Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1719 г. резултатът от Великата северна война вече е ясен както за Швеция, така и за Русия. Единственият въпрос е колко територии ще загубят шведите. След като виждат, че шведските управници не искат да сключат мир, руските лидери решават да направят един последен "мотивиращ" удар.
Над 26 000 руски войници на 132 галери, 21 кораба и 100 лодки акостират на брега на континенталната част на Швеция и на островите край Стокхолм и започват да плячкосват територията. Войските не планират да атакуват вражеската столица. Имат заповед да не убиват местното население и да не изгарят църкви. Планът е не да се ядосват шведите, а да бъдат накарани да сключат мир.
Поради контраатаката на шведския флот руснаците са принудени да се отдръпнат. Те обаче все пак успяват да изгорят 8 града, 140 имения, 21 фабрики, 1363 села, 21 мелници и 26 военни склада.
През 1720 и 1721 г. руските войски продължават да акостират на шведските брегове, преди шведите най-накрая да се предадат.
Повечето съветски военни операции и контраатаки през 1941 г. завършват катастрофално, но операцията в Керч и Феодосия е забележително изключение. Поне в началото.
В края на 1941 г. целият Кримски полуостров с изключение на обсадения Севастопол вече е окупиран от Вермахта. За да си върне контрола над загубената територия на 26 декември Червената армия стартира масирана операция в различни части на източния район на Крим – Керченския полуостров.
В Керч войниците скачат от десантните кораби направо в ледената вода и излизат на брега вир-вода. Много от тях загиват от премръзване. Заради студа през идните дни Керченският проток замръзва, което помага на останалите войници и дори леки танкове да стигнат до брега по замръзналата повърхност.
За по-малко от седмица Червената армия смачква съпротивата на врага и освобождава целия Керченски полуостров. Губи над 40 000 мъже, а германските загуби се оценяват на 10 000 души.
Въпреки успеха съветските войски по-късно губят инициативата и през май 1942 г. те отново са изтласкани от Керченския полуостров. На 4 юли същата година Севастопол се предава и целият Крим пада в ръцете на германците.
След успешната контраофанзива на Червената армия край Москва през декември 1941 г. германското нападение на съветската столица, известно като операция "Тайфун", се срива. Врагът е изтласкан на 150-400 км на запад.
Съветското командване решава, че е дошло време да поеме инициативата във войната. През януари 1942 г. започва масова офанзива срещу Груповия център на германската армия, а въздушно-десантните приземявания са важна част от нея.
Няколко групи въздушни десантчици се приземяват в тила на врага край Вязма през януари-февруари 1942 година. Като цяло срещу Вермахта отвъд вражеските линии се бият над 10 000 руски войници, въоръжени с 320 мортири, 541 картечници и 300 противотанкови оръдия. Като отрязват маршрутите за снабдяване на немците и ги удрят в тила, те очакват да успеят да напреднат.
Операцията обаче не минава по план. Мащабната съветска офанзива води до тежки загуби за Червената армия. Вместо няколко дни, десантчиците прекарват в тила на врага близо пет месеца. Там те са подсилени от Първи гвардейски кавалерийски корпус, който пробива вражеските позиции.
Обединените сили прекосяват окупираната от врага територия и изминават над 500 км, като избягват засади, защити и контраатаки, организират саботьорски мисии и засади. Срещу тях се борят пет германски дивизии.
Преди парашутистите и кавалеристите да се съберат отново с основните съветски войски през юни, те успяват да елиминират 15 000 войници на врага.
През 1968 г. един от основните членове на съветския блок – Чехословакия, решава да тръгне по собствен път. Правителството на Александър Дубчек започва период на демократизация и либерализация на страната, който заплашва напълно да отдели страната от съветската сфера на влияние.
Няма шанс СССР да толерира подобно развитие на събитията. Заедно с останалите си съюзници от Варшавския договор съветите стартират операция "Дунав" – военна инвазия в страната и смяна на режима.
В 02:00 ч на 21 август "граждански" Ан-12 иска разрешение да кацне на пражкото летище "Ружине" (днес известно като "Вацлав Хавел") поради технически проблем. След като се приземява, от самолета изскачат стотици войници. Това са парашутисти от 7-а гвардейска десантно-щурмова дивизия.
Те бързо превземат летището и осигуряват приземяването на още войници с оборудване от безброй самолети, кацащи в Прага всяка минута. Едновременно огромни колони от войски на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия от различни посоки. В операцията участват над половин милион войници.
Освен в "Ружине", въздушните десантчици кацат и на други ключови летища из цялата страна. В Бърно например те скачат от кацащите самолети, още преди да са спрели. Носят нови сини барети, което първоначално кара местните жители да ги объркат с войници на НАТО.
В 04:30 ч съветските парашутисти нападат сгради на правителството, пленяват Дубчек и министрите му и ги задържат в продължение на няколко часа, преди да ги предадат на КГБ. Пражката пролет е смазана напълно.
Това е един от най-големите успехи на СССР по време на войната в Афганистан. Съветските войски превземат важна укрепена база на муджахидините в Кокари-Шаршари на границата с Иран.
Нещата обаче не започват особено добре. На 18 август 1986 г. войници от 345-и гвардейски парашутно-десантен полк планират да кацнат тайно на възвишенията недалеч от муджахидинската база. Както често се случва по време на тази война обаче, муджахидините знаят точно кога и къде ще се случи кацането.
Парашутистите са принудени да се приземят от хеликоптерите под тежък вражески обстрел и понасят големи жертви, особено от вражески мортири. Хеликоптери Ми-8 работят непрестанно, за да вземат ранените от бойното поле и да доставят резерви.
След като най-накрая преодоляват съпротивата, парашутистите осигуряват приземяването на основните войски и бързо стигат до вражеската база, като я блокират от различни посоки.
Подкрепяни от въздушни удари със Су-25 и артилерийски огън, на 25 август съветските войски превземат базата, включително 26 склада за амуниции, 25 укрепени сгради и 32 пещерни укрития. Западната обединена група на муджахидините е елиминирана, макар че лидерът ѝ Исмаил Хан, един от най-важните афганистански командири, успява да избяга в съседен Иран.
Запознайте се и с трите най-известни операции на руския отряд за борба с тероризма "Алфа"!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
