат незаконно радио излъчване и да подкрепят нелегални украински политически движения.
През 1990 г., с приближаващото разпадане на СССР, ръководството на американските шпионски служби закрива програмата.
През май 1961 г. американски разузнавателен самолет в Арктика засича изоставена съветска плаваща станция. Изглежда, че съветите са я изоставили в бързината от страха, че ледът скоро ще се пропука.
От ЦРУ осъзнават, че имат идеална възможност да се сдобият със съветски военни тайни и предполагат, че станцията може да съдържа ценна информация от съветските системи за акустично наблюдение, следили американските системи под ледовете на Арктика.
Оказва се невъзможно до станцията да се стигне с ледоразбивач или хеликоптер, затова пускат двама агенти с парашут от бомбардировач Б-17, след което им доставят и осем кутии с оборудване.
През трите дни, прекарани на станцията, американците събират над 80 документа и правят стотици снимки на съветското оборудване. Когато операцията приключва, въоръжени с ценните разузнавателни данни, агентите са взети от станцията с Б-17.
През март 1971 г., по неизвестни причини, съветската подводница К-129 потъва в Тихия океан на 600 мили от Хавай. СССР, както се случва често, се опитва да скрие трагедията и не съобщава за инцидента официално. Така на практика подводницата остава "безстопанствена" и на теория всяка страна може да се заяви за неин собственик. Разбира се, американците не биха могли да пропуснат подобна възможност.
САЩ прикриват операцията по изваждането на подводницата, като я обявяват за миньорска дейност. За тази цел те построяват специален плавателен съд – Hughes Glomar Explorer. На пръв поглед той изглежда като сондажен кораб, но на практика целта му е да вдигне съветската подводница от морското дъно. Това изобщо не е лека задача, тъй като К-129 е на огромна дълбочина (5000 м).
Изваждането започва през 1974 г., шест години след потъването. Подводницата се разпада по време на този процес и американците успяват да издърпат само носа ѝ. Подробностите за операцията са класифицирана информация, но се смята, че агентите на ЦРУ са успели да се сдобият с две торпеда с ядрени глави. На дъното обаче остават балистичните ракети, важни документи и оборудване.
Както заявяват американците по-късно, те погребват телата на шестима съветски моряци, намерени в секторите на подводницата.
През 1960-1970-те години, когато САЩ и Иран все още са приятели и съюзници, ЦРУ и Иранските императорски военновъздушни сили осъществяват съвместни въздушни разузнавателни операции в южните райони на СССР. Техните действия са известни като проект DARK GENE.
Американските и ирански пилоти, на ирански изтребители, редовно прекосяват съветската граница в търсене на пробойни в местната противовъздушна отбрана, за да изпробват колко ефективно реагират съветските прехващачи.
Като част от DARK GENE Иран се сдобива с най-новото оборудване, включително изтребители F-14, които САЩ не доставят на никой друг.
На 23 ноември 1973 г. самолет МиГ-21СМ, пилотиран от Генадий Елисеев, е изпратен да прехване иранския F-4 Phantom II, нарушил съветската граница в Муганската равнина. След като всички ракети пропускат целта, Елисеев удря опашката на Phantom-а с крилото на своя самолет. Първият въздушен таран с изтребител в историята сваля F-4, а пилотът катапултира и е пленен. Самият Елисеев загива на място, след като МиГ-ът му се врязва в планина.
През годините на операцията съветите свалят четири ирански самолета. След Иранската революция от 1979 г. проект DARK GENE е закрит.
През целия период на съветската намеса в Афганистан (1979-1989) ЦРУ води една от най-скъпите операции в историята си, струвала няколкостотин милиона долара годишно. Целта на CYCLONE е да осигури на муджахидините всички необходими оръжия и амуниции за борба със съветите.
За да не участва директно в конфликта, ЦРУ си сътрудничи с Междуведомственото разузнаване на Пакистан, което използва американските пари и оръжия, за да организира финансирането, въоръжаването и обучението на афганистанските опозиционни военни отряди.
Един от забележителните епизоди от CYCLONE е доставката на ръчни противовъздушни ракети Stinger на муджахидините през 1986 година. Той носи сериозни жертви в Съветските въздушни сили, които от години сериозно застрашават афганистанските джихадисти. Съветските спецчасти дори започват да "ловуват" ракетите Stinger, които муджахидините пазят с цената на живота си.
С изтеглянето на съветската армия от Афганистан CYCLONE приключва. ЦРУ забравя за тази страна, но не и за дълго – както се оказва по-късно.
Разберете и как руски двойни агенти се издигат до върха на МИ6 и ЦРУ!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си